Питър В. Брет
Черепният трон (36)

Глава 33
Глас в мрака
334 г. СЗ, Пролет

Минаха шест цикъла, студените месеци дойдоха и си отидоха, докато демонът работеше, изстъргвайки атом по атом метала от оковите си. Първата ключалка вече беше подготвена да бъде разбита, а останалите отслабваха все повече и повече. Скоро щеше да е готов за бягство, но онези, които го държаха в плен, оставаха нащрек.

Затворът започна да се затопля, светлината проникваше през завесата. Скоро дневната звезда щеше да изгрее напълно.

Накани се отново да се свие на кълбо, когато отдолу се чуха звуци. Тъмничарите му пак идваха, за да лаят срещу него.

Бяха петима — същите, които беше нападнал в гробницата на Врага. Незнайно защо бяха проявили глупостта да се отделят от търтеите си. Умовете им бяха защитени, но те не се бяха научили да маскират аурите си и сиянието им разкриваше много на Съпруга.

Първи влязоха търтеите. Мъжът беше магично и умствено слаб, но беше лоялен като каменен демон. Той заобиколи защитената мозайка и зае позиция зад Съпруга.

Женският търтей беше по-ярък от отеца си, но това не беше изненада. Женските демони винаги доминираха над отците си — нещо, което Съпруга знаеше много добре. Та нали все пак Кралицата на кошера беше негово отроче.

Обединителите влязоха, следвани от по-нисшите дронове. Първи влезе Наследникът, който носеше оръжията на Врага, захранвани от костите и рогата на предците на Съпруга, включително собствения му праотец.

Съпругът преглътна изсъскването си. Наследникът беше стигнал до крайности, за да защити тялото на собствения си прародител, и въпреки това се отнасяше презрително към костите на враговете си. Това беше обида, на която Съпругът щеше да отвърне хилядократно, щом се освободеше.

Но повърхността на аурата на Наследника разкриваше едва сдържано нетърпение. Инстинктът му крещеше да убие Съпруга и да се приключва. Нямаше да действа непредизвикан, но щеше да използва всяко извинение, за да нанесе своя удар.

Съпругът внимаваше да не му осигури такова.

След него влезе Изследователят, който бе намерил гробницата на Врага и беше върнал бойните защити, крити от Съпруга и неговите братя с толкова усилия. Веднага след него се появи и Ловецът, която не се страхуваше от нищо, когато надушеше убийство. И двамата бяха покрили плътта си с могъщи защити, захранвани от откраднатата магия на Ядрото.

Наследникът. Изследователят. Ловецът. И тримата сияеха от енергия, но и така не можеха да се мерят със силата на Съпруга, която той държеше в резерва, за да използва, когато се освободи.

— Добро утро — каза Изследователят. — Надявам се, че ти е удобно. Извинявам се, че не можем да бъдем по-добри домакини.

Съпругът го наблюдаваше развеселен. Изследователят винаги започваше с някакви неискрени баналности. Не спираха да играят играта, но така и не научиха правилата.

Аурата на Наследника проблесна раздразнено. По-възрастен и по-опитен, той беше свикнал да заповядва, но магията на Изследователя грееше по-ярко, а в края на краищата магията винаги водеше.

В съюза им имаше малка пукнатина, но също както брънките на веригата му, Съпругът щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето.

— Как да сме сигурни, че ни разбира? — попита Ловецът.

На женската й липсваше търпение, гневеше се бързо. Още една пукнатина, която можеше да разшири.

— Може би устата му не е пригодена за нашата реч — каза Изследователят, — но то разбира всяка наша дума.

Той тръгна покрай стената, без да сваля поглед от Съпруга. В аурата му имаше нещо ново. Нетърпение.

— Само че според мен то може да говори. Мисля, че просто не иска.

— Не мога да разбера защо — рече Ловецът.

— Защото е създание на Ний — каза Наследникът.

— Работата е там, демоне, че ако не можеш да говориш, не си ни от никаква полза.

Изследователят хвана едната от завесите и леко я дръпна настрани.

Килията се изпълни с ярка светлина, а Съпругът изпищя и закри очите си с ръце. Тя изгори кожата му също като разтопения камък.

Изследователят спусна завесата и Съпругът веднага извлече енергия от резервите си, за да изцели нанесените щети. Зениците на човеците дори не се бяха разширили, но Съпругът не можеше да понесе задълго толкова много светлина. Енергията му щеше да се изчерпи още преди дневната звезда да го изпепели.

— Нещо искаш ли да кажеш? — попита Изследователят, без да сваля ръката си от завесата.

Това беше маневра. Обединителите не го бяха държали тук толкова дълго просто за да го убият точно сега. Но очите на Съпруга продължаваха да парят, а аурите на човеците около него бяха неразгадаеми. Не можеше да рискува.

Съпругът извлече голямо количество енергия, претърколи се настрани и нокътят му разби ключалката, която бе отслабил. Веригата се свлече от крака му и той се пресегна и я сграбчи с ноктите си.

Кратък изблик на сила я разкъса и я запрати в другия край на стаята. Нито Съпругът, нито магията му можеха да напуснат кръга в центъра на мозайката, но парчетата се разлетяха необезпокоявани.

