Робърт Харис
Фатерланд (31)

6.

ЗАПИСКИ ОТ ПОСЕЩЕНИЕ В АУШВИЦ-БИРКЕНАУ

от

МАРТИН ЛУТЕР, ЗАМЕСТНИК ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РАЙХА

[Написано на ръка; 11 страници]

 

14 юли 1943 г.

 

Най-после, след като близо година подновявах молбата си, получих разрешение за посещение и пълен оглед на лагера Аушвиц-Биркенау в качеството си на представител на Външно министерство.

Излитам от Берлин и кацам на летището в Краков малко преди свечеряване. Предвидено е да пренощувам в двореца Вавел при генерал-губернатора Ханс Франк, държавния секретар Йозеф Булер и техния щаб. Утре сутринта на зазоряване от двореца ще ме вземе кола, за да ме откара в лагера (времетраене на пътуването: около един час), където ще бъда приет от коменданта Рудолф Хьос.

 

15 юли 1943 г.

Самият лагер. Най-напред ми прави впечатление мащабността на комплекса, чиито размери според Хьос са 2 км x 4 км. Земята е жълтеникава и глинеста, подобна на тази в Източна Силезия — пустинен пейзаж, чиято монотонност тук-таме се нарушава от зеленината на дървета. Вътре в лагера, докъдето стига погледът ми и далеч отвъд него, са разположени стотици бараки с покриви от зелена насмолена хартия. В далечината виждам между тях да сноват групички затворници, облечени в униформи на синьо-бели райета — някои носят греди, други лопати и кирки; неколцина товарят големи сандъци в каросерията на камиони. Навсякъде се усеща особена миризма.

Благодаря на Хьос, че ме е приел. Той ми обяснява административната уредба. Този лагер е под юрисдикцията на Главното административно-стопанско управление на СС. Останалите в люблинския регион са под контрола на обергрупенфюрера от СС Одило Глобокник. За съжаление служебната заетост не позволява на Хьос да ме придружи лично при обиколката ми из лагера, ето защо той ме поверява на грижите на един млад унтерщурмфюрер, Вайдеман. Нарежда на Вайдеман да бъда разведен навсякъде, както и да получа изчерпателен отговор на всички свои въпроси. Започваме със закуска в бараките на СС.

След закуска: отиваме с кола в южния сектор на лагера. Тук — железопътен коловоз, дълъг около 1,5 км. От двете му страни — телена ограда, опъната между бетонни колове, а също и дървени вишки с гнезда за картечници. Започва да става горещо. Тук миризмата е много лоша. Бръмчат милиони мухи. В западна посока над дърветата се издига квадратен фабричен комин от червени тухли, който бълва пушек.

7:40 ч.: пространството в близост до железопътните релси започва да се пълни с войници на СС, някои с кучета. Има и специални помощни отряди от концлагеристи. В далечината се чува свирка на локомотив. Няколко минути по-късно: локомотивът бавно прекосява входа и изпуска пара, вдигаща облаци жълтеникав прах. Влакът спира пред нас. Зад него портите се затварят. Вайдеман: „Транспорт с евреи от Франция.“

По моя преценка композицията се състои от около 60 покрити товарни вагона с високи дървени стени. Войниците и специално определените за целта концлагеристи се скупчват наоколо. Вратите биват отключени и отворени. По цялата дължина на влака се разнасят едни и същи команди: „Слизай всички! Ръчния багаж със себе си! Тежкият багаж остава във вагоните!“ Най-напред се появяват мъжете. Заслепени от светлината, те скачат на земята — разстоянието е 1,5 метра, — след това се обръщат, за да помогнат на жените, децата и старците, а също и да поемат багажа.

Състояние на депортираните: плачевно. Целите в мръсотия и прах. Протягат ръце с купички и чаши, сочат към устата си, плачейки от жажда. Зад тях във вагоните остават да лежат мъртвите, както и болните, неспособни да се движат — Вайдеман ми обяснява, че са потеглили преди четири вечери. Охраната на СС строява в две колони онези, които могат да ходят. При раздялата семействата се провикват отдалеч едни към други. След дълго ръкомахане и викове колоните поемат в различни посоки. Мъжете с по-здрава физика се отправят, към трудовия лагер. Останалите се насочват към заслона от дървета. Ние с Вайдеман тръгваме след тях. Хвърлям поглед назад и виждам затворниците в раирани униформи да се катерят във вагоните и да измъкват оттам багажа и труповете.

