Робърт Харис
Фатерланд (40)

Бележка на автора

Много от лицата, споменати в романа, са съществували в действителност. Биографиите им съответстват на реалността до 1942 г. Съдбите им впоследствие са били различни, разбира се.

Йозеф Булер, държавен секретар в Генералното губернаторство, е осъден на смърт в Полша и екзекутиран през 1948 г.

Вилхелм Щукарт е арестуван след края на войната. Прекарва четири години в затвора. Освободен е през 1949 г. и живее в Западен Берлин. През декември 1953 г. загива при „автомобилна катастрофа“ близо до Хановер: „катастрофата“ вероятно е дело на отряд за отмъщение, издирвал останали на свобода нацистки военнопрестъпници.

Мартин Лутер предприема опит да измести германския външен министър, Йоахим фон Рибентроп, в борба за властта през 1943 г. Опитът е неуспешен и той е изпратен в концентрационния лагер Захсенхаузен, където посяга на живота си. Освободен е през 1945 г., малко преди края на войната, и умира в една местна болница от сърдечен удар през май 1945 г.

Одило Глобокник е заловен от британски патрул във Вайсензее, Каринтия, на 31 май 1945 г. Самоубива се, поглъщайки ампула с цианид.

Райнхард Хайдрих е убит в Прага от агенти на чешката съпротива през септември 1942 г.

Съдбата на Артур Небе, както може да се очаква, е по-загадъчна. Смята се, че е участвал в заговора срещу Хитлер през юли 1944 г., че се е укрил на един остров във Ванзее и че е бил предаден от изоставена своя любовница. По официални сведения е бил екзекутиран в Берлин на 21 март 1945 г. Твърди се обаче, че е бил забелязан в Италия и Ирландия.

Лицата, посочени като участници в съвещанието на Ам Гросен Ванзее, действително са присъствали там. Алфред Майер се самоубива през 1945 г. Роланд Фрайзлер загива при въздушна бомбардировка през 1945 г. Фридрих Критцингер умира на свобода след тежко боледуване. Адолф Айхман е екзекутиран от израелците през 1962 г. Карл Шьонгарт получава смъртна присъда от британски съд през 1946 г. Ото Хофман е осъден на 15 години затвор от американски военен съд. Хайнрих Мюлер изчезва безследно след края на войната. Останалите оживяват, установявайки се в Германия или Южна Америка.

От документите, цитирани в текста, автентични са следните: поканата на Хайдрих за съвещанието на Ванзее; нареждането на Гьоринг до Хайдрих от 31 юли 1941 г.; докладите на германския посланик, съдържащи коментарите на Джоузеф П. Кенеди; поръчката от Централното строително управление в Аушвиц; железопътното разписание (със съкращения); извадките от протокола на съвещанието на Ванзее; циркулярното писмо за използване на остриганите затворнически коси.

В случаите, когато съм измислял документи, съм се опитвал да правя това, облягайки се на действителните факти — така например съвещанието на Ванзее наистина е било отложено, а протоколът действително е бил съставен много по-подробно от Айхман и впоследствие е бил редактиран от Хайдрих; Хитлер — това е широко известно — не е пожелал да обвърже името си с каквато и да е пряка заповед за окончателното решаване на еврейския въпрос, но най-вероятно е издал устно нареждане през лятото на 1941 г.

Берлин в романа е онзи Берлин, който Алберт Шпеер е възнамерявал да построи.

Портретът на Чечилия Галерани от Леонардо да Винчи е върнат от Германия в Полша след края на войната.