Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Демонски цикъл (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Skull Throne, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2016 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: Питър В. Брет

Заглавие: Черепният трон

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“

Главен редактор: Андрей Велков

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Росен Дуков

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-150-947-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1744

История

  1. — Добавяне

Глава 2
Вакуум
333 г. СЗ, Есен

Щом се върнаха в красиянския лагер, Иневера не изгуби и капчица време. Още докато Ашан тихомълком подбираше воините, които да започнат издирването, а на останалите нареждаше да съберат лагера, тя призова Абан в личната си приемна стая в павилиона на Шар’Дама Ка.

Шарумите вече започваха да подпитват защо Избавителят не се е върнал при тях. Нямаше официално съобщение нито за самата битка, нито за внезапния й край. И въпреки това слуховете скоро щяха да се разпространят и амбициозните щяха да побързат да се възползват от отсъствието на съпруга й. Коварните вече крояха планове за този ден и щом станеше ясно, че издирването няма успех, те нямаше да се поколебаят да направят своя ход. А може би дори нямаше да чакат дотогава.

Абан несъмнено беше наясно с това, докато приближаваше павилиона, заобиколен от своите кха’шаруми. Дал’шарумите продължаваха да гледат презрително на воините в кафяво, но шпионите евнуси, които Иневера беше изпратила в къщата на Абан, бяха намерени мъртви, а това говореше достатъчно за уменията на кхафитските воини. Тя бе забелязала и сиянието на силата в техните оръжия, увити грижливо в протрита кожа или боядисани, за да се скрие отличното им качество. Дори елитните Копия на Избавителя, с техните щитове и остриета от защитено стъкло, не бяха въоръжени по-добре.

Станал си твърде опасен, кхафите. Тази мисъл не й донесе никаква наслада, но не беше и толкова обезпокоителна, както някога. Преди седмици, когато заровете й бяха казали, че съдбата на Абан е преплетена с нейната, тя не ги беше разбрала, но сега всичко й ставаше ясно. Двамата бяха най-близките хора на Ахман, най-доверените му съветници и допреди няколко часа бяха абсолютно недосегаеми. Но след изчезването на съпруга й цялата им мощ щеше да се изпари. Иневера трябваше да действа бързо и предпазливо, за да издигне Ашан на мястото му, но след това щеше да се чува неговият глас, а не нейният. А Ашан не беше нито толкова мъдър, нито толкова податлив, колкото Ахман.

Абан се намираше в още по-неприятно положение. Колкото и опасни да бяха неговите кха’шаруми, сакатият търговец щеше да извади голям късмет, ако успееше да оцелее и един ден, след като враговете му вече нямаше защо да се страхуват от гнева на Ахман. Доскоро мислите за неговата смърт й доставяха огромно удоволствие. Но сега се нуждаеше от него. Кхафитът познаваше състоянието на хазната на Избавителя до последното драки, знаеше всеки дълг към трона, всяко зрънце жито в силозите. Освен това Ахман му доверяваше някои свои планове и тайни, които не споделяше дори с дамаджите. Разпределение на войските. Военни планове. Цели.

Дебелият кхафит се усмихваше, когато влезе с накуцване в приемната й стая, което означаваше, че бе наясно с нуждите й, Еверам да го прокълне.

След Абан вървеше грамадният кха’шарум, който през последните няколко седмици се беше превърнал в негова сянка. Глухият мъж, който някога пръв бе отговорил на призива на Избавителя. На влизане бе оставил оръжията си пред входа, но изглеждаше не по-малко опасен, докато се извисяваше застрашително зад рамото на кхафита. Макар и приведен над патерицата си, Абан не беше нисък, но телохранителят му стърчеше с глава и рамене над него.

— Казах, че искам да говорим насаме, кхафите — каза Иневера.

Абан се поклони дълбоко, колкото му позволяваше патерицата му във формата на камила.

— Простете ми, дамаджа, но Ахман го няма, за да държи изкъсо дал’шарумите. Нали няма да ми откажете дори минималната защита? Безухия е глух като пън и няма да чуе нищо от онова, което ще си кажем.

— Дори глухите могат да чуват — каза Иневера, — щом имат очи, за да виждат устата на говорещите.

Абан отново се поклони.

— Наистина е така, макар че воалът на дамаджата ще попречи, дори скромният ми слуга да е научил това изкуство, което, кълна се в Еверам, не владее.

Иневера му повярва — което се случваше рядко. Собствените й пазачи евнуси се бяха лишили от езиците си, за да запазят тайните й, и тя знаеше, че човек, който не може да чуе и да издаде интригите на Абан, ще е много ценен за него. И въпреки това не биваше да отстъпва твърде лесно.

— Може да пази при вратата — каза Иневера и тръгна бавно, като полюляваше бедра, към възглавниците в дъното на стаята.

Досега Абан не си беше позволявал да я гледа сладострастно, но тя се зачуди дали сега нямаше да се осмели да го направи, след като Ахман беше изчезнал. Това щеше да й е от полза. Погледна през рамо, но Абан не я гледаше. Той даде знак на гиганта, чиято огромна фигура се понесе с безшумна грациозност към вратата и застана до нея.

Абан последва Иневера с накуцване и внимателно се отпусна върху възглавниците срещу нея. Подканящата усмивка не напускаше лицето му, но потайните погледи, които хвърляше към телохранителя си, разкриваха страховете му. Той знаеше, че Иневера можеше да го убие, преди великанът да успее да прекоси стаята, а дори Безухия щеше да го е страх да посегне на дамаджата. Тя би могла да убие и кха’шарума по стотина различни начина — сред които не на последно място беше и бързото щракване с пръсти към собствените й телохранители Ашия, Мича и Джарвах, скрити някъде далеч от погледа му.

Между тях беше разположен сребърен сервиз за чай с чайник, над който се извиваше дим. Тя му даде знак с кимване, кхафитът напълни чашите и ги сервира.

— Поканата ви е голяма чест за мен, дамаджа — каза Абан, като отпусна в скута си ръката, с която държеше чашата. — Мога ли да попитам какъв е поводът?

— За да ти предложа защита, разбира се — каза Иневера.

Абан изглеждаше искрено изненадан, макар това, естествено, да беше преструвка.

