Питър Мейл
Винена афера (2)

Две

В Лос Анджелис беше Бъдни вечер и всички традиционни гледки на най-радостния сезон бяха налице. Дядо Каледи със слънчеви очила, някои обути в червени къси панталони заради жегата, звъняха с камбанките си и поклащаха изкуствените си бради, докато се разполагаха в най-заможните части на града. В „Бевърли хилс“ някои от по-празничните ливади бяха посипани с изкуствен сняг, внесен от Китай. „Родео драйв“ просветваше от блясъка на платинените карти „Америкън експрес“. Бар в Уилшър предлагаше удължено време за промоции от единайсет сутринта до полунощ, като примамваше клиентите с органично мартини. Представителите на полицията пък с необичайна щедрост раздаваха глоби за неправилно паркиране и за шофиране в нетрезво състояние.

Докато вечерният здрач се сгъстяваше в нощна тъма, една линейка си проправи път през празничния трафик по „Сънсет булевард“ и се отправи към хълмовете. Там спря пред бариерата на входа на „Холивуд хайтс“. Пазачът се прозя от скука след няколкото безметежни часа, излезе от будката си с климатик и отиде при двамата мъже в линейката.

— Какво става? — попита ги той.

Шофьорът, облечен в бели болнични дрехи, се подаде през прозореца.

— Звучи сериозно, но не можем да сме сигурни, докато не стигнем. Обаждане от имението на Рот.

Пазачът кимна и се върна в миниатюрната си крепост да се обади в къщата. Шофьорът го видя да кимва отново, преди да затвори телефона и да вдигне бариерата. Вписа посещението в тефтера и си погледна часовника — оставаха само десет минути до края на смяната му. Лош късмет за колегата, който щеше да го замести и да прекара Бъдни вечер в будката пред телевизора.

Когато пристигна в имението на Рот, линейката бе посрещната от човека, дал зелена светлина на пазача, видимо развълнувания Рафаел. Той бе оставен да пази имота, докато собствениците прекарват Коледа в Аспен, и единствено мисълта да изчезне през мексиканската граница с 50000 долара в брой го бе убедила да изостави удобната си, макар и незаконна работа. Заведе двамата мъже от линейката направо в избата.

Методично, без да бързат, те надянаха гумени ръкавици и се захванаха да разтоварват празни кашони с името на винарна в долината Напа. При предварителната обиколка на избата установиха, че бутилките от Бордо заемат отделен дял, което беше предимство. Щяха да прекарат по-малко време в оглеждане на рафтовете. По списък започнаха да опаковат бутилките в кашоните, отбелязваха имена и реколти. Рафаел им помагаше, като слагаше напълнените кашони отзад в линейката. Бе предупреден, че всяка счупена бутилка ще му струва скъпо.

В кашоните имаше по една дузина бутилки или по шест магнум бутилки и когато мъжете приключиха, разполагаха с четиресет и пет пълни и натоварени кашона. След като направиха последна проверка и погледнаха със съжаление вината от Калифорния и кутиите с хавански пури от времената преди Кастро, мъжете изключиха осветлението и затвориха вратата. Сега беше време за някои промени във вътрешността на линейката.

Кашоните бяха наредени плътно един до друг от двете страни на носилката и бяха покрити с болнични одеяла. Рафаел, който вече беше толкова нервен, че спокойно можеше да се окаже спешен случай, бе настанен на носилката и му бе сложена фалшива система с морфин, която да облекчи мнимата болка от спукания апандисит. Така подготвена, колата се отправи към охранителната будка, където шофьорът спря колкото да пожелае на пазача „Весела Коледа“ и изчезна с премигващи светлини в нощта.

Шофьорът се ухили, когато чу звук от движение в задната част на линейката.

— Добре, Рафаел, време е за ставане. Ще те свалим, преди да се качим на магистралата. — Той извади от джоба си плик и го подаде през рамо. — Най-добре ги преброй. На стотачки са.

Пет минути по-късно линейката паркира на тъмна пряка и Рафаел слезе. Следващата спирка беше гараж на още по-тъмна уличка в запусната част на западен Ел Ей, където кашоните с вино бяха прехвърлени от линейката в обикновен микробус. Оставаше само да се махне номерът на линейката и да я закарат до близък болничен паркинг и двамата мъже можеха да поемат с микробуса към Санта Барбара.