Майкъл Конъли
Блудна луна (18)

17

В 03:05 часа Каси Блак отвори вратата на стая 2015, огледа се и изнесе стола в коридора. Маскировката й я нямаше. Носеше черни дънки и тясна черна тениска без ръкави. На колана й висеше чантичката с инструментите, които щяха да й трябват. Тя постави стола под стенния абажур до вратата на стая 2014, стъпи на него, облиза облечените си в ръкавица пръсти, протегна ръка и развъртя електрическата крушка, докато не угасна. После повтори същото с крушката до собствената си стая. Върна стола на мястото му до бюрото и отново излезе в коридора. Носеше празна черна калъфка за възглавница. Очилата за нощно виждане висяха на шията й.

Притвори вратата и се приближи до стаята на Ернандес. Свали табелката „НЕ ВЛИЗАЙТЕ“ и я остави на пода. Взе електронната карта, погледна си часовника и я пъхна в четящото устройство. Малката зелена лампичка светна. Каси безшумно завъртя бравата и я натисна.

Разнесе се тихо изщракване и вратата се отвори. В същия момент на земята изтрака електронната аларма на Ернандес. Каси се шмугна вътре и внимателно затвори вратата зад себе си. За миг остана неподвижна, докато очите й се приспособят към тъмнината. Усети прилива на адреналин в кръвта си. Беше минало много време, но си спомняше това чувство. Сякаш нежна длан я милваше по гърба. Внезапно фините руси косъмчета по ръцете й като че ли се наелектризираха.

Каси влезе в дневната и се огледа. Както очакваше, там нямаше никого, затова насочи вниманието си към двукрилата врата на спалнята. Едното крило бе оставено отворено и отвътре се носеше силно, тежко хъркане. Лио отново имаше право.

Тя пристъпи в синкавото сияние на спалнята. След края на филма, който Ернандес беше гледал, телевизионният екран хвърляше в стаята синя светлина, достатъчна, за да не се налага да използва очилата за нощно виждане.

Гърдите на Ернандес бавно се надигаха и спускаха. Хъркаше високо и гърлено. Каси се зачуди дали е женен и дали съпругата му може да спи в една стая с него.

Цифрите на будилника върху нощното шкафче светеха в червено. Имаше достатъчно време. До него бяха часовникът и портфейлът на Ернандес — и пистолетът. Явно го бе извадил от сакото си, за да му е подръка. Тя заобиколи леглото и се приближи до шкафчето. Мъжът изпъшка и се размърда. Каси замръзна.

Ернандес повдигна глава и я отпусна, отвори уста и я затвори, после се отпусна по гръб, завит до шията. Пружините протестираха под изместването на тежестта му, докато той най-после не се настани удобно и не престана да се движи.

Останала дълго време неподвижна, тя направи последните три крачки до нощното шкафче и протегна ръка към пистолета. Бавно разтвори калъфката и прибра оръжието вътре. Последва го портфейлът. Накрая взе часовника, като внимаваше верижката да не изтрака. Прокара палец по гладкия метал, но не усети печата на „Ролекс“. Часовникът беше менте. Каси безшумно го остави на мястото му и бавно отстъпи от леглото.

Издърпа стола от бюрото, постави го под детектора за дим и предпазливо се качи. Отвори капака и с малки клещи сряза проводниковата лепенка. После внимателно върна капака на мястото му и свали устройството от стената. При отлепването то издаде тих звук. Каси се обърна и погледна към леглото. Ернандес не помръдваше.

Тя стъпи на пода и едва не извика при вида на отражението си в голямото огледало на гърба на вратата — за миг си помисли, че в стаята е влязъл някой. Прибра детектора в калъфката и върна стола до бюрото. Обърна се с гръб към леглото, вдигна ръка към гърдите си и натисна бутона за лампичката на часовника си. Беше 03:11 Оставаха й само гардеробът и сейфът.

Извади шпаклата от чантичката на колана си, откри знака, който бе отбелязала на вратата на гардероба, и пъхна шпаклата в пролуката. Като следваше същите действия като по-рано, тя отвори вратата, без да позволи да се включи автоматичната лампа. Вътре внимателно и безшумно премести дрехите на Ернандес настрани, качи се върху сейфа, протегна ръка към електрическата крушка, отвъртя я и я остави на лавицата.

Приклекна на пода и с помощта на отвертка свали фалшивия контакт с втората камера. После отлепи и лепенката. Накрая идваше ред на предавателя. Тя бръкна зад сейфа, хвана го за антената, извади го, преряза проводниците и го прибра в калъфката.

Сега сейфът. Каси дълбоко си пое дъх и бавно набра комбинацията 4-3-5-1-2. Вратичката се отвори с тих звук като капак на кутия с нови топки за тенис. Тя замръзна и зачака, долепила лявото си ухо до вратата на гардероба. Ернандес продължаваше да хърка.

Каси отвори вратичката докрай и прехвърли тежестта си върху другия си крак. Извади от чантичката малкото фенерче, бръкна в сейфа и го включи.