— И откога дамаджата цени толкова клетия безчестен Абан?

— Съпругът ми те цени — каза Иневера — и ще се разгневи, ако при завръщането си те открие мъртъв. Ще постъпиш мъдро, ако приемеш помощта ми. Заровете ми казват, че без нея животът ти наистина ще бъде много кратък. Синовете ми те мразят дори повече, отколкото дамаджите, така че това е много добра сделка. И не си мисли, че Хасик е забравил кой му отряза мъжеството.

Иневера очакваше, че думите й ще разтърсят кхафита. И преди го беше виждала да проявява малодушие пред лицето на страха. Но сега се намираха на масата за преговори и Абан го знаеше много добре.

„Той има сърце на страхливец — й беше казал веднъж Ахман, — но стигне ли се до пазарлък, Абан може да прояви хладнокръвие, което би засрамило дори шарумите.“

Абан се усмихна и кимна.

— Така е, дамаджа. Но и за вас нещата изглеждат твърде злокобни. Колко дълго ще ви оставят на върха на седемте стъпала, без до вас да седи съпругът ви? За тях това ще е обида, която няма да бъде понесена добре.

Иневера усети как челюстите й се стегнаха. Отдавна никой, с изключение на съпруга й, не се беше осмелявал да й говори така. Най-малкото пък кхафит. Прииска й се да му счупи и другия крак.

Но въпреки дързостта му, в думите му имаше истина, затова Иневера им позволи да преминат като вятър покрай ушите й.

— Което е още по-добра причина да се съюзим — каза тя. — Трябва да намерим начин да си вярваме, както ни нареди Ахман, или след не много дълго и двамата ще поемем по самотния път.

— Какво желаете от мен? — попита Абан.

— Да ми докладваш така, както докладваше на съпруга ми — каза Иневера. — Да ми носиш плановете и сметките си, преди да бъдат представени пред съвета на дамаджите.

Абан повдигна едната си вежда.

— А в замяна?

Иневера го надари с усмивка през ефирния си виолетов воал.

— Защита, както вече казах.

Абан се подсмихна.

— Простете ми, дамаджа, но аз разполагам с много повече воини от вас и те пак няма да са достатъчни да ме защитят, ако някой от дамаджите или синовете ви реши най-после да се отърве от мен.

— На моя страна е страхът — каза Иневера. — Синовете ми се страхуват от мен. Дамаджите се страхуват от мен.

Страхуват се от вас, да — съгласи се Абан, — но дали този страх ще продължи да съществува, когато на Черепния трон се настани нечий друг задник? Абсолютната власт прави човека смел.

— Ничия власт не е абсолютна, с изключение на Еверамовата. — Иневера стисна заровете в ръката си. — При отсъствието на Ахман, аз съм неговият глас на Ала.

— Ако добавите и още три драки, ще можете да си купите кошница — каза Абан.

Това беше популярна поговорка в Красия, но въпреки това Иневера се подразни. Майка й беше плетачка на кошници и въртеше успешен бизнес на пазара. Несъмнено Абан — който контролираше половината търговия в Дара на Еверам — си беше имал работа с нея, но Иневера упорито се стараеше семейството й да остане анонимно, извън политиката и интригите, които властваха в нейния свят.

Дали това бяха просто думи, или прикрита заплаха? Независимо от това, дали Абан беше полезен, или не, Иневера нямаше да се поколебае да го убие, за да защити семейството си.

Отново й се прииска да можеше да прониква в душите на мъжете и жените, както правеше съпругът й. Плътните брезентови стени на павилиона й позволяваха да вижда, макар и смътно, аурата на кхафита, но едва доловимите колебания и промени в цвета, които Ахман разчиташе със същата лекота като думите върху хартия, оставаха загадка за нея.

— Според мен скоро ще откриеш, че думата ми тежи повече, отколкото си мислиш — рече Иневера.

Ако затвърдите положението си — съгласи се Абан. — В момента обсъждаме защо да ви помогна да го постигнете. Не всеки мъж в двора на Избавителя е пълен глупак, дамаджа. Може да се лиша от властта, която притежавах по време на управлението на Ахман, но защита и добри печалби мога да получа и ако взема страната на наследника му.

— Ще ти осигуря постоянен пост в двореца — каза Иневера. — За да можеш да надзираваш отблизо всяка сделка, която може да напълни алчните ти джобове.

— Така е по-добре — рече Абан, — но аз и без това имам шпиони в двора на Избавителя. Повече, отколкото бихте могли да изтребите.

— Не бъди толкова сигурен — отвърна Иневера. — Добре тогава. Ще ти предложа нещо, което дори ти не би могъл да откажеш.

— Нима? — Тази мисъл като че ли развесели Абан. — На пазара подобни думи ще бъдат приети като заплаха, но според мен сама ще разберете, че не се плаша толкова лесно.

— Никакви заплахи — каза Иневера и се усмихна. — Поне не с насилие. Приеми ги просто като предупреждение, в случай че нарушиш договора ни.

Абан се ухили.

— Целият съм слух. И кое според дамаджата е онова, за което копнее сърцето ми?

— Кракът ти — отвърна Иневера.

— А? — сепна се Абан.

— Мога да ти изцеря крака — рече тя. — Още сега, ако поискаш. Това е нещо съвсем просто. После можеш да хвърлиш патерицата си в огъня и да си тръгнеш с два здрави крака. — Иневера му намигна. — Макар че, доколкото познавам хитрия Абан, ти ще излезеш от тук с накуцване, както си влязъл, и ще държиш всички в неведение поне докато не откриеш някаква полза от това.

По лицето на кхафита премина сянка на съмнение.

— Щом е толкова просто, защо дама’тингите не ме излекуваха още когато се счупи? Защо лишиха Каджи от един воин, като ме оставиха сакат?

— Защото лечителството отнема най-много сила от хора — отвърна Иневера. — По онова време нямахме защитени оръжия, които да ни осигуряват неограничени доставки от кости на алагаи, за да захранваме заклинанията ни. Дори сега процесът по обработката им е изключително труден. — Тя очерта с пръст ръба на чашата си. — Преди години хвърлихме заровете за теб, за да разберем дали си струваш цената. Знаеш ли какво ни казаха те?

Абан въздъхна.