8:30 ч.: според Вайдеман хората в колоната наброяват около 2000 — жени с пеленачета на ръце и деца, хванати за полите им; старци; юноши; болни; луди. Строени по пет в редица, извървяват около триста метра по пътека, застлана със сгур, прекосяват вътрешен двор и минават по още една пътека, в чийто край дванайсет бетонни стъпала отвеждат в огромно подземно помещение, дълго 100 метра. На няколко езика (немски, френски, гръцки, унгарски) е написано: „Бани и дезинфекционно помещение“. Осветлението е силно, има многобройни пейки и стотици номерирани закачалки.

Охраната командва: „Събличай се! Имате десет минути!“ Хората се колебаят, споглеждат се. Командата бива повторена по-грубо и този път, колебливо, но без паника, хората се подчиняват. „Запомни номера на закачалката, за да вземеш после дрехите си!“ Концлагеристите от помощния отряд сноват помежду им, окуражават ги шепнешком, помагат на телесно и душевно болните да се съблекат. Някои от майките се опитват да скрият бебетата в купчините съблечени дрехи, но малките бързо биват открити.

9:05 ч.: чисто голи, хората вкупом минават през големи дъбови врати с охрана от двете страни във второ помещение, голямо колкото първото, но съвършено празно освен четирите дебели квадратни носещи колони, разположени на двайсет метра една от друга. В основата на всяка от тях има метална решетка. Помещението се напълва, вратите се затварят. Вайдеман ми дава знак с ръка. Тръгвам след него през празната съблекалня, изкачвам се обратно по бетонните стъпала и излизам навън. До слуха ми достига шум от автомобилен двигател.

По тревната площ, разположена върху покрива на съоръжението, подскача пикап със знаците на Червения кръст. Колата спира. От нея слизат офицер от СС и лекар. Надянали са противогази и носят четири метални кутии. От тревата стърчат четири широки бетонни тръби на двайсет метра разстояние една от друга. Лекарят и офицерът от СС повдигат капаците им и изсипват вътре морава гранулирана субстанция. После свалят противогазите и запалват цигари на слънце.

9:09 ч.: Вайдеман отново ме завежда долу. Чува се само приглушено бумтене, идващо от дъното на помещението, отвъд куфарите и камарите все още топли дрехи. В дъбовите врати е вграден малък остъклен отвор. Долепям око до стъклото. Мъжка ръка удря по него и аз отдръпвам уплашено глава. Един от охраната подхвърля: „Водата в банята днес май да е доста гореща, щом като викат толкова.“ Навън Вайдеман казва, че ще трябва да почакаме двайсет минути. Бих ли желал да посетя Канада? Аз недоумявам. Той се смее и ми обяснява, че „Канада“ се нарича една част от лагера. Защо точно Канада? Той повдига рамене: никой не знае.

Канада. 1 км северно от газовата камера. Огромен квадратен двор с наблюдателница във всеки ъгъл и ограда от бодлива тел. Камари от вещи — сандъци, раници, куфари, сакове, вързопи; одеяла; детски колички, инвалидни столове, протези; четки за коса, гребени. Вайдеман: данни по искане на райхсфюрера на СС за имуществото, изпратено наскоро в Райха — мъжки ризи: 132 000, дамски палта: 155 000, женски коси: 3000 кг („цял товарен вагон“), момчешки якета: 15 000, момичешки рокли: 9000, носни кърпи: 135 000. Получавам за спомен лекарска чанта с чудесна направа — Вайдеман не ми позволява да откажа.

