Майкъл Конъли
Блудна луна (25)

24

Карч стоеше пред огледалото и си наместваше вратовръзката, когато пейджърът му сигнализира. Изписаният на дисплея номер беше на Винсънт Грималди. Карч закачи пейджъра на колана си и донагласи връзката си. Нямаше намерение да телефонира на директора. Лично щеше да отиде при него, за да му съобщи за откритията си.

Когато свърши с вратовръзката, отиде при бюрото и се зае с оръжията си. Прибра „Зиг Зауъра“ в кобура и закопча ремъка. После взе малката „Берета“, която се побираше в дланта му. Отново се завъртя към огледалото и свободно отпусна ръце. Направи няколко движения, като криеше „Беретата“ от поглед. „Дясната ръка на Давид-помисли си той. — Дясната ръка на Давид.“

Като жестикулираше с наглед празните си ръце, сякаш разговаряше с някого, Карч внезапно насочваше пистолета към огледалото. След като свърши с това упражнение, прибра миниатюрното оръжие в черния копринен магьоснически джоб, който бе накарал да му пришият от вътрешната страна на пояса на панталона му-на всичките му панталони. После протегна ръце напред и ги сключи като за молитва. Поклони се и отстъпи назад от огледалото. Край на представлението.

По пътя за гаража се отби в кухнята, извади от шкафа един стъклен буркан, отвъртя капачката и пусна двете гилзи при другите, после вдигна буркана и го погледна. Гилзите стигаха почти до половината. Джак го разклати и се заслуша в дрънченето. Накрая го върна на мястото му и взе кутия корнфлейкс. Цял ден не бе слагал нищо в уста, а и физическото усилие в пустинята го беше изтощило. Започна да яде корнфлейкса с шепи направо от кутията.

След това влезе в гаража, който използваше за кабинет, и седна зад бюрото. Заради характера на работата си нямаше нужда от офис в бизнессграда, както повечето частни детективи. Негова специалност бяха изчезвания-та. Плащаше петстотин долара месечно на двама детективи от отдел „Изчезнали лица“ в полицейското управление в Метро, за да му пращат клиенти. Полицията не можеше да направи нищо до четирийсет и осем часа след изчезването. Тази практика беше възприета, защото повечето хора се скриваха нарочно и често след ден-два се появяваха сами. В Лас Вегас обикновено се случваше така. Хората идваха на почивка или на някакъв конгрес и се развихряха в град без никакви задръжки. Тръгваха със стриптийзьорки и проститутки, изгубваха парите си и бяха прекалено засрамени, за да се приберат вкъщи, или пък спечелваха много пари и не искаха да се приберат вкъщи. Имаше безброй причини и затова полицията прилагаше тактика на изчакване.

Но този четирийсет и осем часов период и основанията за него не успокояваха засегнатите и понякога истерични близки на изчезналите. Тук се намесваха Карч и другите частни детективи. Ченгетата от Метро, на които плащаше, даваха на близките името и номера му.

Джак внасяше петстотинте долара в банкова сметка, до която имаха достъп и двамата полицаи. Месечно го търсеха десетина души. Взимаше им по четиристотин долара на ден плюс разходите. Често откриваше изчезналия само за един час, като проследяваше кредитната му карта, но никога не обясняваше това на клиентите. Просто ги караше да прехвърлят парите в сметката му преди да им съобщи местонахождението на близкия им. Възприемаше го като съвсем друг вид фокус. Да контролираш положението със заблуда. Никога да не разкриваш картите си.

Кабинетът му представляваше храм на някогашния Лас Вегас. По стените висяха снимки на изпълнители от петдесетте и шейсетте години. Имаше много фотографии на Франк, Дийн и Сами, на прочути танцьорки и поставени в рамки афиши на боксови мачове.

Пощенски картички представяха казина, които вече не съществуваха. Тук бе и колекцията му от чипове — по един от всяко казино, открито през петдесетте. На голяма снимка се виждаше „Сандс“ в момента на взривяването му, за да направи място на новия Лас Вегас. Много от фотографиите бяха с автографи и посвещения, но не на Джак Карч, а на „Удивителния Карч“ — неговия баща.

