Бо Онест
Разплата ^[0] (22)

21.

Тази сутрин в 1 РПУ на полицията в Търново цареше небивало оживление. Заради зачестилите напоследък криминални случаи в града, от София пристигаше височайша делегация. В това районно управление имаше най-голяма конферентна зала и бе взето решение спявката да се проведе именно там. От столицата се очакваше да пристигне Драгомир Новков — Главният секретар на МВР с антуража си и слава Богу, че идваше точно той, защото беше професионалист като тях, а не някоя политическа мижитурка, нямаща нищо общо с действителността. Пред него полицаите щяха да са по-спокойни, той произлизаше от техните среди и можеха като колеги да обсъдят изминалите събития. Ако им бяха изпратили някой политик, със сигурност щяха да хвърчат глави, те само от това разбираха. Сякаш ако спуснеха някой послушко за шеф на полицията, всичко щеше да се нареди и престъпността мигом да изчезне.

Срещата бе насрочена за 10 часа и залата се късаше по шевовете, чакаха се само гостите от София.

Шефът на районното, Петър Петров, току триеше потта от лицето си, тежко въздишаше и имаше защо. През последните седмици в старата столица се бяха случили куп странни събития и за срам на органите, бранещи реда, те все още нямаха никаква следа. Преди време убиха колегата им Пеев и то пред очите на всичките му съседи, след това някакви нинджи в бар „Сити“ направо се бяха подиграли с двама униформени. Първо натръшкали половината футболен отбор, все яки момчета, а после обезоръжили и завързали дошлите по сигнал ченгета. Сякаш това не стигаше, ами на сутринта след инцидента намериха дежурната патрулка свряна между две кооперации, а вътре сладко хъркал някакъв пияница с два пистолета в ръцете си. Той така и не даде смислени обяснения, но с пет промила в кръвта му какво да очакваш? Накрая, за капак, някакъв откачен уби двама пласьори на наркотици и то по начин, описван само в учебниците. Парите им си бяха в тях, не беше обир и обстоятелствата показваха, че навярно много бяха ядосали някого. И всичко това в рамките на двайсетина дни, човек ще рече, че живее в Чикаго. Естествено, че от столицата ще се разтревожат, то и там не ставаха толкова много престъпления. А оня ден пък се случи нещо, което съвсем преля чашата. На гарата една студентка бе ограбена и след това хладнокръвно убита, а нападателят й още не беше открит. Цялата полиция с часове издирва трупа й, но явно е било през пръсти, защото накрая го откри един малоумен рибар и то на вече проверено от тях място край реката. Поредната издънка! Толкова неразрешени случаи се бяха събрали вече, че хората от града с право вечер се събираха и протестираха срещу безсилието им.

В 10 часа Петров застана на подиума, от пропуска му бяха съобщили, че гостите се качват. Етикецията изискваше да слезе и лично да ги посрещне, но краката му така трепереха, че можеше да падне по стълбите.

Божичко, започваше се, а до пенсия му оставаха само две години и трябваше някак да докрета дотам. Помисли си колко добре си вървяха нещата досега. Подчинените му контролираха престъпниците и в града нищо не ставаше без неговото знание и одобрение. От време-навреме и той получаваше своя дял и всички бяха доволни, но животът се оказа калпав сценарист и за кратко време статуквото тотално се обърка.

Гостите влязоха, здрависаха се и заеха местата си зад бюрото.

Отдолу, в залата, останалите присъстващи също седнаха и затаиха дъх, столовете престанаха да стържат по пода. Разборът започна, без да става главният секретар взе думата. Заради пълната тишина, гласът му, твърде износен от цигарите, се чуваше и на последния ред.

— Колеги, тази среща е неприятна за всички. Не съм дошъл тук да ви чета морал, но дисциплината трябва да се затегне. Професионалните ви резултати са нечувано слаби, по последните случаи имате нула процента разкриваемост, а това неминуемо ще се отрази в трудовите ви характеристики и на паричните ви бонуси. Плачете за двайсетте си заплати, искате си пълния годишен отпуск, а нищо не вършите като хората. Некадърни ли сте, мързеливи ли сте, не знам, но е факт, че за нищо не ви бива. Заради такива като вас медиите вече наричат нашето ведомство Министерство на грандиозните провали и знаете ли какво, прави са! В София всички са настръхнали и искат групови уволнения — Новков впери поглед в Петров и му съкрати живота поне с десет години.

Тишината в залата можеше да се реже с нож!