Лъчът освети дебелата пачка, която беше видяла Ернандес да оставя вътре. До парите лежеше връзка с пет ключа. И нищо повече.

Тя угаси фенерчето и се замисли. Къде бе съдържанието на куфарчето? Къде бяха онези петстотин хиляди долара в брой, които обещаваха хората на Лио?

Извади парите от сейфа и ги остави в скута си. После за миг включи фенерчето и видя, че банкнотите са от по сто долара. Според грубата й преценка тук имаше близо сто бона. Това бяха много пари, разбира се, но не чак толкова много, колкото се очакваше. Имаше нещо гнило. Къде беше куфарчето?

Не го бе забелязала нито в спалнята, нито в дневната. Трябваше да се върне и да го открие. Помисли си, че Ернандес може да го е домързяло и да е решил да не прехвърля парите в сейфа. Навярно смяташе, че пистолетът и аларменото устройство на вратата са достатъчна гаранция за безопасността му.

Каси пъхна пачката в калъфката, затвори сейфа и се изправи. В момента, в който излизаше от гардероба, телефонът върху нощното шкафче иззвъня.

Тя се шмугна обратно в гардероба и безшумно затвори вратата.

Разнесе се повторно иззвъняване. Ернандес се размърда. Каси разбра, че е допуснала грешка. Вместо да се връща в гардероба, трябваше да се измъкне и да се скрие в собствената си стая.

Сега се намираше в капан. Навярно го търсеха от охраната — бяха я разкрили!

Пружините на леглото запъшкаха. Лампата в спалнята светна. Ернандес отговори на четвъртото иззвъняване.

— Ало? — дрезгаво каза той.

Каси затвори очи и се заслуша. Беше отчаяна.

— Мамка му! — ядосано рече Ернандес. — Колко е часът?

Тя отвори очи. Спомни си за пистолета и портфейла. Той сигурно щеше да забележи отсъствието им и да отвори гардероба, за да провери сейфа.

— С три часа разлика, идиот такъв!

Каси бръкна в чантичката и стисна електрическия зашеметител. Включи го, после предпазливо и тихо го извади. Червената лампичка не светеше. Електрическият удар при докосването на Джърси Палц до него бе изчерпал батерията му.

Отново погледна през пролуката на вратата. Ернандес седеше на леглото. Каси остави калъфката на пода и пъхна ръка вътре.

— Да, добре, позвъни ми тогава. Не ми пука, че бил нервен, какво мога да направя в три и петнайсет през нощта?

Тя извади пистолета.

— Да, добре, по-късно. Дочуване.

Слушалката се затръшна.

— Мамка му! — извика Ернандес.

Лампата угасна, последвана от синьото сияние на телевизора. В гардероба стана съвсем тъмно. Каси чу скърцането на пружините, докато Ернандес се наместваше и се опитваше да заспи. Тя внимателно включи очилата за нощно виждане и тъкмо си ги слагаше, когато мъжът в спалнята отново изруга:

— Мамка му!

Лампата светна. Леглото изскърца, после по килима се разнесоха тежки стъпки. Приближаваше се към гардероба. Каси бавно отстъпи колкото може по-навътре и вдигна пистолета с две ръце. Каза си, че няма да стреля, че само ще го задържи, докато избяга.

Широката сянка на Ернандес скри светлината, която се процеждаше през пролуките. Каси се приготви.

Но сянката внезапно изчезна и вратата на гардероба не се отвори. След секунди тоалетната дъска изтрака и се чу шуртене. Каси отпусна пистолета и сподави желанието си да грабне калъфката и да се втурне навън. Можеше да стигне до стълбището преди той да осъзнае какво става. И щеше да вземе оръжието му. Ернандес не можеше да направи нищо друго, освен да повика охраната. По това време на нощта дежурните не бяха много. Щеше да напусне хотела преди някой да успее да реагира.

Но остана в гардероба и зачака. Знаеше, че най-доброто бягство е незабелязаното. Но причината беше друга. Куфарчето. Искаше го. Трябваше й.

Откъм тоалетната се чу шум от течащата от казанчето вода. Мина дълго време преди Ернандес най-после да пресече нишата и да се върне в леглото. Лампата отново угасна и той изобщо не забеляза, че портфейлът и пистолетът му не са върху нощното шкафче.

Каси бавно приклекна на пода и седна с притиснати към брадичката си колене. Погледна си часовника. 03:20. Изпълваше я изгарящо усещане за загуба. Тя сведе глава. Знаеше, че няма да напусне гардероба преди началото на странстващата луна. Не можеше да рискува.

Замисли се за Лио. Дали беше буден? Дали се страхуваше от странстващата луна? Бе й казал, че този период носи лош късмет. Но късметът й беше изневерил още преди това с телефонния разговор на Ернандес. Трябваше да го каже на Лио. Да му обясни. Сигурно щеше да разбере. Щеше да го накара да разбере.