Централно място заемаше най-голямата рамка със снимка на огромен неонов надпис, който някога се беше издигал пред „Сандс“. Той гласеше:

Преди да започне работа, Джак дълго гледа снимката. Беше деветгодишен, когато видя името на баща си пред „Сандс“. Една вечер баща му го взе със себе си, за да гледа представлението иззад кулисите. Наблюдаваше как изпълнява фокус, наречен „Изкуството на пелерината“, когато някой го потупа по рамото. Той вдигна поглед. До него стоеше Франк Синатра. Това бе най-неизличимият спомен от детството му. Това, и случилото се с баща му няколко години по-късно в „Цирк, цирк“. Франк Синатра се престори, че си нанася удар под брадичката, и усмихнато попита дали и след неговото име има удивителен знак.

Карч извърна очи и провери телефонния секретар. Имаше три съобщения. Той върна записа и взе молив, готов да си води бележки. Първа го беше търсила жена на име Марион Рътър от Атланта. Искаше да го наеме да открие съпруга й Клайд, който не се прибрал вкъщи от среща на производителите на кухненски съдове в Лас Вегас. Много се страхувала и искала незабавно да започне издирването. Джак си записа името и номера й, но не й телефонира, защото в момента имаше друга работа.

Следващите две съобщения бяха от Винсънт Грималди. Гласът му звучеше сърдито. Нареждаше му веднага да му позвъни.

Карч изтри съобщенията и се облегна в кожения си стол. Загреба нова шепа корнфлейкс и докато дъвчеше, се загледа в двете пачки върху бюрото. От пустинята бе отишъл в апартамента на Палц, за да вземе парите от сейфа му. В едната пачка имаше осем хиляди в стодоларови банкноти, в другата — четири хиляди четиристотин и осемдесет в двайсетачки. Джак реши, че по-дебелата пачка принадлежи на Грималди. Като се приспаднеха разходите му, които до този момент възлизаха на петстотин и петдесет долара. Даже на шестстотин, заради бензина. Другата пачка щеше да задържи за себе си. Тя нямаше нищо общо с обира в „Клеопатра“. Очевидно това бяха личните спестявания на Палц.

Той прибра своите пари в едно от чекмеджетата на бюрото и го заключи. После взе фирмена фактура и вписа сумата 7400 долара, които щеше да върне на Грималди. Прибави и обяснение за разходите си, без да споменава името си. Когато свърши, уви пачката във фактурата и я пъхна в плик, който прибра във вътрешния джоб на сакото си.

Замисли се дали не би трябвало да вземе повече пари за предстоящото пътуване до Лос Анджелис. Накрая се отказа, изправи се и отиде до кантонерките под снимката от взривяването на „Сандс“. Отключи едно от чекмеджетата и започна да преглежда папките. Откри каквото търсеше и се върна на бюрото си.

Папката носеше надпис „ФРИЛИНГ, МАКС“. Джак я прелисти. Имаше няколко полицейски доклада, листове с ръкописни бележки, както и грижливо сгънати пожълтели изрезки от вестници. Той ги взе и прочете онази с най-едро заглавие. Беше от първа страница на „Лас Вегас Сън“ отпреди шест и половина години.

„ИЗВЕСТЕН КРАДЕЦ СКАЧА ОТ ВИСОКО И ЗАГИВА

Дарлин Гънтър

 

Мъж, който според полицията е извършител на поредица от обири в хотелски стаи, скочи от прозореца на двайсетия етаж на хотел «Клеопатра», за да не бъде заловен.

Тялото му се ударило в тавана на атриума в 04:30 ч. и стъклото се посипало по играчите в казиното. Мъжът паднал върху една от свободните маси. Последвала паника, но според властите няма пострадали.

Говорителят на полицейското управление в Метро заяви, че заподозреният, разпознат като трийсет и четири годишния Максуел Джеймс Фрилинг от Лас Вегас, скочил от прозореца на стая на двайсетия етаж, за да не попадне в ръцете на служител от охраната на «Клеопатра», организирал специална операция, за да го залови.

До сряда вечерта не беше ясно защо полицията не е участвала в операцията. Друг въпрос, който остава без отговор, е защо Фрилинг е предпочел да скочи през прозореца.

Началникът на охраната на казиното Винсънт Грималди не каза за произшествието почти нищо, но изрази облекчението си, че се е случило по време, когато има най-малко гости.

«Просто имахме късмет — заяви Грималди. — В казиното нямаше много хора. Ако се беше случило в пиковите часове, кой знае какво щеше да стане.»

Според него казиното щяло да остане отворено, докато поправят тавана на атриума. По време на ремонта щяла да бъде отцепена съвсем малка част от него.

След смъртта на Фрилинг в хотела била задържана двайсет и шест годишна жена, която охраната предала на полицията. Арестували я, когато се втурнала към трупа на крадеца. Според властите реакцията й очевидно показвала, че е била негова съучастничка.