9:31 ч.: отново в подземното помещение. Въздухът вибрира от силното електрическо бръмчене — патентованата система „Екзатор“ за изпомпване на газ. Вратите се отварят. Телата биват струпани в единия край [Не се чете] крака, размазани фекалии, менструална кръв; следи от ухапвания и драскотини от нокти. Специалната част от еврейски концлагеристи с гумени ботуши, престилки и противогази влиза, за да извлекат труповете (според В. газ остава в „джобовете“ около равнището на пода до 2 часа след операцията). Труповете хлъзгави. С каиши около китките ги извличат до четири асансьора с двойни врати. Вместимост на всеки: 25 [Не се чете] иззвъняване на звънец, един етаж нагоре до…

10:02 ч.: в крематориума. Задушаваща горещина: 15 пещи, напалени до максимум. Оглушителен шум от дизеловите мотори, вентилиращи пламъците. Труповете от асансьора — върху конвейерна лента (метални валове). Кръв и пр. — в бетонен улей. Бръснари от двете страни бръснат главите. Косите — в чували. Пръстени, гердани, гривни и т.н. — в метално ковчеже. Най-накрая: работа по зъбите. Екип от 8 човека с шишове и клещи. Изваждане на златото (зъби, мостове, пломби). В. ми подава кутията със златото. Претеглям я на ръка — мн. тежка. Труповете се извозват в пещите с ръчни колички.

Вайдеман: в лагера — четири такива газови камери/кремиращи съоръжения. Капацитет на всяка: 2000 тела дневно = общо 8000. Персонал от евреи, подменян всеки 2–3 месеца. По този начин операцията — със затворен цикъл; пълно запазване на тайната. Най-голям риск за секретността — миризмата от комините и пламъците през нощта, видими от километри разстояние, особено за военните влакове, движещи се по основния маршрут на Изток.

Марч провери датите. Лутер бе посетил Аушвиц на 15 юли. На 17 юли Булер бе изпратил картите с местонахождението на шестте лагера на Критцингер в Райхсканцеларията. На 9 август в Швейцария бе депониран последният пакет. Същата година според разказа на жена му Лутер бе претърпял нервен срив.

Марч си отбеляза: Критцингер беше четвъртият. Името му се появяваше навсякъде. Погледна и в джобния бележник на Булер. Датите там също съвпадаха. Още една разрешена загадка.

Писалката му бягаше по хартията. Почти приключваше.

Малко листче, останало незабелязано през този следобед. Пъхнато напосоки между дванайсетина незначителни хартийки в една скъсана папка. Беше циркулярно писмо от СС-групенфюрер Рихард Глюкс, завеждащ Ведомствен отдел „Д“ в Главното административно-стопанско управление на СС. Писмото носеше дата 6 август 1942 г.

Относно: оползотворяването на остриганите коси.

В отговор на един доклад началникът на Главното административно-стопанско управление на СС, СС-обергрупенфюрер Пол, е издал нареждане за задължителното оползотворяване на остриганите в концентрационните лагери човешки коси. Същите ще се подлагат на промишлена обработка с цел получаване на кечета и производство на влакна. Женските коси, подстригани и сресани, ще бъдат използвани във вид на прежда за производство на къси чорапи, предназначени за подводничарските екипажи, както и на дълги филцови чорапи за железниците.

Следователно според инструкцията след дезинфекциране женските коси трябва да се прибират на склад. Мъжките коси могат да се използват само в случай, че дължината им възлиза поне на 20 мм.

Ежемесечното количество на разделените мъжки и женски коси да се докладва в Управлението на всяко пето число от месеца с начална дата 5 септември 1942 г.

Марч го прочете отново: Подводничарските екипажи…

„Едно. Две. Три. Четири. Пет…“ Марч бе под водата. Броеше, задържал дъха си. Вслушваше се в приглушените шумове, пред очите му в тъмното плуваха странни шарки като нанизи от водорасли. „Четиринайсет. Петнайсет. Шестнайсет…“ С рев се изправи над повърхността, пое си дъх. По тялото му се стичаше вода. Напомпа дробовете си с още няколко вдишвания, пое огромна глътка кислород и отново се гмурна. Този път успя да преброи до двайсет и пет, преди дъхът му да изригне и тялото му да изскочи на повърхността, разплисквайки вода върху пода на банята.

Дали някога отново щеше да бъде чист?

След това остана да лежи така, с ръце, увиснали над ръбовете на ваната, с килната назад глава и поглед, втренчен в тавана, като удавник.