Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Void Moon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vast (2008)
Корекция
hammster (2008)
Корекция
mahavishnu (2008)

Издание:

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ. БЛУДНА ЛУНА

Американска, I издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 16

ИК „БАРД“ ООД — София, 1998

История

  1. — Добавяне

11

Автомобилният поток в северен Лас Вегас едва пълзеше и Каси стигна в „Ейсис енд ейтс“ с петнайсет минути закъснение. Преди да влезе, си сложи тъмната перука, която бе купила за огледа на Лукаут Маунтин Роуд. Като използваше огледалото, Каси я среса и почерни веждите си с молив. После прибави чифт очила с розови стъкла.

„Ейсис енд ейтс“ беше местен бар и допреди шест години тя често идваше тук. Повечето от посетителите си изкарваха прехраната в казината — законно или не — и спокойно можеха да я познаят дори след шестгодишно отсъствие. Каси дори си бе помислила да каже на Джърси Палц да избере друго място за срещата, но се съгласи с него, за да не го подплаши. Освен това трябваше да признае, че изпитва носталгия. Искаше да види дали старото й свърталище се е променило.

След като за последен път се погледна в огледалото, тя слезе от поршето и влезе в заведението. Носеше раничката си през рамо. Видя на бара неколцина мъже — по униформите им можеше да разпознае в кое казино работят. Имаше и две жени с къси рокли и обувки на високи токчета, които бяха оставили пред себе си пейджърите и клетъчните си телефони — проститутки, очакващи да ги повикат на работа. Очевидно не им пукаше, че видът им ги издава. В „Ейсис енд ейтс“ на никого не му пукаше.

Видя Палц в кръгло сепаре в дъното на сумрачния бар. Беше се навел над чиния чили. Каси си спомняше, че това е единственото ястие в менюто, което редовните посетители смееха да си поръчат. Но след като в продължение на пет години трябваше да го яде всяка сряда в „Хай Дезърт“, тя не можеше да го понася. Каси отиде при сепарето и понечи да седне, но Палц възрази:

— Миличка, чакам една…

— Аз съм.

Той вдигна поглед и я позна.

— Не е ли раничко за карнавала на Вси светии, а?

— Дойде ми наум, че тук може да има хора, които си ме спомнят.

— Мамка му, нямаше те шест години. Във Вегас това е стара история. Знаеш ли, вече щях да се откажа да те чакам, но после си помислих, че те е нямало шест-седем години и не знаеш колко ужасни са станали уличните задръствания…

— Току-що научих. Смятах, че положението в Лос Анджелис е тежко, но тук…

— В сравнение с Вегас Лос Анджелис е като някакъв скапан аутобан. При всички тези нови сгради тук има нужда поне от още три магистрали.

На Каси не й се приказваше за трафика или времето. Затова премина направо на въпроса.

— Донесе ли ми нещо?

— Първо най-важното.

Палц се премести до Каси, плъзна лявата си ръка под масата и започна да я претърсва. Тя се вцепени.

— Винаги ми се е искало да го направя — усмихнато рече Джърси. — Още откакто те видях за пръв път с Макс.

Дъхът му миришеше на чили и лук. Каси се извърна и се огледа.

— Губиш си времето. Не съм…

Тя млъкна, когато Палц понечи да опипа гърдите й, и отблъсна ръката му.

— Добре, добре, просто напоследък трябва да си адски внимателен. Имаш ли осемдесет и пет пчелички в чантата си?

Каси погледна към бара, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Всичко изглеждаше наред. Дори да забелязваха сериозния й вид, хората сигурно смятаха, че е проститутка, която се пазари с клиент. Нищо особено. Даже опипването можеше да се смята за част от пазарлъка — в последно време човек трябваше да е сигурен в качеството и пола на стоката.

— Донесох каквото ми каза да донеса — отвърна тя. — Къде са камерите?

— В буса. Първо ми покажи каквото трябва и после ще се поразходим.

— Веднъж вече ти показах — възрази Каси. — Дръпни се.

Палц се върна на мястото си, напълни устата си с чили и отпи голяма глътка бира.