— Че не съм воин и вложението няма да се изплати.

Иневера кимна.

Абан поклати глава, разочарован, но не и изненадан.

— Наистина сте открили нещо, на което трудно ще откажа. Не отричам, че сърцето ми отдавна копнее за това.

— Значи, приемаш? — попита Иневера.

Абан си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да отговори, но вместо това го задържа в гърдите си. Миг по-късно го издиша, като тялото му видимо се спихна.

— Баща ми обичаше да казва: „Не обичай нищо толкова силно, че да не можеш да се откажеш от него на масата за преговори.“ Знам достатъчно древни легенди, за да съм наясно, че магията винаги има цена и че тази цена е дори по-висока, отколкото изглежда. Двайсет и пет години използвам патерицата. Тя е част от мен. Благодаря ви за предложението, но се боя, че трябва да ви откажа.

Восъчна бледност покри лицето на Иневера и тя не виждаше причина да я прикрива.

— Не изпитвай търпението ми, кхафите. Ако има нещо, което да искаш, го кажи.

Триумфиращата усмивка на лицето на Абан показа ясно, че това бе моментът, който бе очаквал.

— Само няколко дребни неща, дамаджа.

Иневера се подсмихна.

— Вече знам, че нищо, което е свързано с теб, не може да е дребно.

Абан леко наклони глава.

— Казвате го така, сякаш означава всичко. Първо, защитата, която ми предлагате, трябва да обхване и агентите ми.

Иневера кимна.

— Разбира се. Стига да не работят против интересите ми и да не бъдат заловени, че нарушават законите на Еверам.

— Това трябва да включва и защита от вас — продължи Абан.

— Трябва да те защитавам от самата мен? — попита Иневера.

— Ако ще работим заедно — дамаджата забеляза, че той не каза, че ще работи за нея, — тогава трябва да ми позволите да говоря откровено, без да се страхувам за живота си. Дори да става дума за неща, които не искате да чувате. Особено тогава.

Тя ще ти каже истини, които няма да искаш да чуваш, бяха предсказали веднъж заровете за майката на Иневера. Такива съветници бяха полезни. Всъщност от останалите нямаше никаква полза.

— Съгласна — рече тя, — но реша ли да действам противно на съветите ти, ти ще подкрепиш решението ми, каквото и да е то.

Дамаджата е мъдра — отвърна Абан. — Вярвам, че няма да действа неразумно, след като съм й дал отчет за разходите.

— Това ли е всичко? — попита Иневера, макар да знаеше, че не е.

Абан отново се подсмихна и пак напълни чашите им. Извади една манерка от вътрешния джоб на жилетката си и добави малко коузи към чая. Иневера знаеше, че това е тест, защото питието беше забранено от Евджаха. Затова не му обърна внимание. Тя мразеше коузито, смяташе, че то превръща мъжете в слабаци и глупаци, но хиляди нейни поданици носеха тайно мънички шишета под робите си.

Абан отпи от чашата си.

— Понякога ще имам въпроси. — Погледът му се стрелна към кесийката с хора, закачена на кръста й. — Въпроси, на които заровете ви могат да отговорят.

Иневера стисна собственически кесийката.

Алагай хора не отговарят на въпросите на мъже, кхафите.

— Нима Ахман не се допитваше ежедневно до тях? — попита Абан.

— Ахман беше Избавителят… — Иневера се сепна. — … е Избавителят. Заровете не са играчки, които да пълнят джобовете ти със злато.

Абан се поклони.

— Наясно съм с това, дамаджа, и ви уверявам, че няма да ви моля да ги използвате лекомислено. Но ако искате лоялността ми, това е моята цена.

Иневера се облегна назад и се замисли.

— Сам каза, че магията винаги има своята цена. Заровете също могат да кажат истини, които не искаме да чуем.

— А нима другите истини струват нещо? — попита Абан.

— Един въпрос — каза Иневера.

— Поне десет — настоя Абан.

Иневера поклати глава.

— Десет е повече, отколкото дамаджите получават за една година, кхафите. Два.

— Два не е достатъчно за онова, което искате от мен, дамаджа — рече Абан. — Може би ще успея да се справя с половин дузина…

— Четири — каза Иневера. — Но очаквам да спазиш обещанието си, че няма да ги използваш лекомислено. Похабиш ли мъдростта на Еверам заради дребнавата си алчност и съперничества, всеки отговор ще ти струва по един пръст.

— О, дамаджа — каза Абан, — моята алчност никога не е дребнава.

— Това ли е всичко? — попита Иневера.

Абан поклати глава.

— Не, дамаджа, има още едно нещо.

Иневера си върна намръщената физиономия. Това беше истинско изкуство, но този път не й струваше никакви усилия. Кхафитът беше способен дори да я изкара от кожата й.

— Тази сделка започва да надвишава стойността ти, Абан. Говори бързо и да приключваме.

Абан се поклони.

— Синовете ми. Искам да хвърлят черните дрехи.

 

 

Когато Абан излезе с накуцване от павилиона, в красиянския лагер цареше суматоха. Иневера видя Ашан, който се приближаваше с широки крачки.

— Какво има? — попита тя.

Ашан се поклони.

— Синът ви, дамаджа. Джаян каза на воините, че баща му е изчезнал. Шарум Ка се държи така, сякаш е взето решение той да заеме Черепния трон след завръщането ни.

Иневера си пое дъх и намери центъра си. Очакваше го, макар да се надяваше, че ще разполага с повече време.

— Нареди на Шарум Ка лично да оглави издирването и остави само шепа воини да поддържат лагера. Останалите трябва да се върнем в Дара на Еверам по най-бързия начин. Ще оставим всичко, което би могло да ни забави.

 

 

Препуснаха към дома с цялата бързина, която успяха да изцедят от животните. Щом слънцето залезе, Иневера изпрати шарумите да убият алагаи и използва богатата им на магия кръв, за да изрисува защити за енергия върху конете и камилите, като ги подсили достатъчно, за да издържат нощния поход.

Рискуваше, като използваше толкова открито магията на хора. Съобразителните може би щяха да разгадаят някои от тайните, които дама’тингите пазеха от векове, но тя нямаше друг изход. Заровете я посъветваха да се върне колкото се може по-бързо — и я предупредиха, че дори може да не успее да се прибере навреме.

