Кристофър Райх
Клубът на патриотите (64)

63.

— Свалете му белезниците — заповяда Джеймс Джаклин веднага щом влезе в къщата за гости и — видя Болдън. — За бога, та той е банкер, а не каторжник. — Високият мъж с мрачното лице тръгна към него, като продължи да упреква Вълка, че не е достатъчно бърз. — Така по-добре ли е, Том?

Болдън разтри китките си.

— О, да. Благодаря.

— Е, а сега какво мога да ти предложа? — продължи Джаклин, докато го оглеждаше преценяващо. — Бира? Скоч? Кажи името на любимата си отрова.

— Бих предпочел чаша вода.

Той се разпореди да донесат вода и нещо за ядене, но въпреки всичките му приказки, че това с белезниците било някакво ужасно недоразумение, внимаваше личният му бодигард да не се отдалечава от него.

— За бога, Том, ще бъдеш ли така добър да ми обясниш как се стигна дотам, че да поемеш по тази крива пътека? Доколкото си спомням, само преди няколко месеца ти направихме изгодно предложение.

— Ти ми кажи. Мисля, че всичко започна миналата вечер, когато ето тези тук, Вълка, и Ирландеца ме отвлякоха.

— Грешка, достойна за съжаление — кимна Джаклин и сведе глава, сякаш го измъчваше непоносима болка. — Длъжен съм да ти се извиня. Макар че за всичко това е виновен господин Гилфойл.

— Господин Гилфойл много добре знае, че нямам никаква представа нито за „Краун“, нито за Боби Стилман.

В ъгъла на стаята се размърда една допреди малко незабележима фигура. Гилфойл се надигна от шезлонга.

— Мога ли да внеса малко яснота по това недоразумение — започна той, пъхнал ръце в джобовете, показващ най-приветливото изражение, на което бе способен. Или поне така се стори на Болдън. — Том, както знаеш, „Джеферсън Партнерс“ има в своя портфейл няколко преуспяващи компании, особено активни в сектора на информационните технологии. Компании, ангажирани както с производството на компютърен хардуер, така и със създаването на софтуер, като повечето от приложенията са с военно предназначение. Струва ми се достатъчно да спомена, че тези наши системи формулираха четири индикации, че ти представляваш заплаха за „Джеферсън Партнерс“.

„Трендрайт“. „Нашънъл Дейта Банк“. „Тритон Еърспейс“. Болдън много добре знаеше кои компании Гилфойл имаше предвид.

— Мисля, че ще трябва още доста време, докато усъвършенствате тези програми. Поправете ме, ако греша, но нали този софтуер е бил предназначен само за подобряване на националната сигурност? Какво общо има „Джеферсън Партнерс“ с всичко това?

Гилфойл му отговори съвсем делово:

— Съществуват корпоративни софтуерни програми, от които щеше да бъде глупаво да не се възползваме. Една от тях успя да засече твои разговори, доказващи, че си поддържал контакти с Боби Стилман.

— Никога през живота си не съм се срещал, нито съм разговарял с Боби Стилман! — възрази категорично Болдън.

Той изобщо не се впечатли:

— А как ще обясниш телефонните разговори от твоя дом в Ню Йорк до временната квартира на госпожа Стилман в Ню Джърси?

— Няма какво да обяснявам. Не познавам този мъж. Никога не съм го търсил по телефона.

— Мъж ли? — Джаклин поклати глава. — Боби Стилман е жена. И аз съм сигурен, ти го знаеш. Записите от телефонните разговори не лъжат. Ти си й звънял няколко вечери поред. По-точно на четиринадесети, петнадесети и шестнадесети декември.

— Едва ли съм можел да го сторя, защото на четиринадесети и петнадесети бях в Милуоки, на следващия ден — в Денвър. Или вашият прехвален софтуер е пропуснал да ви докладва това? Пък и кои сте вие, за да твърдите, че записите не лъжели? За вас беше съвсем лесно да проникнете в моята банкова сметка и да анулирате всичките ми кредитни карти. Сега поне знам как сте влезли в софтуерната система на „Харингтън Уайс“. С помощта на Мики Шиф, разбира се.

— Това бе една необходима стъпка — поясни Гилфойл.

— По-скоро е нарушение на правата ми.

Джаклин горчиво се изсмя.

— Сега говориш досущ като Боби.

— Боби? Значи сте приятели?

— Едва ли — рече той.