Каси отвори раничката си. Вътре беше неопреновият сак. Най-отгоре се виждаха парите. Стодоларови банкноти — или пчелички, както ги наричаха някои местни. Тази вегаска жаргонна дума датираше отпреди няколко години, когато хиляди фалшиви сто доларови чипове бяха наводнили подземния свят, отлични имитации на черно-жълтите чипове, използвани в „Сандс“. Фалшификатите бяха толкова качествени, че се наложи казиното да промени цвета и външния вид на чиповете си. „Сандс“ вече го нямаше, съсипан и заменен от „Беладжо“. Но жаргонът си оставаше.

Каси се увери, че Палц е видял парите, и затвори раничката си точно в момента, в който до масата им се приближи сервитьорката.

— ЖеЛасте ли нещо? — попита тя.

— Не, благодаря — отговори Джърси вместо Каси. — Само ще излезем за малко. После ще се върна и ще глътна още една бира, миличка.

Сервитьорката се отдалечи и той се усмихна. Думите му я бяха накарали да си помисли, че отиват да изпълнят сексуалната си сделка. Каси нямаше нищо против, защото това потвърждаваше прикритието й. Но я под-разни, че Джърси нарича момичето „миличка“. Винаги се ядосваше, когато мъжете се обръщаха така към непознати жени. Тя сподави желанието си да му го каже и се изправи.

— Да вървим.

Излязоха и Палц я отведе при буса си, свали връзка ключове от колана си и отключи плъзгащата се врата. Двтомобилът бе паркиран така, че отворената врата да е само на няколко крачки от стената на заведението. Никой не можеше да погледне вътре, без да се приближи плътно до него. Каси разбираше, че това едновременно е добре и зле. Добре, ако Джърси имаше намерение да играе честно. Зле, ако се канеше да я обере. Никога не беше носила оръжие и се опита да си спомни дали той го знае.

Палц се качи в буса и й даде знак да го последва. Предните седалки бяха отделени с шперплатова стена. Отзад имаше две пейки, разположени една срещу друга. По стените бяха закачени различни инструменти, други бяха поставени в двайсетлитрови кофи. Каси се поколеба пред отворената врата. В раницата си носеше близо десет хиляди долара и щеше да остане насаме с мъж, когото не бе виждала от шест години.

— Е, ще влезеш ли? Нямам на разположение цяла нощ, предполагам, ти също.

Джърси й посочи един средно голям куфар на пода, после го взе, седна, постави го в скута си и отвори капака така, че Каси да види обезопасените в стиропор устройства.

Тя кимна и се качи в буса.

— Затвори вратата — каза Палц.

Каси се подчини, но без да откъсва очи от него.

— Да не се разтакаваме — рече тя. — Тук не ми харесва.

— Спокойно, няма да те ухапя.

— Не ме е страх, че ще ме ухапеш.

Каси погледна куфара отблизо. Частите от електронно оборудване за наблюдение бяха наредени в специални гнезда в стиропора, за да не мърдат при транспортиране. Повечето й бяха познати от лични наблюдения или от списанията и каталозите за електроника. Вътре имаше миниатюрни камери, микровълнов предавател, приемник и още няколко неща. Както и очила за нощно виждане.

— Искаш ли да ти обяснявам всичко, или мислиш, че ще се справиш сама? — попита Джърси.

— По-добре ми обясни. Мина много време.

— Добре. Да започнем с камерите.

Той посочи горната половина на куфара, където имаше четири черни квадратчета.

— Тук имаш четири чипови камери — би трябвало да са достатъчни за всякаква работа. Не спомена за конкретен цвят, но…

— Не ми трябва конкретен цвят. Не ми трябва и аудиовръзка. Трябва ми ясен образ. За да мога да чета цифри.

— Точно това си помислих и аз. Камерите са черно-бели. Първите три са стандартен модел. Имам предвид стандарта на „Хутън“. В момента няма по-добра стока. Имат невероятна разделителна способност. Чист образ. Работят между четири и шест часа с електронна батерия. Това устройва ли те?

— Би трябвало.

Каси усети, че я изпълва възбуда. Беше се опитвала да върви в крак с развитието на техниката, но видът на самите уреди накара кръвта й да запулсира в слепоочията й.

