Питър В. Брет
Черепният трон (31)

Глава 28
Шар’дама
334 г. СЗ, Зима

— Нарушихте декрета ми, както и този на Шар’Дама Ка — каза Ашан, седнал на Черепния трон. Всички усещаха гнева в гласа му и той не беше поза. От мястото си над трона Иневера го виждаше как танцува в аурата му. — За излизането в нощта на Новолунието и воденето на Алагай’шарак. Какво ще кажете в своя защита?

Всички затаиха дъх в очакване на отговора и в стаята се възцари пълна тишина. Тронната зала беше препълнена до пръсване; присъстваха всички дамати от Дара на Еверам, както и висшите шаруми и дама’тинги. Слухът за нощната битка беше достигнал до всяко ухо в града и всички говореха за шар’дама. Иневера се съмняваше, че духът може да бъде върнат обратно в бутилката.

Най-отпред се бяха изстъпили непокорният Асъм и Асукаджи. Зад тях стояха останалите дамати, заедно с дамаджите на съответните племена. Повечето от възрастните мъже бяха пребледнели от гняв и аурите им се пропукваха. Те бяха принудени да приемат синовете на Ахман за свои наследници, но след изчезването на Избавителя и провинението на даматите мнозина се молеха трескаво това да е шансът им да се отърват от момчетата и да си върнат контрола над племената.

Иневера искаше да разреши въпроса насаме, но Ашан, проявявайки нетипична за него упоритост, й беше отказал. Предпочете да държи момчетата на разстояние, защото се страхуваше, че ако им позволи да застанат близо до него, щеше да ги удуши от ярост.

Иневера добре разбираше чувствата му. Балансът на силите в града вече се разместваше като изградена върху пясък структура. Даматите — наследници на Ахман, съвсем скоро бяха облекли бялото, твърде млади и неопитни, за да поемат контрола над племената. Заровете й бяха казали за победата на Джаян при езерото и че той сигурно ще използва триумфа си, за да заяви претенциите си над трона.

Но най-силно я беше наранила Ашия. От синовете й се очакваше да се борят за власт. Лоялността на сестрите по копие трябваше да е абсолютна. Мича и Джарвах не знаеха — това си пролича в аурите им, когато дойдоха при нея — но Ашия беше стояла пред нея, знаейки за плановете на съпруга си, и беше поставила честта на Асъм над дълга към господарката си.

Ала Иневера беше оставила този проблем за по-късно. Асъм си пое дълбоко дъх, за да заговори, и това я изтръгна от мислите й. За разлика от останалите, аурата на Асъм беше спокойна и невъзмутима, той беше убеден в праведността на плана си, сигурен, че Еверам е на негова страна.

— Свети андрахо — каза той, покланяйки се ниско пред Ашан, — шарумите, които придружиха теб и баща ми до срещата с племето на Хралупата, говорят, че ти си водил Алагай’шарак заедно с тях. Така ли е?

Думите му предизвикаха шум в залата; даматите ахнаха и започнаха да си шепнат.

Ашан присви очи.

— Шар’Дама Ка нареди да го последвам в битката и аз се подчиних; защитавах се, като спъвах алагаите и ги хвърлях пред копията на шарумите. Не съм хващал защитено оръжие и не съм убивал.

— И въпреки това честта ти е безгранична — каза Асъм. — Аз също не използвах оръжия. Първия алагай убих само със шарусахк, без магия, която да ми помага. Едва след като Ний изпрати своя кай срещу нас, аз се сражавах като баща ми, обръщайки собствената им сила срещу тях.

Тълпата отново зашумя.

— И въпреки това направи онова, което баща ти забрани — напомни му Ашан. — Тук, в тази зала, той ти забрани да се биеш по Новолуние.

— Баща ми издаде този декрет, за да ме накаже заради арогантността ми — отвърна Асъм, привличайки изненаданите погледи на всички. И наистина всички синове на Ахман бяха арогантни, макар че, доколкото Иневера знаеше, никой не си го признаваше. — Съпругата ми излизаше в нощта, за да убива алагаи по заповед на дамаджата. — Той вдигна глава, срещайки погледа на Иневера. — Без да ме предупреди за това. Кой съпруг не би се разгневил? Кой мъж не би се засегнал? Говорих под влиянието на гнева и се опитах да й отнема копието.

Асъм се обърна към насъбралите се красиянци.