През следващите дни щяха да се появят безброй отцепници, и това заплашваше да разруши крехкия мир, който Ахман беше изковал между племената, и отново да ги хвърли в хаос. Колко кръвни отмъщения бяха отложени по заповед на Избавителя, но все още не бяха забравени от семействата, които поколения наред бяха заграбвали кладенци и бяха проливали кръв?

Въпреки взетите от Иневера мерки, Джаян и Копията на Избавителя стигнаха Дара на Еверам преди нея. Глупавото момче сигурно се беше отказало рано от търсенето и беше прекосило страната заедно с воините си, пришпорвайки силните си мустанги до ръба на възможностите им и отвъд него. Номерът, който бе приложила за подсилването на собствените й животни, можеше да бъде използван от воините, които убиваха демони през нощта; защитите по копията и стоманените подкови на конете им поглъщаха енергия дори когато вземаха от силата на алагаите срещу тях.

— Майко! — извика изненадано Джаян, щом се обърна и видя Иневера, Ашан, Алеверак и Асъм да влизат гневно в тронната зала, където беше събрал останалите дамаджи и най-доверените си лейтенанти.

След групата на Иневера вървяха дванайсетте дамаджи’тинги, Кева от каджи и единайсетте съпруги на Ахман от останалите племена. Всички те бяха верни единствено на Иневера. Ашан беше обграден от тримата си лейтенанти, Дамас, Халван и Шевали, които се бяха обучавали заедно с Избавителя в Шарик Хора. Синът на Ашан, Асукаджи, говорител на каджи в негово отсъствие, чакаше заедно с останалите дамаджи.

Абан докуцука в тронната зала толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата, и в суматохата почти никой не го забеляза. Той се промъкна безшумно в една тъмна ниша заедно с телохранителя си, за да наблюдава на спокойствие.

Тя беше постъпила добре, като бе пришпорила антуража си. Джаян очевидно беше очаквал, че ще разполага с повече време, за да привлече дамаджите на своя страна. Беше пристигнал в Дара само преди няколко часа и все още не бе събрал смелост да изкачи седемте стъпала до Черепния трон.

Нямаше да е достатъчно просто да обяви правото си над него в отсъствието на доверените съветници на Избавителя и най-могъщите дамаджи, но щеше да бъде далеч по-трудно да го свалят, без да се пролее кръв. Иневера обичаше сина си, въпреки всичките му недостатъци, но нямаше да се поколебае да го убие, ако се опита да заграби властта по толкова безсрамен начин. Ахман беше поставил завеси на всичките големи прозорци в тронната зала, за да може да използва Взора на Короната и да даде на Иневера достъп до нейната хора магия дори през деня. На колана й висеше покритата с електрум кост от ръка на мисловен демон, затоплена от натрупаната в нея енергия.

— Благодаря ти, че си събрал дамаджите заради мен, сине мой — каза Иневера, докато прекосяваше залата с решителна крачка, за да се изкачи по стъпалата и да заеме обичайното си място на отрупаното с възглавници легло до Черепния трон.

Дори от такова разстояние се виждаше как голямото кресло пулсира — то беше може би най-могъщият магически предмет, съществувал някога. В подножието му се бяха събрали светите мъже и жени, дамаджите отдясно на трона, дамаджи’тингите отляво. Иневера въздъхна от облекчение, че бяха успели да се върнат навреме, макар да знаеше, че борбата далеч не беше приключила.

— Почтени дамаджи — каза тя, като извличаше енергия от едно защитено бижу, за да може гласът й да се понесе над залата със силата на словото Еверамово. — Несъмнено синът ми ви е съобщил, че божественият ми съпруг, Шар’Дама Ка и Избавител на Еверам, е изчезнал.

Потвърждението на думите на Джаян разбуни духовете. Ашан и Алеверак кимаха, макар да бяха достатъчно умни, за да не разкрият подробности, докато не разберяха какво точно бе казал Джаян.

— Хвърлих алагай хора — каза миг по-късно Иневера и усиленият й глас се извиси над шума. Тя вдигна заровете и те засияха, подсилени от вляната им сила. — Заровете ми съобщиха, че Избавителят преследва демон на самия ръб на бездната на Ний. Той ще се върне и пристигането му ще обяви началото на Шарак Ка.

Надигна се нова вълна от гласове и Иневера изчака един миг, преди да я пресече.

— Самият Ахман нареди в негово отсъствие на Черепния трон да седне неговият зет Ашан, като андрах. Асукаджи ще стане дамаджи на каджи. При завръщането на Шар’Дама Ка, Ашан ще го посрещне в подножието на подиума, но ще запази титлата си. За него ще бъде изработен нов трон.

Всички ахнаха едновременно, но се извиси само един глас, изпълнен с изумление.

— Какво?! — извика Джаян.

И без да притежават дарбата на Ахман да разчитат аури, всички можеха да видят гнева, който струеше от него.

Иневера погледна към Асъм, който стоеше мълчаливо до Ашан, и в аурата му също съзря проблясващ гняв, макар вторият й син да бе достатъчно мъдър, че да не го покаже. Цял живот се беше подготвял за поста на андрах и се беше раздразнил ужасно, когато брат му бе получил Копийния трон, което засили желанието му за белия тюрбан.

— Това е абсурдно! — извика Джаян. — Аз съм най-големият син. Тронът ми се полага по право!

Няколко от дамаджите замърмориха утвърдително, макар най-могъщият от тях мъдро да замълча. Неприязънта на Алеверак към момчето беше всеизвестна, а дамаджи Енкаджи от мендинг, третото най-силно племе, никога не вземаше публично страна.

— Черепният трон не е някаква играчка, сине мой, за да се предава от ръка в ръка, без да се замисли човек — каза Иневера. — Той е надеждата и спасението на народа ни, а ти си едва на деветнайсет и още не си доказал, че го заслужаваш. Страхувам се, че ако не си държиш езика зад зъбите, никога няма да го докажеш.

— Откъде да сме сигурни, че точно това е желанието на Избавителя? — попита дамаджи Ичах от племето канджин.

Ичах винаги беше като таралеж в гащите на съвета, но този път въпросът му накара мнозина от останалите дамаджи, включително Алеверак, да закимат утвърдително.