— Добре, после идва зелената камера — продължи с обясненията си Палц. — В каталога ни е описана като „най-великата миникамера на всички времена“. С нея можеш да виждаш винаги, независимо дали осветлението е включено, или изключено. Понякога, когато лампите светят, инфрачервените камери не стават за нищо. Затова създадохме тази. Тя работи при всякаква светлина и можеш да виждаш ясно всичко — форми, сенки, движение. В зелено, както обикновено. Знаеш ли какво, тази нощ трябва да има пълнолуние. Ако…

— И блудна луна.

— Моля?

— Няма значение. Продължавай.

— Просто казвах, че е достатъчно, ако там, където снимаш, прониква лунна светлина.

— Звучи добре.

Каси трябваше да вижда само толкова, колкото да знае местоположението на обекта в тъмната стая. Зелената камера щеше да й свърши работа.

— Добре, по-нататък. Можеш да поставиш всяка от четирите камери в някое от тези неща.

Той извади фалшив детектор за дим и й го показа. В него имаше едва забележима дупчица. Гнездото за камерата от вътрешната страна бе направено така, че обективът да попада в дупката.

— Ако искаш да гледаш по от ниско…

Джърси взе фалшив електрически контакт. Камерата можеше да се инсталира зад него.

— Страхотно.

— Но е малко рисковано. Онзи, когото наблюдаваш, може да се опита да включи някакъв уред в контакта и хоп, открива скапаната камера в стаята си. Така че, ако го използваш, сложи го на място, където няма вероятност някой да поиска да включи компютъра или самобръсначката си.

— Ясно.

— Добре. После трябва да свържеш камерите с батериите ето така.

Палц постави мънички кръгли батерии в кутии, свързани с проводници с камерите.

— След като ги инсталираш, трябва да ги свържеш с предавателя. Предполагам, че разстоянието няма да е голямо, нали?

Каси кимна.

— Чудесно. Два и половина, три метра, най-много. Може и по-малко.

Той извади от куфара ролка лепенка, която приличаше на скоч.

— Проводникова лепенка. Преди използваше такава, нали?

— Да, към края… няколко пъти.

Джърси продължи с обясненията, без да обръща внимание на отговора й.

— Това си е направо вълшебна лепенка. В нея има два проводника, един за видеото и един за заземяване. Свързваш с него камерата с предавателя. Само не забравяй, че колкото по-голямо е разстоянието помежду им, толкова по-лош е образът. А пък ти искаш да четеш цифри.

— Ясно.

По лицето на Палц се стичаше пот. Каси не мислеше, че в буса е толкова горещо. Той вдигна ръка и избърса челото си.

— Какво има?

— Нищо — отвърна Джърси и отново се наведе към куфара. — Просто тук е адски задушно. Ето го и предавателя.

Той извади от стиропора плоска квадратна кутия с големината на клетъчен телефон. От устройството стърчеше петнайсетсантиметрова антена.

— Сигналът се разпространява във всички посоки — няма значение как ще го поставиш. Само гледай да е близо до камерите. Обърни внимание, че не е замаскиран по никакъв начин. Тъй като не е камера, можеш да го скриеш навсякъде — под легло, в чекмедже, килер, няма значение. И той работи с батерия — трайността й е горе-долу толкова, колкото тези за камерите. Всичко ли ти е ясно?

— Да.

— Та той значи предава образа на дистанционния ти приемник. Ей на това сладурче.

Палц извади от куфара най-големия уред. Приличаше на малък лаптоп. Или на кутия за обяд от бъдещето. Той отвори капака с екрана и разпъна антената му.

— Това е микровълнов приемник и записващо устройство. В зависимост от неблагоприятните условия, можеш да се отдалечиш до двеста метра от предавателя и пак да получаваш прилична картина.

— Какви неблагоприятни условия?

— Главно вода. И дървесен сок. Няма да работиш близо до гора, нали? Дърветата просто пращат сигнала в пръстта.

— В Лас Вегас има ли гори, Джърси?

— Поне аз не зная.

— Няма никакви гори. Няма и дървесен сок.