— Но сбърках! Не е правилно да отказваш тази чест на никой, който желае да се изправи срещу Ний и да се бие в Шарак Ка. Защото, братя и сестри, Шарак Ка приближава! Майка ми предсказа, че Избавителят е отишъл на ръба на бездната на Ний и когато се върне, по петите ще го следват нейните сили! Армиите на Избавителя трябва да са готови за този ден, да застанат силни зад гърба му, когато се обърне с лице към ордата и прочисти веднъж завинаги покварата й от лицето на Ала! — Той се обърна към Ашан. — Защо ние, даматите, изучаваме цял живот шарусахк? За да набиваме волята ни в шарумите и кхафитите? Това не е пътят на Еверам. Нито е пътят на Шар’Дама Ка. Всеки път баща ми попълваше силите си от най-неочаквани места. Кхафити. Чини. Жени. Създаването на шар’дама беше неизбежно, свети андрахо. Баща ми ми отказа честта да ме научи на това, но аз сам се научих. Израснах. И сега, когато баща ми е изправен пред изпитание далеч от тук, дълг на всеки дама е да води народа му в негово отсъствие.

Погледът му отново се плъзна по тълпата.

— Така че във втората нощ на Новолунието призовавам всички дамати да се включат в борбата, да изцапат белите си роби с демонска сукървица и да изпратят послание на генералите на Ний, че ние от Красия не проявяваме слабост в нощта. Че ние сме силни не само когато Избавителят е с нас, а и когато е необходимо да сме силни и сами. Всяка шарумска част има съветник дама. Излезте заедно с тях в нощта и вижте сами колко добра работа вършат, какви жертви правят. Обединете се в Алагай’шарак и се превърнете в онова, за което сте били създадени от мига, когато сте застанали за пръв път в недрата на Шарик Хора и сте започнали шарукин!

Думите му бяха посрещнати с рев, някои дамати и дамаджи възразяваха, но мнозина изразяваха подкрепата си, нетърпеливи да получат честта, която им предлагаше Асъм.

— Трябва да го подкрепиш — прошепна Иневера в обицата на Ашан.

Беше му го казвала и преди, но сега той нямаше друг избор. Когато Ахман им беше върнал бойните защити и беше започнал истинската битка срещу Ний, андрахът и дамаджите се бяха противопоставили от страх, че ще изгубят властта си. Шарумите ги напускаха на тълпи и се сбираха в Лабиринта, призовани от Ахман. Ако се противопоставеха на Асъм, щеше да е само въпрос на време, преди той да направи същото.

Ашан се гневеше на синовете си, но не беше глупак и също го разбираше.

— В думите ти има мъдрост, сине мой. Кръвта на брат ми Ахман, Шар’Дама Ка, е силна в теб. Във всички вас. Вие почитате Еверам с думите си. — Той стана от Черепния трон. — Аз също ще изляза да се бия тази нощ и да окървавя робата си.

— Както и аз. — Старият еднорък Алеверак пристъпи напред. — Твърде дълго даматите се криха като жени в Подземния град, докато шарумите проливаха кръвта си в нощта.

И други започнаха да пристъпват напред, някои със страст, други, както подсказваха аурите им, от страх, че ще бъдат наречени страхливци. Вятърът беше задухал и никой не можеше да му се опре.

 

 

— Шар’дама! И брат ми е пръв сред тях! Скандират името му по улиците, докато аз седя тук в студа и не правя нищо!

Джаян хвърли писмото в камината; последва го бутилката му с коузи. Изригналото огнено кълбо погълна за миг хартията и всички отстъпиха назад. За щастие, пламъците не се разпростряха настрани.

Донеси нова чаша на Шарум Ка — казаха пръстите на Абан на Безухия, — но остави бутилката на подноса.

Немият кха’шарум изпълни заповедта, без да вдига очи от пода. Дори приведен, той си оставаше най-високият мъж в стаята, но мълчаливото му раболепие му служеше почти толкова добре, колкото и наметало за невидимост. Джаян взе чашата, без дори да го погледне.

— Няма да намерите пътя към славата на дъното на чашата с коузи, Шарум Ка — каза Кхеват.

Джаян върна чашата върху подноса с преувеличена предпазливост и попи устните си с белия воал. Кхеват се терзаеше, но не каза нищо, когато Джаян се нахвърли върху него:

— А къде да го намеря, дама? Нали те пратиха тук, за да ме съветваш? Колко дълго ще се задържи синът ти върху Черепния трон, ако влиянието на брат ми продължава да расте?

— Синът ми изобщо не трябваше да сяда на трона — отвърна Кхеват. — Това беше дело на дамаджата.

— А ти какво би направил вместо това? — попита Джаян.

— Законът е ясен — рече Кхеват. — Тронът трябваше да бъде предаден на вас. Вие сте най-големият син. Вашият свети баща даде заповед за Алагай’шарак и вие сте онзи, които отиде в чуждите земи, за да води Шарак Слънце за прослава на Еверам. Вашият брат е убил само шепа алагаи.

— И постави началото на движение, което ще раздели духовенството, както направи баща ви — обади се Абан.

Кхеват го погледна злобно.

— Никой не е искал мнението ти, кхафите.

Абан се поклони, докато Джаян се обръщаше към него.

