Бо Онест
Разплата ^[0] (6)

5.

След посещението в пещерата животът на Иво коренно се промени. Дали наистина си бе внушил или по някаква случайност, но след обещанието, която даде пред Тъмните сили, нещата му тръгнаха към подобрение. Чувстваше се по-добре от всякога, отново печелеше добре и само споменът за дъщеричката му помрачаваше иначе спокойните дни и нощи. Тъй като гълташе двойни дози „гинко билоба“, умът му бе станал остър като бръснач, а паметта му изненадваше дори самия него, спомняше си подробно неща, случили се преди 10–20 години. Сутрин изпиваше 2–3 лъжици акациев мед, разтворен в разреден ябълков оцет, тренираше здраво и по цели нощи планираше бъдещите си ходове. Наближаваше моментът, когато щеше да се почувства готов да започне играта си с Искрен.

При повечето военни, а и всякакви други операции най-важното нещо е планирането и заблудата, когато си предвидил всичко и знаеш как да подходиш, успехът ти е почти сигурен.

Иво няколко нощи обмисля различни варианти и накрая реши да заложи на порока, който имат всички наркодилъри — стремежът към лесни печалби. Човекът бе алчен, в това нямаше съмнение и една добре съчинена история можеше да притъпи бдителността му.

Доуточни някои последни подробности и когато се почувства напълно готов, пристъпи към действие.

Една вечер с бутилка в ръка и чанта с мезета се отби в неговата къща, момчето живееше с баба си на същата улица и се познаваха добре. Поговорката „Дръж приятелите си наблизо, а враговете още повече“ тук важеше с пълна сила, по някаква случайност цял живот бяха съседи.

Почука на вратата и когато му отвориха едва сдържа отвращението си, но се стегна и започна по сценарий:

— Искрене, здравей! Извинявай, че идвам така неочаквано, но случаят е спешен. Може ли да вляза за малко и да поговорим?

Наркодилърът малко се учуди, защото не бяха чак толкова близки, понякога само се бяха поздравявали на улицата, обаче като видя бутилката и чантата, широко отвори вратата.

— Влизай, бате Иво, настанявай се! Досега не си ми гостувал, явно не идваш без причина.

— Така си е, хвана ме!

— Сядай, аз ще сервирам масата! Ти какво си донесъл?

— Това е водка, а в чантата има ядки и луканка. На мен, моля те, налей безалкохолно, опитвам се да спра пиенето, че знаеш докъде се бях докарал.

Седнаха и след десетина минути общи приказки, Иво започна планувания разговор.

— Виж сега, обадиха ми се едни стари авери с бизнес предложение, хората са проверени и може да им се има доверие. Много пъти в миналото съм имал работа с тях и до сега всичко е било точно, проблеми между нас не са възниквали.

— Какви са тези авери?

— Занимават се с всичко незаконно, за което можеш да се сетиш — фалшиви пари, дрога, продават дори оръжие на дребно. В случая няма да те светвам с подробности, защото сделката касае само мен, но ми трябват малко пари в брой и то спешно. Нагласил съм здрава пачка, но не ми достигат около пет бона. С теб не сме толкова близки приятели, така че можеш и да ми откажеш и аз няма да ти се разсърдя, но ако ми услужиш, след три дни ще ти върна двойно — точно 10 хиляди. Знаеш ме, бизнесът ми върви, а и по тази сделка нищо не може да се обърка, така че ти гарантирам 100% печалба и то само за три дни. Не ми давай веднага отговор, помисли си спокойно!

Тъй като бъдещите планове на Иво изискваха сериозно финансиране, една от целите при тази първа среща, бе за да се убеди дали съседът му държи пари вкъщи. Тези пари му трябваха. По-късно щеше да го разпита и за съучастниците му, хората, които го зареждаха с наркотиците, но оставяше това за накрая.

Искрен, който в началото мислеше направо да откаже, като се оправдае, че няма налични, се замисли. Всеки рисков играч е алчен, а при пласьорите на дрога това важи с пълна сила, те затова и рискуват толкова. Той правеше печалби по около 1000 лв. на ден, които, разбира се, не бяха само за него, защото се отчиташе нагоре, но разполагаше и с достатъчно свои пари. За годините бе натрупал много и тъй като не искаше да оставя доказателства в банките, ги държеше под ръка.

Сега алчността му се бореше с вроденото му недоверие, а Иво търпеливо чакаше. Знаеше, че работата или ще стане, или не, но в себе си бе заложил на първото. Човекът бе такъв сребролюбец, че бе готов да изтръгне и ноктите на сестра си, ако това щеше да му донесе някаква печалба.

Хапваше от мезето и продължаваше бавно да плете паяжината:

— Знаеш ме къде живея и къде можеш да ме намериш, не бих си и помислил да те лъжа за някакви пет хиляди лева, а дори сделката ми с хората да се провали, пак ще ти ги върна според уговорката. Аз думата си на две не правя, кажа ли нещо може да умирам, но го изпълнявам. Бих ги изтеглил и от банката, но няма време, парите ми трябват за утре сутрин. Ти спокойно си пийни, помисли си и ми дай отговор!

На пласьора умът трескаво работеше, като при всеки посредствен и алчен човек, лесната печалба бе на първо място. Иво му бе съсед от години, имаше си бизнес, навремето бе продавал дрога и на дъщеря му, значи бяха почти близки.

Кукичката със стръвта се клатеше пред него и най-накрая той лакомо я захапа.

— Добре, бате Иво, ще ти услужа, дано не ме излъжеш. Значи казваш, след три дни — двойно?

— Да, не се притеснявай, имаш думата ми! Така и двамата ще сме доволни, а аз в знак на благодарност мога да те запозная с тези хора, ако си точен и имаш свободни пари, за нула време ще забогатееш. Засега друго не мога да ти споделя, когато дойда да ти върна парите, ще поговорим пак. Извини ме, че бързам да тръгвам, но утре ме чака дълъг път и искам преди това да се наспя.

Всичко, което Иво каза на момчето бе пълна лъжа. Целта му бе да разпали алчността му и да спечели доверие за следващия път. Той наистина щеше да удвои кредита, като даде свои пари, но това бе пътят към крайния резултат.

Сега седеше на масата срещу тази отрепка и едва се сдържаше, идеше му да го убие още в този момент, точно този човек бе виновен за смъртта на детето му. Е, нямаше да се поддаде на внезапния импулс, тъй като и без това щеше да постигне своето, затова изчака мръсникът да му отброи парите, поговориха още малко, стана и си тръгна.