— Г-н началник, как стана така, че три подпийнали лица са обезвредили за секунди двама ваши служители и на това отгоре са им взели личното оръжие и радиостанциите? За още по-голям срам са ги закопчали със собствените им белезници! Ами че те направо са се подиграли с тях, а и с цялата институция, прав ли съм?

— Прав сте, но тия са били някакви фантоми, не са от контингента. Проявили са страхотен самоконтрол и завидно самообладание, което ми говори, че не са случайни хора.

— А твоите какви са, някаква сбирщина ли? Кога за последно са провеждани спортните тестове на личния състав, искам да чуя колко човека са преминали „купъра“!

— Какъв „купър“, г-н главен секретар, това нещо ново ли е?

— Ново е, има-няма от 50 години! „Купър“ е стандартен спортен изпит, при който се изисква да се пробягат 3 километра за 12 минути, тоест по четири минути на километър. Той се провежда поне веднъж годишно, а вие дори не сте чували за него. Как ще се справят вашите служители с престъпниците като само се возят с колите, а пеша ходят единствено до тоалетната? Имате ли нещо да кажете, да се оправдаете?

— Ще взема мерки, г-н главен секретар, за най-кратки срокове всички ще влязат в нормите.

— Всъщност вие кое учебно заведение сте завършили?

— МЕИ в Габрово.

— А след това как се квалифицирахте за сегашния си пост?

— Не ви разбирам, г-н главен секретар.

— В МЕИ се подготвят основно инженери. Вярно, висше учебно заведение е, но профилът му няма нищо общо с полицейската работа. Питам ви откъде добихте увереност, та да кандидатствате за сегашната си длъжност? Задавам ви прост въпрос.

— Ами аз, такова…! Може да се каже, че получих предложение…

— Ясно, значи с връзки! А преди МЕИ? Само не ми казвайте, че сте завършили Селскостопански техникум!

— Ами да, нещо такова.

— Е, браво! Значи от Селскостопанския техникум се намърдахте в МЕИ и след това, хоп и началник на полицията. А не ви ли мина през ума, че така заемате мястото на някой по-кадърен? МЕИ! Защо ли тогава се учудвам на постиженията ви?

Останалите в залата, в голямата си част приети в Симеоново през нулевата година, когато там влизаше куцо и сакато, неспокойно се размърдаха.

— Добре, да поговорим сега за убийството на вашия колега Пеев. Оттук-оттам ми докладват, че не му е бил чист косъмът, забъркал се е в далавери. Аз го чух чак в София, вие тук защо спите? Има ли нещо ново по разследването?

— Засега нищо, нито очевидци, нито свидетели. Никой не е чул изстрела, навярно е извършено със заглушител, но в цялата история има нещо странно. От балистичната лаборатория потвърдиха, че е стреляно с пистолет „Берета“, калибърът е 9 милиметра. Дотук нещата изглаждат нормални, но всички знаем, че поради въртеливото движение, което му придават нарезите в цевта, куршумът винаги лети с върха напред, като стрела. В случая с Пеев аутопсията установи, че при удара в черепа му куршумът е бил обърнат странично, затова е нанесъл и такива поражения. Ако е бил от новите, с променен център на тежестта, той би се завъртял чак след удара, а не преди това, затова този факт е голяма загадка. Изказват се предположения, че преди попадението е рекуширал от нещо и затова се е завъртял, но тогава щеше да бъде съвсем деформиран. Освен тази мистерия всичко друго е ясно, той се е качвал в колата си и в този момент са го гръмнали. Явно недоволни или прецакани бизнес партньори, ако мога така да нарека връзките на Пеев с подобен контингент. Но който го е убил си е разбирал от работата, изстрелът е бил перфектен.

— Всъщност исках и за това да поговорим. Под секрет ще ви кажа, че от кабинета на министър-председателя негласно одобряват случилото се с този ренегат. Пълна отрепка, за която може и да не плачем. Той каквото е търсил го е намерил, за това спор няма. Ето един пример за това, какво става когато едно ченге наруши закона! Сега, след доклада от Брюксел имаме нова директива, системата трябва да се изчисти от всички гнили ябълки. Мястото на мръсната пяна на обществото е в затворите. Ще бъдем безкомпромисни към всеки, дръзнал да се облагодетелства по такъв начин извън служебните си задължения. Също така, на който не му харесва заплащането, определено от нормативните документи веднага да си подава молбата за напускане, за неговото място чакат поне трима желаещи. Ясен ли съм?

— Тъй вярно!

— Ако сте ме разбрали, нека да преминем към следващия въпрос! Какво става по случая с откраднатата патрулка?