— Справедлив въпрос — рече застаряващият духовник, като се обърна към събралите се хора, макар думите му несъмнено да бяха отправени към Иневера. След като претенциите на Ашан към трона бяха обявени, той отстъпи контрола над съвета и никой от дамаджите не се осмели да се противопостави на Алеверак, когато той пое поста му. — Шар’Дама Ка не го е заявил открито, а и доколкото знаем, не го е споменавал в частни разговори.

— Каза го пред мен — заяви Ашан, като пристъпи напред. — В първата нощ от Новолунието, докато дамаджите напускаха тронната зала, брат ми нареди да заема трона, ако падне в битката срещу Алагай Ка. Заклех се в името на Еверам, иначе Избавителят ще ме накаже в отвъдното.

— Лъжи! — извика Джаян. — Баща ми никога не би казал нещо такова и ти нямаш доказателства. Предаваш паметта му заради собствените си амбиции.

Очите на Ашан помръкнаха. Той познаваше момчето още от раждането му, но досега Джаян никога не се беше осмелявал да проявява такова неуважение пред него.

— Повтори го още веднъж, момче, и ще те убия, нищо че си от кръвта на Избавителя. Когато Ахман отправи молбата си към мен, аз изказах възражения в твоя полза, но сега виждам, че е бил прав. Подиумът на Копийния трон има само четири стъпала, а ти все още не си свикнал с гледката. Подиумът на Черепния трон има седем и това ще ти замае главата.

Джаян изръмжа, наведе копието си и се устреми към Ашан с намерението да го убие. Дамаджият го гледаше с хладно спокойствие, готов да реагира, когато Джаян се приближи.

Иневера изруга под носа си. Независимо кой щеше да спечели двубоя, и двамата щяха да изгубят, а заедно с тях и целият им народ.

— Достатъчно! — прогърмя гласът й.

Тя вдигна своя хора жезъл и направи бърза манипулация със защитите му, като изпрати към пода магически лъч, който пръсна мраморните плочки между двамата мъже.

Ударната вълна събори на земята както Ашан и Джаян, така и още неколцина от дамаджите. Когато прахът се уталожи, в залата се възцари тишина, нарушавана единствено от потракването на падащите отломки.

Иневера се изправи, като изпъна рязко полите на робата си. Погледите на всички бяха вперени в нея. Дамаджи’тингите, обучени в тайните на магията на хора, запазиха спокойствие, макар че никоя от тях не притежаваше такава сила. Сега в средата на дебелия мраморен под имаше обгорен кратер, достатъчно голям, за да погълне цял човек.

Мъжете гледаха с ококорени очи и отворени уста. Единствено Ахман беше показвал такава мощ и несъмнено всички бяха смятали, че след като него го няма, те лесно щяха да се справят с Иневера.

Сега трябваше да преосмислят намеренията си. Само Асъм успя да запази спокойствие, защото вече се беше сблъсквал със силите на майка си на стената по Пълнолуние. Той също я гледаше със студени очи и неразгадаема аура.

— Аз съм Иневера — каза тя и усиленият й глас отекна в залата. Името й означаваше буквално „Волята на Еверам“. — Невеста на Еверам и дживах ка на Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи. Аз съм дамаджа, нещо, което в отсъствието на съпруга ми очевидно сте забравили. Аз също бях свидетел, когато Ахман предаде волята си на дамаджи Ашан.

Тя вдигна високо своя хора жезъл, пръстите й отново пробягаха по гравираните в електрума защити, но този път от него излезе само безобидна ярка светлина.

— Ако тук има някой, който иска да възрази срещу заповедта ми Ашан да заеме трона, то нека пристъпи напред. Арогантността на останалите ще бъде простена, ако докоснат с челата си пода.

Мъжете в залата един по един коленичеха и докосваха с челата си пода. Те несъмнено продължаваха да кроят планове и да скърцат със зъби заради унижението, че са били принудени да паднат на колене пред жена, но никой, дори Джаян, не беше толкова глупав, че да й се противопостави след подобна проява на сила от нейна страна.

Никой, с изключение на стария Алеверак. Докато останалите опираха чела в пода, възрастният дамаджи се озова в средата на стаята с няколко решителни крачки, изпънал гръб. Иневера въздъхна вътрешно, макар по никакъв начин да не го показа външно. Нямаше никакво желание да убива дамаджия, но Ахман трябваше да го направи още преди години. Може би беше време да поправи грешката му и да премахне заплахата пред най-големия син на Белина, Маджи.

Подчинението на останалите племена беше пълно. Само Алеверак се беше бил с Ахман и беше оцелял в двубоя. Възрастният мъж беше спечелил уважението на Ахман по време на битката и той го беше възнаградил с правото да си избере наследник, което бе отказано на останалите.

В часа на смъртта му наследникът на Алеверак получаваше правото да предизвика сина на Ахман от Маджах на двубой за контрола над племето.

Ахман сигурно вярваше, че Маджи ще стане велик воин и ще спечели, но момчето все още беше само на петнайсет години. Всеки от синовете на Алеверак би могъл да го убие с лекота.

Алеверак се поклони толкова дълбоко, че брадата му стигна на няколко сантиметра от пода. Подобна грациозност от мъж на неговата възраст беше впечатляваща. Говореше се, че той е бил най-голямото предизвикателство пред Ахман по пътя му към Черепния трон. Ахман беше откъснал ръката на дамаджия, но не беше заселил страх в сърцето му. Затова Иневера не се изненада, че магическият й изблик също не бе успял да го възпре.

— Пресвета дамаджа — започна Алеверак, — моля те, приеми извиненията ми, че се усъмних в твоите думи и думите на дамаджи Ашан, изтъкнатия водач на хората на каджи и съвета на дамаджите. — Той погледна към стоящия в подножието на подиума Ашан, който му кимна. — Но още откакто постът на андраха беше създаден, човекът, който го заема, никога не е бил назначаван — продължи Алеверак. — Това противоречи на свещените ни текстове и на традициите. Онзи, който пожелае да носи диамантения тюрбан, трябва да отвърне на предизвикателствата на останалите дамаджи, предявяващи претенциите си към трона. Познавах добре сина на Хошкамин и не вярвам, че той е забравил това.

