Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мъжете на честта (1)
Включено в книгата
Година
(Криейтив Комънс — Позоваване — Некомерсиално — Без производни, версия 3.0)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,6 (× 10 гласа)

Информация

Форматиране
cattiva2511 (2021)

Издание:

Автор: Бо Онест

Заглавие: Разплата

Издание: първо

Издател: Самиздат

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16194

История

  1. — Добавяне

8.

На сутринта Иво слезе в Х. и умишлено няколко пъти мина бавно с колата под прозорците на Искрен, та да е сигурен, че той ще го види. После паркира пред къщата си и демонстративно извади от багажника огромен сак, по-рано днес на вилата го бе натъпкал с чаршафи и кърпи за пране, очакваше, ако съседът му гледа през прозорците да помисли, че това е стоката.

Горкото момче, как ли се бе притеснило за паричките си и с какво нетърпение очакваше завръщането на длъжника си.

Прибра се вкъщи, намери си занимание и изчака да минат няколко часа, след това излезе, отново натовари чантата в колата и отпраши нанякъде, все едно да се освободи от съдържанието й.

Уби времето в едно кафене и след още 2–3 часа се върна, този път спря пред къщата на дилъра и най-после позвъни на вратата.

Нервният му съсед веднага отвори и го замъкна навътре, нетърпелив да чуе какво става с дадения заем, навярно през последните нощи не беше спал от притеснение. В стаята здравата миришеше на марихуана, личеше, че очакването е било напрегнато.

— Здравей, моето момче, много бързам, но съм ти дал дума и минах да се издължа. Хайде да седнем!

Иво спокойно извади от якето си голям плик и го хвърли на масата.

— Извинявай, че са в дребни банкноти, но при такава печалба кой ти гледа. При мен всичко мина идеално, ала друго не съм и очаквал, с тези приятели няма как да съм на загуба. Преди малко разтоварих стоката и ще се прибирам да видя и аз какво съм заработил, там нямах време да изчислявам точно. Благодаря ти, че ми повярва и без да сме много близки помогна с пари, но и аз ти направих услуга. Казах на моите хора няколко хубави приказки за теб, каква по-добра гаранция от това? Тази седмица ще има нова партида от пребогат асортимент, ако искаш да направиш наистина здрава пачка, можеш да се включиш и ти, а тъй като е крадено всичко се предлага на една трета от реалната му цена. Аз например, от този курс спечелих близо 30 бона, но нямах голям начален капитал. Сега ще имам повече време, ако трябва ще изтегля и от банката, но съм решил да направя сериозен удар. Един ден преди да тръгна ще ти се обадя да ми кажеш дали ще участваш, защото имам място в колата и мога да те взема. Хайде, чао, че ме чака яко броене!

Той си тръгна, а Искрен седна и доволен започна да премята парите в ръцете си. Как досега не е знаел за тази далавера, това се казваше печалба. Но и бате му Иво си е ебал майката, гледаш го един такъв тих и кротък, а какви възможности имал.

Бащата на Деница вече не се съмняваше, че съседът му е налапал въдицата, остави го на мира няколко дни, за да може идеята добре да узрее в главата му и в понеделник вечерта отново го посети. Не искаше да ползва джиесем, оня бе криминално проявен и навярно подслушваха телефона му, затова направо позвъни на вратата.

— Утре вечер отново тръгвам за Варна, искаш ли да мина да те взема, защото има нови оферти? Всичките са за над 100 процента печалба, с колкото повече пари участваш, толкова повече ще спечелиш.

— Вече съм решил, бате Иво, дребните заработки не ме блазнят, а и много рискувам. Виждам, че досега с моите дозички само съм си губил времето, как не сме се сближили по-рано, че досега да сме милионери? Обаче искам да те попитам една работа! Мислиш ли, че твоите хора няма да ме измамят и да остана без нищо?

— Нали си с мен бе човек, защо се притесняваш? Момчетата са бивши лекоатлети и се знаем от сто години, това не са случайни хора. Ако направят врътка на теб, все едно мамят мен, а това в нашите среди е недопустимо. Твоите пари до последно ще са си в теб, когато се договорите чак тогава ги вадиш, в този момент прибираш и стоката. Пито-платено! Иначе решил ли си с какви кинти ще участваш?

— Как мислиш 100 000 много ли са, ще има ли стока за толкова?

— Сериозна сума си решил да инвестираш. Стока има за милиони, а и зависи какво ще искаш. От това, което съм подочул за теб предполагам, че ще търсиш някакъв наркотик. Предния път предлагаха кокаин, хероин и екстази, сега изборът може да е много по-голям. Ще ти дам и един пример за цените. Ти знаеш, че на улицата 1 грам кокаин струва 140 лева, марихуаната тип „холандка“ е 40 лева за грам, а при моите хора ще вземеш кокаина за 70 лева, марихуаната — за 20. Там ще видим, важното е, че няма да се върнем с празни ръце и печалбата е гарантирана. Щом твърдо си решил да участваш, тогава утре около 20 часа ще мина оттук да те взема. Не искам съседите да виждат, че ти звъня, затова остави отключено — влизам, пием по едно кафе и тръгваме. Сега ще вървя, че имам задачи, а ти се приготви и утре вечер ще се видим!

Иво се прибра вкъщи и седна да помисли. Досега нещата се получаваха, блъфът мина, а алчността на Искрен го правеше лесна мишена, но трудното тепърва предстоеше. Той никога досега не бе убивал човешко същество, не, че към тази отрепка имаше някакви скрупули, а и ни най-малко не се съмняваше в правотата на действията си. Отдавна бе загубил чувствителността си към останалите, освен това му предстоеше да накаже един много лош човек. Как може някой дори да си помисли, че може да трови детето му и да се надява, че ще му се размине? Всъщност дори нямаше търпение накрая да го погледне в угасващите очи и да го поздрави от името на всички родители, преживели подобни трагедии. Но трябваше да подходи с хитрост, за да научи имената на неговите помагачи бе нужно преди това сериозно да го уплаши, направо да го ужаси. Иначе, ако прояви милост можеше да му вярва колкото на политик в предизборна кампания. Проблемът не бе само този, нямаше подходящо оръжие, не всяко ставаше за предстоящото отмъщение. Пистолетът вдигаше много шум, а и той не притежаваше такъв, с нож щеше да изцапа навсякъде, това пък съвсем не влизаше в плановете. Трябваше му нещо точно за целта, но какво? Сега го доядя, че не накара Робинзон да му покаже някакъв начин за умъртвяване, нали навремето за това го бяха обучавали, но вече бе късно, а до утре трябваше да е готов.

Дълго умува и накрая реши да го направи с палката, имаше я от много години, а досега така и не беше я използвал и тя още си стоеше прибрана в калъфа. Значи, решено! Навън мръкна, нощта настъпи и към полунощ, след някои дребни доуточнения той най-сетне имаше готов план.