— И там е пълна мистерия. Ясно е, че е на нашите хора, които са се опитали да въведат ред в бара…

— Стоп, ще те прекъсна. Как така са въвеждали ред, след като вече всичко е било приключило. Освен това са арестували не когото трябва? Всички очевидци твърдят, че футболистите са започнали мелето, защо те не са в ареста, а го отнасят трима случайни посетители?

— Прав сте, тези двамата ще ги накажа, но нека продължа. След няколко часа открихме колата в центъра, оръжията и радиостанциите бяха в нея, слава богу! Шофирал я е някакъв мъртво пиян, който не можа да даде смислени обяснения. Къде са отишли бегълците и как той се е озовал в колата, остава загадка.

— То при вас всичко се оказва загадка, вие тук въобще работите ли? Искам, ако случайно издирите тези три момчета, с пръст да не ги пипате, знаете ли откога търся такива юнаци? Ако ги арестувате, веднага ще ме информирате, но в никакъв случай не ги третирайте като престъпници! Точно от подобни пичове имаме нужда при нас в системата, след едно подходящо обучение ще са незаменими.

— Как, няма ли да ги накажем, та те са посегнали на униформени служители?

— И какво от това, предизвикали са ги и са се защитили. Видно е, че не са бандити, нито са наранили твоите хора, нито са откраднали оръжието им — всичко е налично. Използвали са сила, за да се измъкнат, нищо повече. Дори се радвам, че все още в България има и горди хора, които не позволяват подобно отношение към себе си. Няма ли някъде ясен образ на тези момчета, някоя камера не ги ли е уловила?

— На входа на бара има една, но нищо сносно не е записала, били са извън полезрението й през повечето време. Имаме приблизително описание от очевидци, но показанията им драстично се разминават, толкова бързо е станало всичко. Засега знаем само, че са някакви странни типове, но несъмнено много добре обучени, може и да са от някоя войскова част. Първо са елиминирали футболистите, един от тях направо ги е размазал, а после и с колегите са действали като по часовник. При това не са били въоръжени с нищо, нито с палки, нито с боксове.

— Че не са обикновени хора е ясно, но не са и от войската, в докладите пише, че са над петдесет годишни. Странна работа, но явно има някакво обяснение.

— Нека ви успокоя, ще продължим да търсим!

— Нека да продължим и с другите случаи! С тези двамата убити наркодилъри какво се установи, дело на конкуренцията ли е?

— Не бих казал! Имаме някои подозрения и за тях, и двамата са убити съвсем професионално, с хирургическа точност през ушния канал. Ако не беше извършена прецизна аутопсия, нямаше и да разберем какво е станало. Едва при трепанацията на черепите им лекарят откри миниатюрни следи от убождания в мозъка, после и при другия се потвърди същото. Това води до извода, че убиецът е един и същ, суперпрофесионалист със специални умения, но засега само това знаем, нямаме дори заподозрян. Като нищо може да се окаже, че, е някакъв шантав доктор, мразещ наркотиците и техните разпространители.

— Или пък някой мразещ наркотиците да е платил на такъв човек!

— И това е възможно.

Главният секретар се изправи:

— Добре, ясно! Закривам нашата среща, а вие продължавайте, но работете, искам бързи резултати! Петров, не забравяй тестовете, всички да минат по реда си, стягай редиците и не се оставяйте друг път да ви правят за смях! За убитата на гарата студентка чакам ежедневни доклади, поне там се постарайте да си свършите работата в разумни срокове. Виждате, че всяка вечер сте по новините и хората искат бързи резултати, а и родителите очакват някакво възмездие. Действайте и стига вече издънки!

Шефовете станаха и излязоха. Този път и началникът тръгна с тях.

Долу, на първия ред Гемижев усърдно записваше нещо в своя бележник. Въпреки че пипето му сечеше, досега бе останал незабелязан от своите началници, всичките назначени с връзки и недолюбващи кадърните. Той открай време трудно преглъщаше съвпаденията, а сега те направо му бодяха очите. Имаше някои нови хрумвания, но те се нуждаеха от по-задълбочени проверки. Изказаното предположение от главния секретар, че някой може да е платил, за да убият дилърите беше логично и не му излизаше от главата. Той познаваше един баща, който идеално се вписваше в тази характеристика, но само това не беше достатъчно. Всеки можеше да прави предположения, но какво от това, при тяхната професия трябваха най-вече доказателства. За съжаление обаче, човекът, планирал и осъществил тези убийства, засега не оставяше такива, той беше като безплътен призрак, за когото само се говореше, но никой досега не беше виждал.