Ашан се поклони в отговор.

— Почитаемият дамаджи е прав. Шар’Дама Ка нареди да заявя без колебание претенциите си и да убия всеки, който застане на пътя ми към трона, преди някой от останалите дамаджи да се осмели да убие неговите дама синове.

Алеверак кимна, извърна се и погледна Иневера в очите. Дори той бе изгубил за миг хладнокръвието си при проявата на сила от нейна страна, но бързо бе успял да си върне контрола и сега аурата му беше спокойна и неизразителна.

— Не оспорвам думите ви, дамаджа, нито заповедта на Избавителя, но традициите трябва да се уважават, ако искате племената да приемат новия андрах.

Иневера отвори уста, за да отговори, но Ашан се обади пръв:

— Разбира се, дамаджи.

Той се поклони и се обърна към останалите дамаджи. Традицията повеляваше, че всеки един от тях може да се изправи срещу него, като се започне от водача на най-малкото племе.

Иневера искаше да попречи на това. Искаше да наложи волята си върху мъжете и да им покаже, че никой не може да й противоречи. Но гордостта им нямаше да й позволи да го направи. Ашан беше най-младият сред дамаджите и майстор на шарусахк. Налагаше се да му се довери така, както му се беше доверил Ахман.

Съдбата на дамаджите не я интересуваше — никой от тях не си заслужаваше главоболията. Предпочиташе да се отърве от всички тях и да остави своите сестри съпруги да поемат прекия контрол над племената чрез дама синовете на Ахман.

Единственият, който я притесняваше, беше Алеверак, но магията на хора щеше да се погрижи Маджи да спечели срещу наследниците на стария дамаджи.

Дамаджи Кевера от шарач — извика Ашан. — Искате ли да ме предизвикате на двубой за правото да носите диамантения тюрбан?

Кевера, който все още беше коленичил с опрени на пода ръце, се надигна и погледна Ашан в очите. Дамаджият беше минал шейсетте, но все още беше доста здрав. Истински воин духовник.

— Не, дамаджи — каза Кевера. — Шарач са верни на Избавителя и ако желанието му е вие да носите диамантения тюрбан, ние няма да застанем на пътя ви.

Ашан кимна и извика следващия дамаджи, но отговорът беше същият. Мнозина от тях се бяха отпуснали доста, след като бяха получили черните тюрбани, и не можеха да се мерят с Ашан, други все още бяха верни на Ахман или поне се страхуваха от завръщането му. Всеки мъж си имаше своите основания, но когато Ашан продължи с останалите племена, никой не избра да се изправи срещу него.

Докато не дойде редът на Алеверак. Едноръкият стар духовник веднага пристъпи напред, като препречи пътя на Ашан към стъпалата на подиума, и зае поза от шарусахк. Приклекна леко, изнесъл единия си крак напред, към Ашан, а другия леко назад, с извито успоредно стъпало. Единствената му ръка беше протегната напред с дланта нагоре, а вдървените му пръсти сочеха сърцето на Ашан.

— Простете ми, дамаджи — каза той на Ашан, — но само най-силният може да седне на Черепния трон.

Ашан се поклони дълбоко и сам зае бойна стойка.

— Разбира се, дамаджи. За мен е чест да приема предизвикателството ви.

След което, без да се колебае, нападна.

Щом влезе в обхвата на Алеверак, той рязко спря, като позволи на противника си да се обърне срещу него. Ударите и ритниците му бяха невероятно бързи, но единствената ръка на Алеверак се движеше с такава скорост, че изглеждаше като две и успешно отблъскваше всички атаки. Опита се да го приклещи и да го събори на земята, но Ашан беше по-бърз и отскочи встрани.

Иневера никога не се беше интересувала особено от дама шарусахк, тъй като бе изучила по-висшата му форма, разпространена сред дама’тингите, но сега с неудоволствие трябваше да признае, че мъжете изглеждаха впечатляващо. Ако се съдеше по аурите им, със същия успех можеха и да лежат отпуснати в гореща вана.

Алеверак приклякваше и избягваше ритниците на Ашан с гъвкавостта на усойница. Завъртя се и изстреля крака си във въздуха с грациозност, която беше впечатляваща дори за дама’тинга. Ашан се опита да отскочи, но ударът в брадичката му дойде толкова неочаквано, че той политна назад, изгубил равновесие.

Иневера затаи напрегнато дъх, когато старият дамаджи посегна напред, за да се възползва от моментната несигурност на Ашан. Твърдите му като острие на копие пръсти се насочиха към гърлото на Ашан.

Той пресече удара тъкмо навреме и изви ръката на Алеверак така, че тя щеше да се счупи, ако старецът решеше да се съпротивлява. Но всъщност стана ясно, че Алеверак бе разчитал на този ход, защото се опря на силните ръце на Ашан и подскочи във въздуха, като усука краката си около врата на противника си. Ашан нямаше друг избор, освен да се отпусне и да му позволи да го хвърли на пода, ако не искаше Алеверак да му счупи врата.

Но това не беше краят. Когато се озова на земята, той вложи цялата си енергия в един удар и отблъсна оказалия се върху него Алеверак. После скочи със засилка, завъртя се и отново се намери лице в лице с дамаджия.

Алеверак вече започваше да се ядосва. Иневера виждаше тънката червена линия по повърхността на аурата му. Но той не позволи на емоциите да му повлияят. Съсредоточи цялата си енергия, вля я в движенията си и това му придаде ужасяваща сила и скорост. Размаха едната си ръка като нож, демонстрирайки изненадващи познания за слабите точки в човешкото тяло, които дама’тингите използваха в своя шарусахк. Ашан получи удар в рамото, който щеше да парализира поне за минута дясната му ръка. Период, който беше капка в големия план на Еверам, но се равняваше на цял един живот по време на битка.

Иневера започна да се чуди дали щеше да изгуби контрола си, ако Алеверак се изкачеше на трона.