«Ако просто беше избягала, навярно дори нямаше да разберем за нея — каза детектив Стан Нап. — Но тя се е затичала към този тип и сама се е издала.»

Жената, чиято самоличност властите не желаят да съобщят, докато не й предявят обвинение, е била разпитана в сряда.

Полицията смята, че Фрилинг е онзи изключително опитен крадец, който през последните седем месеца обра единайсет хотела. Във всички случаи са ограбени парите и бижутата от стаите на гости на казино. Крадецът влизал вътре, докато жертвите спели. Според полицейски източници цялата открадната сума възлиза на 300 хиляда долара.

Очевидно престъпникът е използвал няколко различни начина на проникване в стаите — през вентилационните шахти или с ключове, получени от нищо не-подозиращи камериерки. Не го е видяла нито една от жертвите. Представител на полицията заяви, че крадецът може да ги е наблюдавал с помощта на скрити камери, но не пожела да навлезе в подробности.“

Карч спря да чете. Тъй като това бе първият материал са инцидента, в него имаше най-малко информация. Авторката му го беше изсмукала само от няколко факта. Той продължи с репортажа от следващия ден.

„СЪУЧАСТНИЧКАТА ОБВИНЕНА ЗА СМЪРТТА НА КРАДЕЦА

Дарлин Гънтър

 

В четвъртък двайсет и шест годишната Касиди Блак от Лас Вегас, която според полицията помагала на крадеца от «Клеопатра», беше обвинена в убийството му.

Според закона на Невада онзи, който участва в престъпление, е отговорен за всяка смърт по време на извършването му.

Макар че е чакала Макс Фрилинг във фоайето на «Клеопатра», когато паднал от двайсетия етаж, според закона Блак е виновна за смъртта му, заяви главният прокурор на окръг Кларк Джон Кавалито.

Кавалито поясни, че Блак, обвинена също в обир и съучастничество, можела да получи от петнайсет години затвор до доживотна присъда. Била задържана в окръжния затвор без право на освобождаване под гаранция.

«Тя има също толкова вина, колкото и Фрилинг — каза прокурорът по време на пресконференцията. — Заслужава да бъде наказана с цялата строгост на закона.»

Смъртта на Фрилинг беше обявена за случайност, а не самоубийство. Повече подробности за драматичните събития в сряда рано сутринта бяха разкрити от Кавалито и следователите в четвъртък.

През последните седем месеца Фрилинг нанесъл единайсет удара в комплексите, с което принудил ласвегаската Асоциация на казината да обяви награда от 50 хил. долара за залавянето и осъждането му.

Според полицията крадецът вероятно набелязвал богати комарджии, които отнасяли печалбата в стаите си.

В четвъртък частният детектив Джак Карч, който се надявал да получи наградата, се свързал със служители на «Клеопатра» и им съобщил, че в момента престъпникът следи гост на казиното.

Карч се съгласил да изиграе ролята на примамка. Когато през нощта набелязаната жертва се качила в стаята си, била извършена замяна и нейното място заел детективът.

Два часа след като Карч угасил осветлението и се престорил на заспал, Фрилинг влязъл в апартамента през вентилационната шахта, в която проникнал от тавана на служебното помещение на двайсетия етаж. В спалнята той бил изненадан от Карч, който насочил към него пистолет и повикал по радиостанцията си хотелската охрана.

«Преди охраната да стигне до стаята, господин Фрилинг се хвърлил към прозореца» — каза Кавалито — и поясни, че под прозореца имало малък перваз и крадецът навярно смятал, че като се придвижи по него с лице към сградата, ще успее да стигне до кабела на платформата за миене на стъклата.

Инерцията му обаче го прехвърлила през перваза, той паднал, разбил покрива на атриума и предизвикал паника сред неколцината гости на казиното. Не пострадал никой.

На пресконференцията в четвъртък Кавалито не отговори на повечето въпроси, като се позова на следствената тайна. Той отказа да разкрие как частният детектив Карч е научил, че Фрилинг подготвя нов удар в «Клеопатра».

Усилията да се свържем със самия Карч бяха неуспешни. Детективът не отговаря и на съобщенията по телефонния си секретар. Като малък той е участвал в някои от представленията на баща си, покойния илюзионист, известен като «Удивителния Карч!»

Карч младши бил наречен «Валето купа» заради фокус, в който баща му го завързвал в пощенски чувал и го заключвал в сандък. Карч изчезвал и на негово място се появявала карта — вале купа.