Поведението и нервността му започваха да я дразнят. Действаха й заразително. Тъй като в задната част на буса нямаше прозорци, не знаеше дали когато отворят вратата, навън няма да ги причаква някой. Тази среща бе грешка.

— Ами басейн? — попита Палц.

Въпросът откъсна Каси от мислите й. Басейнът в „Клеопатра“ бе на първия етаж.

— Няма басейн.

— Добре. Стомана, бетон, всичко това не е проблем. На закрито би трябвало да работи отлично.

Той започна да натиска бутоните на устройството. Екранът просветна. Джърси посочи един червен клавиш от дясната страна на миниатюрната клавиатура.

— Това е за запис. Можеш да записваш всичко или само да гледаш. Можеш да разделиш екрана на четири и едновременно да наблюдаваш картината от четирите камери.

Палц й показа как става.

— Сега няма как да получим образ, защото камерите не са свързани. Но са заредени и готови за работа.

— Добре. Отлична стока, Джърси. Имаш ли да ми показваш още нещо? Време е да тръгвам.

— Това е всичко. Ако ми платиш уговореното, можеш да си вървиш по пътя, а пък аз — да се върна при чилито си. Само дето вече ще е изстинало.

Каси взе раничката в скута си.

— Сама ли ще действаш, Каси?

— Да — без да се замисля, отвърна тя и отвори чантата. В същия момент Палц блъсна капака на куфара и с другата си ръка насочи към гърдите й пистолет.

— Глупаво момиче — каза той.

— Виж, приятел, ще ти платя. Парите са тук. Какво ти става?

Джърси прехвърли оръжието в дясната си ръка и остави куфара на пода. После се пресегна към раницата й.

— Ще взема всичките ти кинти. Да не си мислиш, че ще ти дам стоката и ще те оставя пак да се прецакаш, за да дойдат после и при мене? Нали си спомняш, че миналия път едва не ме спипаха. Идваха да душат в склада. Минаха почти две години преди пак да мога да си покажа носа навън. Така че тези пари ще са компенсация за всички сделки, които съм изпуснал.

Каси се опитваше да запази спокойствие, докато го чакаше да вземе парите. Без да позволи на нито един от мускулите си да потрепне, тя пое цялата си тежест с десния си крак и леко повдигна левия от земята. Палц седеше точно срещу нея. Коленете му бяха само на трийсетина сантиметра от нейните.

— И да ти кажа, няма да е зле да получа и едно духане за добавка. Да си взема малко от онова, което Макс пазеше само за себе си. Басирам се, че след пет години в кафеза си майсторка на свирките.

Той се ухили.

— Правиш грешка, Джърси. Тук съм сама, но работя за едни хора. Да не смяташ, че ей така съм се появила в града и съм си избрала случаен обект? Ако ме обереш, все едно че обираш тях. Няма да им хареса. Хайде да се договорим така. Ти взимаш парите, а аз взимам куфара и забравям за пистолета.

— Как пък не.

Но Каси видя, че изражението му вече не е толкова самоуверено.

— Нямаше те шест скапани години. Кой ще работи с теб след онуй, дето се случи с Макс? — каза той. — Не, дрънкаш празни приказки.

Без да откъсва поглед от нея, Палц бръкна в раничката, за да вземе парите. Разнесе се електронно изщраква-не и той нададе болезнен вик. Ръката му отскочи назад и в същия миг Каси заби дебелата подметка на обувката си в слабините му. Джърси се преви със силен стон и натисна спусъка на пистолета.

Разнесе се изстрел и Каси усети леко придърпване в перуката — куршумът прелетя през изкуствените й къдрици. Гърмежът оглуши лявото й ухо и изгорелите газове опариха кожата на шията и лицето й. Тя се хвърли върху Палц и стисна пистолета с две ръце. После дръпна оръжието към себе си и жестоко ухапа Палц по опакото на дланта. Той изкрещя и го пусна. Каси незабавно отскочи от него и насочи пистолета — бе й достатъчен само един поглед, за да установи, че е деветмилиметров „Глок“ — към лицето му.