Но Ашан отново я изненада, като зае стойка, подобна на Алевераковата, и съсредоточи усилията си върху защитата. Краката му танцуваха напред-назад по мраморния под, като по този начин принуждаваше Алеверак да следва ритъма му, но се въздържаше от нападения — те биха осигурили на възрастния дамаджи свободна енергия, която да насочи срещу него. Алеверак не спираше да нанася удари, но Ашан ги отбиваше всеки път, без да спира танца си. Избягваше или блокираше с лекота ритниците му с бедра, пищяли или ръце.

И продължаваше да го прави с излъчваща спокойствие аура, докато Алеверак не започна да се изморява. Изчерпаха се всичките резерви от енергия, на които разчиташе старият дамаджи, и движенията му започнаха да се забавят.

Следващия път, когато пристъпи напред, не беше достатъчно бърз, за да попречи на Ашан да стъпи върху крака му и да го прикове към пода. Алеверак замахна с ръка, но Ашан я улови за китката и я задържа във въздуха, докато нанасяше съкрушителен удар в гърдите му с вече възстановилата се дясна ръка.

Алеверак изпъшка и залитна, но Ашан не пусна ръката му и нанесе още няколко бързи удара, преди противникът му да се е възстановил, като забиваше острите кокалчета на юмруците си в раменната става на дамаджия. После подсече Алеверак с крак и го просна по гръб. Ударът в мраморния под отекна в залата.

Алеверак впи суров поглед в очите му.

— Много добре, андрахо. Довърши ме с чест и заеми мястото си на върха на стъпалата.

Ашан погледна тъжно стария дамаджи.

— За мен беше чест да се изправя срещу теб, дамаджи. Славата ти на майстор в шарусахк е заслужена. Но традицията не изисква да те убивам. Само да те отместя от пътя ми.

Той се накани да се обърне, но аурата на Алеверак избухна; Иневера никога не го беше виждала толкова близо до пълна загуба на контрол. Старият дамаджи сграбчи робата на Ашан с треперещи пръсти.

— Маджи все още не е свалил бидото! — извика Алеверак. — Убий ме и позволи на Алеверан да сложи черния тюрбан. Нищо лошо няма да се случи на сина на Избавителя.

Ашан погледна към Иневера. Предложението беше много изкушаващо. Маджи щеше да се отърве от глупавия обет, даден от Ахман, но в замяна на това племето Маджах щеше да има млад дамаджи, който може би щеше да управлява десетилетия наред. Тя леко поклати глава.

— Моите извинения, дамаджи — каза Ашан и издърпа робата си от ръцете на стареца, — но Избавителят все още се нуждае от теб на този свят. Не е дошло още времето да поемеш по самотния път. И ако нещо се случи със сина на Избавителя, с изключение на откритото предизвикателство в часа на твоята естествена смърт, дори уважението ми към теб няма да ми попречи да изтребя всички мъже в рода ти.

Той отново се обърна и решително изкачи седемте стъпала, които водеха до Черепния трон.

Там го посрещна Асъм и му препречи пътя.

Иневера изсъска. Какво правеше това глупаво момче?

— Простете ми, чичо. — Асъм се поклони официално. — Надявам се, разбирате, че в това няма нищо лично. Вие ми бяхте като баща, но аз съм най-големият дама син на Избавителя и имам толкова право да ви предизвикам, колкото и всички останали, които присъстват тук.

Ашан изглеждаше искрено изненадан, но не оспори твърдението му. Само му се поклони в отговор.

— Разбира се, племеннико. Честта ти е безгранична. Но аз няма да оставя дъщеря ми вдовица, нито внука ми без баща. Ще те помоля само веднъж да отстъпиш встрани.

Асъм поклати тъжно глава.

— Нито пък аз възнамерявам да оставя моите братовчед и съпруга без баща. Леля ми без съпруг. Оттегли претенциите си и ми позволи да се възкача на трона.

Джаян скочи на крака.

— Какво е това?! Настоявам…

— Тишина! — изкрещя Иневера. Дори не беше необходимо да усилва изкуствено гласа си, който отекна в залата. — Асъм, ела при мен.

Асъм се обърна, изкачи бързо стъпалата и застана пред леглото на Иневера. Когато подмина трона, в аурата му проблеснаха пламъци. Алчност ли беше това? Иневера скъта информацията в съзнанието си, докато ловко пренареждаше излъсканите камъни върху малката поставка до леглото й, като покриваше някои защити и разкриваше други. Можеше да използва камъните, за да задейства различни ефекти, захранвани от разположените из цялата зала хора, така че сега издигна заглушаваща стена около възглавниците си, за да може единствено синът й да чуе думите й.

— Трябва да оттеглиш глупавото си предизвикателство, сине мой — каза Иневера. — Ашан ще те убие. — Тъй като познаваше добре уменията на Асъм в шарусахк, тя не бе съвсем уверена в думите си, но сега не бе моментът да ласкае младия мъж.

— Имай вяра, майко — каза Асъм. — Цял живот съм чакал този ден и ще победя.

— Не, няма — отвърна Иневера. — Защото ще се откажеш от претенциите си. Това не е желанието на Еверам. Нито на баща ти. Нито моето.

— Ако Еверам не желае да се възкача на трона, тогава няма да го направя — рече Асъм. — Но ако го иска, такова трябва да е както желанието на баща ми, така и твоето.

— Почакай, сине мой — каза Иневера. — Умолявам те. Диамантеният тюрбан винаги е бил предназначен за теб, но не толкова скоро. Ако го сложиш сега, Джаян ще вдигне шарумите на бунт.

— Тогава ще убия и него — каза Асъм.

— И ще властваш по време на гражданска война, пред прага на Шарак Ка — настоя Иневера. — Не. Няма да ти позволя да убиеш брат си. Ако продължиш да настояваш, самата аз ще те прогоня от тук. Откажи се и ще наследиш трона след смъртта на Ашан. Кълна ти се.

— Искам да го обявиш още сега — рече Асъм, — пред всички, които са се събрали тук, или ме прогони, както каза. Честта ми няма да се задоволи с нищо друго.

Иневера си пое дълбоко дъх, изпълни гърдите си с него, после бавно го изпусна, оставяйки го да отмие емоциите й. После кимна и размърда камъните по поставката, за да свали воала на мълчанието.

— След смъртта на Ашан, Асъм ще получи правото да предизвика дамаджите за правото да носи диамантения тюрбан.

