Николай Лесков
Левакът (9)

Девета глава

Тулските майстори, които вършели чудното си дело, тъкмо през това време завършвали своята работа. Дотичали песовойците запъхтени при тях, а простите хорица от любопитната публика съвсем и не дотичали, защото от страх, за да не гледат Платов, хукнали вкъщи и кой където сварил, се изпокрили.

А щом довтасали песовойците, веднага извикали и като виждат, че ония не им отварят, веднага безцеремонно дръпнали болтовете на кепенците, но болтовете били толкова яки, че не помръднали, дори потеглили вратите, а вратите отвътре били залостени с дъбови резета. Тогава песовойците взели от улицата една греда, мушнали я, както правят пожарникарите, под стряхата и тозчас целия покрив от малката къщица откъртили. Но свалили покрива и сами веднага се строполили, защото в тясната къщица на майсторите от непрекъснатата работа се образувала във въздуха такава потна спирала, че човек, свикнал на пресния въздух, не можел нито веднъж да си поеме дъх.

Пратениците се развикали:

— Какво правите вие, такива-онакива, негодници, и как смеете да удряте с такава спирала! Или за вас няма бог!

А ония отговарят:

— Ей сега заковаваме последното гвоздейче и щом го заковем, тогава ще изнесем нашата работа.

А пратениците казват:

— Дотогава той ще ни изяде живи и няма да ни остави помен от душа.

Но майсторите отговарят:

— Той няма да свари да ви глътне, защото докато приказвахте, ние и този последен гвоздей заковахме. Тичайте и кажете, че ей сега ще го донесем.

Песовойците се затекли, но неуверено: мислили, че майсторите ще ги излъжат; затуй тичат, тичат, па се озърнат назад; но майсторите вървели след тях и чак толкова бързали, че дори не се облекли съвсем както трябва, за да се явят пред важното лице, а вървешком закопчават телените копчета на кафтаните си. Двамината от тях не държали нищо в ръцете си, а третият, левакът, носел в зелен калъф царското ковчеже с ингилизката стоманена бълха.