— Както самият Шарум Ка каза, почтитаеми дама, ние сме тук, за да съветваме.

— Ти тикаш коузито в ръцете на Шарум Ка — тросна се Кхеват. — Как можеш да се надяваш, че ще му покажеш пътя към славата?

— Как, наистина? — попита Джаян, но в гласа му липсваха обичайните присмехулни нотки. — Ще изслушам съвета на кхафита.

Абан се усмихна.

— Шарум Ка вече знае какво ще направи.

Джаян скръсти ръце, но се подсмихваше.

— Просветли ни.

Абан отново се поклони.

— Шарум Ка можеше да се върне в столицата през зимата. Езерният град не е превзет, а студът ще поддържа по-добра обсада от воините. Бунтът на чините в Дара на Еверам е смазан. Защо да остава тук, начело на армията си, когато до началото на топенето на ледовете почти няма какво да се прави?

— Тогава накъде да поема? — попита Джаян. — При положение че езерото е замръзнало, а племето на Хралупата на север вече ни надвишава по численост?

— На изток, за да наблюдавате лично как воините ви разрушават онзи варварски манастир, откъдето тръгна нападението срещу нас — отвърна Абан. — Обсадните ви машини ще бъдат затрупани от снега, ако останат толкова близо до езерото, но Пътят на Старо Могилово на север все още е чист.

— Нима предлагаш на Шарум Ка да нападне Анжие? — каза Кхеват, но Джаян вече се усмихваше широко. — Нямаме достатъчно хора, за да задържим тази плячка.

— Да я задържим ли? — попита Абан. — Какво задържане? Да я плячкосаме. Стените на северняците не представляват нищо. Разбийте портите им и можете да нахлуете в търговската им част с десет хиляди бойци. Опразнете складовете, вземете всичко ценно и се върнете във Водохранилището на Еверам, преди да се е развихрила зимата.

Джаян изглеждаше разочарован.

— Искаш да отведа хиляди дал’шаруми на север просто за да крада?

— Ако желаете, опожарете двореца. — Абан сви рамене. — Вземете заложници, забийте главата на херцога на стената. Каквото ви се прииска, стига да го направите бързо и да изчезнете, преди съседите им да тръгнат срещу вас. След това ще имате най-голямата, най-закалената армия на света, мобилна и добре снабдена, и богатство, което ще надминава бащиното ви. Какво значение има тогава кой ще седи на Черепния трон? Самият Каджи е прекарал повече години на седлото, отколкото на трона.

Джаян погледна към Кхеват, който изглеждаше поуспокоен.

— Това е смел план, Шарум Ка. Ако наблюдателите на Хралупата проследят движенията ви…

— Няма — отсече Джаян. — Моите наблюдатели шпионират племето на Хралупата от известно време. Патрулите им не са стигнали чак толкова далеч, от тази страна на голямата гора.

Кхеват погледна към Асави.

— Може би трябва да се допитаме…

— Вече хвърлих заровете по молба на Шарум Ка — рече дама’тингата. — Синът на Избавителя ще разбие портите и ще изсипе хиляди дал’шаруми в града, преди още да е изтекъл първият ден.

Джаян се приближи до окачения на стената гоблен, върху който бе избродирана карта на Теса, и посочи с копието си.

— Колко воини ще останат във Водохранилището на Еверам?

Той не погледна към Абан, но малцина от присъстващите можеха да броят до толкова много, затова кхафитът отговори най-бързо:

— Трийсет и пет хиляди шаруми остават в блатните земи. Сто и двайсет кай’шаруми, шест хиляди четиристотин и шест дал, девет хиляди сто трийсет и четири кха и деветнайсет хиляди осемстотин седемдесет и шест чи.

— Ще поведа двайсет хиляди шаруми на изток. — Джаян се обърна към Кхеват. — Дамате, ти ще ме придружиш до манастира и ще останеш в него с хиляда мъже. Ще го укрепиш, за да приеме плячката от Анжие, далеч от любопитни очи.

Кхеват се поклони.

— Да, Шарум Ка.

— Капитан Керан ще поеме командването на обсадата на Лактън заедно с брат ми Шару, който ще командва сухопътните ни сили.

Керан и Шару се поклониха.

— Както наредите, Шарум Ка.

— Джурим. Договорът на баща ми с Хралупата не ни забранява да откраднем това-онова. Тук и тук. — Джаян посочи селата край южната граница на провинция Хралупата. Макар технически да се водеха лактънски, селищата се намираха твърде далеч от Пристан, за да имат някаква стратегическа стойност, и племето на Хралупата ги беше добавило към своята територия. — Вземи триста мъже. Не оставай на едно място по-дълго, отколкото е необходимо, за да го обереш и опожариш, и не действай предсказуемо. Нека си мислят, че хората ти са много повече.

Джурим се поклони, зарадван от възможността.