— Тъп скапаняк! — извика тя. — Да умреш ли искаш? Да умреш в тоя гаден бус?

Джърси се мъчеше да си поеме дъх и чакаше болката в тестисите му да заглъхне. Каси прокара длан по лицето си, за да провери дали няма кръв. Беше сигурна, че куршумът не я е улучил, но знаеше, че понякога човек изобщо не усеща раната.

Свали ръката си и я погледна. Нищо. Въпреки това високо изруга. Злополучният опит на Палц да я измами усложняваше всичко. Помъчи се да събере мислите си, но ухото й пищеше и кожата на шията й пламтеше от повърхностното изгаряне.

— Лягай на пода! — заповяда Каси. — Долу!

— Извинявай — изхленчи Джърси. — Страхувах се. Аз…

— Глупости! Просто лягай на пода. По очи. Веднага!

Палц бавно коленичи, после се отпусна на пода и простена:

— Какво ще правиш?

Каси се наведе и опря дулото на пистолета в тила му. После вдигна ударника и изщракването му накара раменете на Джърси да потръпнат.

— Какво ще кажеш, Джърси? Сега иска ли ти се да ти духам?

— О, Господи…

Тя се огледа, видя ролка изолирбанд и нареди на Палц да постави ръцете си на гърба. Той се подчини. Накрайникът на зашеметителя бе оставил върху ръката му следа от изгаряне. Тя уви лепенката около китките му, после повтори същото с глезените му.

— Надявам се, че си хапнал достатъчно чили, задник такъв. Ще мине доста време, докато ти се отвори нова възможност.

— Ще се напикая, Каси. Докато те чаках, изпих две бири.

— Не те спирам.

— О, Божичко! Каси, моля те, недей така.

Тя взе някакъв парцал, рязко се отпусна на колене върху гърба му и се наведе към ухото му.

— Имай предвид, че ти започна пръв, копеле. Сега ще ти задам един въпрос и най-добре да ми отговориш веднага. Иначе може да ти струва живота. Ясно ли ти е?

— Да.

— Когато отворя тази врата, навън ще ме чака ли някой?

— Не, няма такова нещо. Не съм искал да те обера, Каси. Казах ти, просто се страхувах. Не ис…

Каси напъха парцала в отворената му уста.

— Да бе, да, страхувал си се. Зная, Джърси.

После залепи устните му с изолирбанд. Очите на Палц се разшириха.

— През носа, Джърси. Дишай през носа и всичко ще е наред.

Каси свали връзката с ключове от гайката на панталона му, после се изправи от него, взе раницата си и внимателно изключи зашеметителя. След това извади черния сак и започна да прехвърля вътре оборудването от куфара.

— Добре, ето какво ще направим — каза тя. — Взимаме буса ти и отиваме да си свърша работата. После ще те освободя и ще ти върна всичко обратно, за да не те е страх, че ще те пипнат. Даже може да ти подхвърля някоя и друга пчеличка за наем.

Палц се опита да възрази, но парцалът не му позволяваше да говори.

— Добре, радвам се, че си съгласен, Джърси. И най-добре да си кротуваш. Щото ако някой те открие в буса или ме пипнат вътре, ще се наложи да даваш адски много обяснения.

Когато премести всичко, Каси метна раничката през рамо и отвори вратата, готова да стреля с пистолета.

Нямаше никого. Каси изскочи навън, взе сака, после затвори и заключи вратата. Паркингът бе оживен, но изглежда, никой не обръщаше внимание на буса.

Тя отключи предната лява врата и я отвори. Преди да се качи, извади пълнителя на „Глока“ и го изпразни, като пускаше патроните на асфалта. Накрая изкара последния от затвора и метна пистолета и пълнителя върху плоския покрив на „Ейсис енд ейтс“.

Когато потегли, забеляза, че в радиото има дупка от куршума, изстрелян от Палц. Това й напомни за изгарянето по шията и бузата й. Каси включи лампата и се погледна в огледалото. Кожата й бе зачервена и подпухнала като опарена от коприва.

Погледна си часовника. Закъсняваше. Изключи лампата и подкара към обляната в неонова светлина главна улица, чието сияние се виждаше в далечината.