Различни емоции бушуваха в аурата на Джаян. Гневът все още владееше там, но за момента като че ли се беше поуталожил. Никой не можеше да каже какво щеше да се случи, ако по-малкият му брат бе получил правото да се бие за трона, който беше по-висш от неговия. Но осуетяването на плановете на Асъм винаги му бе доставяло удоволствие. Ашан още не беше навършил четирийсет години и щеше да стои между Асъм и трона достатъчно дълго, за да може Джаян да предяви правата си към короната на баща му.

Той удари силно с копието си по пода, обърна се и излезе от тронната зала. Неговите кай’шаруми го последваха послушно и Иневера ясно виждаше, че както те, така и мнозина от дамаджите смятаха, че най-големият син на Избавителя е лишен от рожденото си право. Шарумите боготворяха Джаян и силно надвишаваха по брой даматите. Той щеше да представлява засилваща се заплаха.

Но за момента проблемът беше решен и Иневера почувства как напрежението спадна, когато Ашан най-после се изкачи на подиума и седна на Черепния трон. Той погледна към събралите се съветници и с горчивина изрече онова, което му бе наредила Иневера:

— За мен е чест да пазя трона за Шар’Дама Ка, благословено да е името му. Не възнамерявам да правя големи промени в двора на Избавителя, като дамаджи Алеверак остава говорител на съвета, а кхафитът Абан ще запази позицията си на дворцов писар и отговорник по снабдяването. Както и досега, всеки, който се осмели да навреди на него или на интересите му, ще бъде безмилостно наказан от Черепния трон.

 

 

Иневера даде знак на Белина и дамаджи’тингата на Маджах пристъпи напред, за да излекува Алеверак със своите хора. След малко дамаджият се изправи с усилие на крака. Световъртежът скоро щеше да отмине, оставяйки го още по-силен и отпреди. Първото нещо, което направи, беше да се поклони покорно пред Черепния трон.

Колкото и удовлетворяваща да беше тази покорност, тя не можеше да се сравни с бързия поглед, който Ашан хвърли към Иневера, търсейки позволение да сложи край на тази сцена. Тя му кимна леко, той разпусна дамаджите и отиде да поговори с Асукаджи и Асъм, както и със съветниците си Халван и Шевали.

— Малки сестри — каза Иневера и дамаджи’тингите останаха по местата си, докато мъжете се изнизваха навън, след което се скупчиха в подножието на подиума за личната си аудиенция с нея.

— Не казахте всичко, дамаджа. Заровете ми предсказаха, че Ахман може никога да не се върне.

Белина говореше спокойно, но аурата й приличаше на вибриращ нерв. Повечето от дамаджи’тингите изглеждаха по същия начин. Те бяха изгубили не само предводител, но и съпруг.

— Какво се случи? Наистина? — попита Каша.

Не толкова дисциплинирана, колкото Белина, дамаджи’тингата на шарач не можеше да говори със спокоен тон. Последната дума прозвуча продрано, като пропукване на стъкло.

— Ахман тайно е пощадил пар’чина, след като си върнал Копието — каза Иневера неодобрително. — Мъжът оцелял и го е предизвикал на Домин Шарум.

Жените започнаха да говорят една през друга. Домин Шарум буквално означаваше „двама воини“, наименование, дадено на ритуалния двубой между самия Каджи и кръвожадния му полубрат Маджа преди три хиляди години. Говореше се, че двамата се били седем дни и нощи на върха на Гърдата на Ний, най-високата от южните планини.

— Едва ли е само това — каза дамаджи’тинга Кева. — Малко ми е трудно да повярвам, че някой мъж може да победи Шар’Дама Ка в честен двубой.

Останалите жени също изразиха съмненията си. Не можеха да си представят, че някой мъж или демон може да се изправи срещу Ахман, особено когато в ръцете му е Копието на Каджи.

Пар’чинът е татуирал кожата си със защити — каза Иневера. — Не можах напълно да го разбера, но символите са го надарили с ужасяващи сили, почти като демонските. Ахман имаше превес в битката и щеше да победи, но когато слънцето залезе, пар’чинът започна да се разтваря във въздуха като алагай, който се издига от бездната, и ударите на Шар’Дама Ка не можеха да му навредят. Пар’чинът се хвърли заедно с него от скалата и телата и на двамата така и не бяха открити.

При тези думи Каша нададе вой. Дамаджи’тинга Джюстя от шунджин отиде да я утеши, но самата тя започна да плаче. Всичките събрали се в полукръг жени се разхълцаха.

— Тишина! — изсъска Иневера и усиленият й глас ги шибна като бич. — Вие сте дамаджи’тинги, а не някакви си жалки дал’тинг дживах, които пълнят шишетата със сълзи над трупа на мъртвия шарум. Красия зависи от нас. Длъжни сме да вярваме, че Ахман ще се върне, и трябва да запазим империята му, докато той не си я изиска обратно.

— Ами ако не го направи? — попита дамаджи’тинга Кева с хладно спокойствие.

Единствено тя сред всичките дамаджи’тинги не беше изгубила съпруг.

— Тогава ще се обединим, докато не му открием подходящ наследник — отвърна Иневера. — Няма никакво значение какво се е случило днес тук. — Тя огледа жените. — В отсъствието на Ахман духовниците ще се опитат да изпият силата ни. Видяхте магията, която демонстрирах пред дамаджите. Всяка една от вас има бойни хора, които сте използвали пестеливо при нужда. Вие и вашите най-могъщи дама’тинги трябва да намирате поводи, за да демонстрирате собствените си сили. Време е да престанем да ги крием.

Тя огледа събралите се в полукръг жени и видя решимост там, където допреди малко имаше сълзи.

— Всяка ний’дама’тинга трябва да започне да приготвя нови хора за заклинания и да бродира върху робите си заклинанията за невидимост на севернячката. Абан разполага с много макари със златна нишка, които ще разпрати до дворците на всички дама’тинги. Ще преодолявате всички действия да ни попречат да се движим през нощта. Ако някой мъж се опита да ви възпре, пречупете го. Публично. Убивайте алагаи. Изцелявайте воини, които са на смъртно легло. Трябва да покажем на мъжете в Красия, че сме сила, от която трябва да се страхуват хора и демони, и че не се боим да си изцапаме маникюра.