Наследникът отби едно от тях с махване на оръжието си. Изследователят се разтвори и го пропусна да премине свободно. Ловецът беше улучен, но аурата й пламна и незабавно изцели раната. Женският търтей вдигна щита си и с лекота отби парчето метал.

Мъжкият търтей беше слаб, но бърз и нащрек. Пристъпи напред точно когато Съпругът се разтваряше и кривото му парче метал го пропусна, като удари отсрещната стена под точния ъгъл, за да отскочи и да го цапардоса по главата, събаряйки накичените защити.

Замаян, търтеят залитна и се свлече на земята, а единият му крайник падна настрани, като върхът на пръста му застъпи кръга.

Но дори този незначителен пробив беше достатъчен на Съпруга, за да се вмъкне в ума му и да смаже волята на търтея като насекомо.

Останалите се втурнаха към него, но спряха внезапно, когато търтеят се изправи на крака и прегради пътя им към Съпруга, като стискаше здраво копието и щита си.

— Шанджат, отстъпи — каза Наследникът.

— Вашият търтей вече не контролира тази обвивка — отвърна Съпругът, като използваше устата на воина, за да оформи тромавите и неефикасни вибрации на речта им.

Наследникът насочи към него омразното оръжие.

— Шанджат е готов за Рая, демоне. Няма да те освободим заради него.

— Естествено, че няма — съгласи се Съпругът. — Той е само един търтей. Не очаква да го спасите. Моли ви да му простите за провала му.

— Няма позор в това да бъдеш победен от по-силен враг — каза Наследникът и чувствата му оцветиха аурата му, замъглявайки преценката му.

Колко лесно можеше да бъдат манипулирани!

— Наистина — съгласи се Съпругът. — Вие сте прави, че не мога да изричам думите ви, но сега този търтей ще ми служи като глас.

Женският търтей издаде нисък звук и аурата му се оцвети във възхитителна смесица от болка и гняв. Изследователят посегна отново към завесата.

— Само за малко, Шанвах. Ще получиш баща си обратно.

Нямаше, разбира се. Съпругът вече беше отрязал волята на търтея и я беше заменил със своята. Имаше пълен достъп до мислите, чувствата и спомените му, но без волята на Съпруга, която да ги съживява, тялото щеше да повехне и да умре.

— Каква е цената за свободата ми?

— Пътят до Ядрото — каза Изследователят.

— За някой като теб, Изследователю, всички водят до там — отвърна Съпругът.

Изследователят поклати глава.

— Истинският. Който използваш ти, за да откараш пленниците си до града на демоните.

— Опасен път и криволичещ — каза Съпругът. — С безброй препятствия. Твърде сложен, за да успея да го опиша чрез този примитивен търтей, но аз мога да те отведа.

— Не можем просто да се доверим на този слуга на Ний — каза Наследникът.

— Никой на никого не се доверява — каза Изследователят. — Просто си говорим.

Наследникът се подразни от тона на Изследователя и Съпругът се обърна към него, като завъртя и двете глави едновременно.

— Твоите Ний и Еверам са измислица. Просто мърморене, което да успокои страховете ви в мрака.

— Още лъжи — каза Наследникът.

Съпругът поклати главата на търтея.

— Искаш да разбереш защо ние имаме нещо, вместо нищо. Може би най-притеснителният въпрос, който примитивният ти интелект може да измисли. Дворът на умовете разсъждава върху него от хилядолетия. Има много вероятни отговори, но никой от тях не се доближава до абсурдната фантазия, която Убиецът на мозъци използва, за да вдъхнови воините си.

— Убиецът на мозъци? — повтори Наследникът.

— Онзи, когото наричате Каджи — отвърна Съпругът. — Макар че всъщност се произнася Каври.

— Откъде знаеш това? — попита настоятелно Наследникът.

— Едно време го познавах — отвърна Съпругът. — Всички от моя вид го познаваха в онези цикли.

— Живял си по времето на Каджи? — попита Наследникът. — Преди три хиляди години? Невъзможно!

Търтеят се усмихна.

— Пет хиляди сто и дванайсет. През годините им изгубих бройката.

Женският търтей се осмели да заговори на висшестоящите си:

— Той лъже.

— Той е принц на лъжците — каза Наследникът.

— Нощ, какво ви става? — сопна им се Ловецът. — Не сме дошли да спорим заради светите писания!

Аурата на Наследника пламна от гняв след думите й и тя се наведе към него, безстрашна преди убийството.

— Достатъчно — каза тихо Изследователят, но спокойният му тон само изтъкна превъзходството му, когато аурите им се засрамиха и те отстъпиха назад.

— Защо ще ни отведеш там? — попита Изследователят.

— Защото пътуването е дълго, а вие сте смъртни. Ще настъпи моментът, в който ще станете небрежни, и тогава аз ще съм свободен.

Съпругът оцвети аурата в лъжливи цветове, добавяйки искреност към думите си.

— Обяснението ме устройва — рече Изследователят.

— И защото повърхността скоро ще бъде прочистена — додаде Съпругът.

— А? — попита Изследователят.