Макар че детективът не носи никаква вина за смъртта на Фрилинг, окръжният прокурор порица решението на ръководството на «Клеопатра» да организира операцията без участието на полицията.

«Трябваше да се свържат с полицейското управление — каза Кавалито. — Може би щяхме да успеем да избегнем този инцидент.»

Началникът на охраната на «Клеопатра» Винсънт Грималди отказа да коментира укора на прокурора.

Говорителят на Асоциацията на казината не пожела да съобщи дали Карч ще получи наградата след смъртта на заподозрения крадец и арестуването на неговата съучастничка.

Вчера бяха разкрити нови подробности за Фрилинг. Според властите той е имал две присъди за обири и е излежал общо четири години в щатски затвори. Смята се, че е отраснал в Лас Вегас и подобно на Карч, е син на известна личност. През 1963 г. баща му Карсън Фрилинг бил осъден за участието си в дързък въоръжен грабеж в казино «Роял». Според мнозина местни той бил вдъхновен от филма «Океан 11», ролите в който се изпълнявали от Франк Синатра и други членове на така наречената «Глутница плъхове».

Когато арестували баща му, Максуел Фрилинг бил тригодишен. Карсън Фрилинг е починал в затвора през 1981 г.“

Карч погледна поместената в репортажа снимка на Касиди Блак, направена в полицията след арестуването й. Дългата й руса коса бе разрешена и очите й бяха зачервени от плач. Спомняше си, че тогава Блак не каза нито дума на ченгетата от Метро, въпреки че я разпитваха цели дванайсет часа. Беше издържала и това му харесваше.

По време на следствието Джак не се бе срещал с нея и не знаеше дали жената от снимката е същата, която беше видял на записите в „Клеопатра“ и „Фламинго“. Но инстинктът му подсказваше, че е тя.

Той прегледа останалите няколко изрезки и стигна до последния репортаж. В него имаше друга снимка на Касиди Блак, облечена в затворнически гащеризон и с белезници. Двама пристави я извеждаха от съдебната зала. Стиснатите й устни и предизвикателният й поглед показваха, че е запазила достойнството си въпреки оковите, затворническите дрехи и положението, в което се намираше.

Карч плъзна очи към репортажа и го прочете. Той бе кратък и го бяха поместили във вътрешните страници на „Сън“.

„БЛАК СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВНА, ВЛИЗА В ЗАТВОРА

Дарлин Гънтър

 

В понеделник Касиди Блак се призна за виновна по обвиненията в съучастничество в престъплението, преди два месеца довело до драматичната смърт на партньора й. Незабавно последва присъда и я пратиха в щатския затвор.

Двайсет и шест годишната бивша служителка в казино постигна споразумение с окръжната прокуратура и се призна за виновна в непредумишлено убийство и съучастничество в опит за обир. Съдия Барбара Кейлър я осъди на пет до петнайсет години затвор.

Облечена в жълт гащеризон, по време на изслушването Блак почти не говори. След всяко обвинение, прочетено от съдията, тя произнасяше думите «Признавам се за виновна» и накрая заяви, че напълно разбира последиците от признанието си.

Нейният адвокат Джак Милър каза, че този резултат бил възможно най-благоприятен за нея, като се имали предвид категоричните доказателства за съучастничеството й с Максуел Джеймс Фрилинг, завършило с арестуването й и с неговото скачане от прозореца на двайсетия етаж на «Клеопатра».

«Така има шанс да започне живота си отначало» — заяви Милър. — «Ако внимава в затвора, може да излезе след пет години. Тогава ще е на трийсет и една и ще има достатъчно време да се интегрира в обществото.»

Според властите натрупаните срещу Блак улики доказват, че тя е помагала на Фрилинг в обирите на комарджии в хотелските им стаи.“

Карч остави изрезката при другите, без да я дочете докрай. След самопризнанието на Касиди Блак процесът беше станал излишен и това му бе позволило да избегне даването на показания за случилото се в онази стая с Фрилинг. Осъждането й също му даде възможност да предяви претенции за наградата, макар че за да я получи, се наложи да съди Асоциацията на казината. След като плати хонорарите на адвоката и данъците, му останаха двайсет и шест хиляди долара и примката на Грималди на шията му.

„Всичко това ще се промени — каза си Карч. — Скоро. Съвсем скоро.“

Той внимателно сгъна изрезките и прибра папката. После затвори кутията с корнфлейкс и на излизане я остави в кухнята.