— Коя е тя? — попита пак Томас. — И защо сте толкова дяволски решени да ме очистите само защото смятате, че съм поддържал контакти с нея?

— Един трън в петата ми, това е тя! Все още не сме определили какво точно е твоето участие в цялата тази история. — Джаклин шумно въздъхна и вдигна ръце като знак за помирение. — Виж, Том — заговори той с подчертано любезен тон. — Светът е опасно място. Ние просто си вършим работата, за да защитим страната.

— Звучи ми по-скоро като че ли защитаваш преди всичко собствените си интереси.

— Опитай да се успокоиш.

— Не, благодаря.

— Тогава ме изслушай поне за минута. Все можеш да научиш нещо полезно.

Болдън реши, че нищо няма да спечели, ако се държи подчертано предизвикателно. Седна на стола и кимна:

— Слушам те най-внимателно.

Джаклин въздъхна и се настани срещу него.

— Някои от компаниите, за които господин Гилфойл спомена, са ангажирани в подкрепа на усилията на правителството в борбата срещу тероризма. Но за да се изгради ефективна система за следене на подозрителни лица и групировки, трябваше да се разработи една доста сложна технология. Тя наистина заслужава да бъде призната за последната дума на техниката. Лошото в нея обаче е това, че позволява достъп до доста деликатните лични данни. И когато обществото узнае, ужасно ще се изнерви. Никой не одобрява идеята правителството да разполага с подобни възможности. Потенциалът за злоупотреби е твърде значителен. Затова се стигна до настояването пред Министерството на отбраната да се прекратят изследванията в тази насока. Само че технологията, за която говорим, е нещо като кутията на Пандора. След като веднъж я отвориш, няма връщане назад. Така че в крайна сметка или ние ще владеем тази технология, ще я контролираме и префасонираме за нашите цели, или някой друг ще го стори вместо нас. Някой, който съвсем няма да е настроен добронамерено към нашата кауза. И когато играта наистина загрубя, някои от моите стари приятели в Министерството на отбраната се заинтересуваха действително ли можем да повлияем върху развоя на събитията. Като например да обвържем с някой от нашите фондове компанията, разработваща тази технология, за да могат федералните власти да следят напредъка на учените от безопасна дистанция. Изненадва ли те всичко това?

— Не — призна Болдън.

Донякъде дори бе съгласен, че идеята съвсем не е за изхвърляне. Беше естествено правителството да си сътрудничи с частни компании при разработването на проекти, представляващи обществен интерес.

— Обаче не можа да устоиш на изкушението, нали? — попита той. — И затова първото, с което си се заел, е да впрегнеш в своя полза онова, за което имахме сведения. И така накрая се е стигнало дотам, че си възложил всичко не на този, на когото е трябвало. Така че сега имам още един въпрос.

— Кажи го — кимна Джаклин.

— Ако си толкова тясно свързан с правителството, защо ти е да подкупваш всеки пенсионирал се сенатор или да му предлагаш работа в някоя твоя компания?

— „Подкуп“? Така ли го наричаш? Ние по-скоро го възприемаме като стимул преди постъпването на новата работа. — Джаклин уморено махна с ръка. — Това е само един работен похват. Ние инвестираме в конкретни личности само за да се облекчи инвестирането ни в съответните компании. Това, разбира се, е в интерес на нашите клиенти. Признавам, че същевременно е и в наш интерес. Том… ти си умно момче. Само че възприемаш някои неща не така, както е разумно. Може би защото си преживял много неприятности. Но ние сега сме тук, за да загърбим всичко това. Трябва да приемеш моите извинения. Можем ли да започнем от това?

— Ами Джени? Ще се извиниш ли, че стреляха по нея? Тя е бременна. Знаеше ли го? Или дори и това си предвидил в изчисленията си?

Дясното око на Джаклин потрепна, но той успя да запази изражението си на благоразположен събеседник, със застинала на лицето му предвзета усмивка:

— Както вече ти обясних, лично аз безкрайно съжалявам. Обаче съм длъжен да те попитам дали си показвал на някого сведенията за тези финансови трансфери, които ние сме извършвали от името на определени директори в нашата компания и на някои официални лица в Капитолия? Имаш ли копия от тях? Или си изпращал на някой приятел имейли, съдържащи тези документи? Или извадки от тях?

— Защо не попиташ Вълка? Нали и той беше там.

— Вълка не е достатъчно надежден.

— А нима аз съм?

Джаклин погледна към Гилфойл, а после отново към Болдън.

— Том, позволи ми да бъда напълно откровен. Искам да се присъединиш към „Джеферсън Партнерс“. Както вече казах, ти си умен млад мъж. Работиш като бесен. Вече си постигнал много. Според моите представи ние пък все още не действаме достатъчно ловко. И в твоите досегашни представи за нас ние сме нещо като една пералня за мръсно бельо. Но наистина ли е така? Разбира се, че не. Сам ще се убедиш, ако придобиеш по-мащабна представа за цялостната ни дейност. Самата работа при нас ще ти отвори очите. Мога да те ползвам като мой личен асистент. Лично аз вероятно няма да се задържа дълго на този пост. Десетина години, ако черният ми дроб издържи дотогава. Така че искам да работиш с мен. И да бъдеш на моя страна. Само кажи цената си. Засега обаче не мога да ти предложа да бъдеш приет за съдружник. Но след три-четири години… Нищо няма да ограничава издигането ти до небесата. Момчетата от „Сканлън“ не можаха да повярват, че успя да ги изиграеш. Така че е ясно още отсега: ще започнеш с един милион. А за премията… ще можеш да разчиташ на двойно повече. Не е зле за един млад мъж, който все още има жълто около устата. Доведи Джени във Вашингтон. Тя е запазена по историята, дори е влюбена в нея. Ще ви устроим двамата в една уютна малка къщичка в Джорджтаун. Ще можеш да се занимаваш и с младежки клуб някъде в предградията. Нуждаем се от човек с по-гореща кръв. Бог ми е свидетел, че имам нужда от някой, който да ме ободрява и подтиква към работа през студените зимни сутрини. Какво ще кажеш, Том? — Джаклин протегна ръка. — Целият свят ще бъде в краката ти.

Болдън погледна към протегнатата ръка. Пари. Положение. Привилегии. Усмихна се уморено. Беше лъжа, разбира се. Джаклин нямаше никакво намерение да спазва уговорките при сделката. Томас искрено се зачуди какво толкова бе сторил, та да го смятат за толкова алчен и глупав. Или Джаклин, заради професионалната си деформация, възприемаше всички около себе си единствено в тази светлина.

Вдигна глава и се вгледа в кафявите му очи.

— Не мисля, че това ще се хареса на майка ми.

Триумфиращото изражение се стопи от лицето на Джаклин като сняг през април.

— Знаеш ли какво всъщност каза току-що?

— Представа си нямам.

Джаклин погледна към Гилфойл, който сви рамене. После отново се обърна към Болдън и го изгледа недоволно.

— Предоставял ли си тези сведения на някого другиго?

Сега бе ред на Болдън да свие рамене.

— Може би.

— Това никак не е похвално.

— А би трябвало.

Джаклин се обърна към Гилфойл:

— Истината ли говори?

— Не знам.

— Какво искаш да кажеш с това „Не знам“? — избухна Джаклин.

Гилфойл не отделяше втренчения си поглед от Болдън.

— Съжалявам, Джей Джей, но наистина не знам.

— Тогава я доведи. Хайде!

Томас скочи на крака и впери поглед във вратата. Нечии яки ръце го прихванаха отзад и го натиснаха обратно на стола. Вратата се отвори. Джени влезе вътре, придружена от Ирландеца.

— Том…

— Джени! — Болдън се втурна към нея, но Ирландеца я дръпна назад. Беше жива. Без рани по лицето. — Добре ли си?

Тя кимна, ала той успя да забележи, че се опитваше да скрие нещо от него.

— Пак ще те попитам, Том — обади се Джаклин. — Направи ли копия на онези финансови документи? Ако си въобразяваш, че някакви угризения ще ми попречат да нараня госпожица Данс, не е зле още веднъж да обмислиш всичко. — Той пристъпи към нея и я зашлеви с все сила с опакото на ръката си. Пръстенът му остави кървав белег върху бузата й.

— Спри! — изкрещя Болдън и бясно размаха ръце в отчаян опит да се освободи. — Стига! Не я докосвай! Отговорът е не! Никакви копия не съм правил. На никого не съм изпращал информацията, която открих в компютъра на Мики Шиф. Просто времето не ми стигна. Вълка взе единствените екземпляри, с които разполагам.

Преди да напусне стаята, Джаклин ги изгледа мрачно.

— Струва ми се, че пак лъжеш. Ще трябва да оставим тази работа на Вълка, за да се изясни дали съм прав.