Николай Лесков
Левакът (2)

Втора глава

На другия ден царят и Платов тръгнали към сбирката. Царят не взел никой друг от руснаците със себе си, защото му докарали колесар-карета.

Пристигат в една много голяма сграда — неописуем вход, коридори до безкрайност, стаите една в друга и най-сетне в най-главната зала — разни грамадни брустове и на средата под един балдахин стои Абдалон Володерски.

Царят се обръща към Платов да види много ли е зачуден и какво гледа; а Платов върви, навел очи, като че не вижда нищо, само от мустаците си пуща колелца.

Англичаните веднага почнали да показват разни чудесии и да обясняват кое как са пригодили за военни обстоятелства: морски буреметри, палтони от хамалска вълна за пехотните полкове, а за конницата насмолени непропускабли. Царят се радва на всичко това, всичко му се струва много хубаво, а Платов се държи в очаквация — всичко това де не значи за него нищо.

Царят казва:

— Как е възможно това — откъде у тебе такова безчувствие? Мигар нищо тук не те учудва?

А Платов отговаря:

— За мене тук едно е чудно, че моите донци юнаци са воювали без всичко това и са прогонили дванайсет езика.

Царят казва:

— Това е безразсъдък.

Платов отговаря:

— Не зная на какво да го отдам, но не се осмелявам да споря и трябва да мълча.

Като видели между царя и него тая разговорка, англичаните веднага го завели при Абдалон Володерски и от едната му ръка вземат мортимеровата пушка, а от другата пищова.

— Ето — казват — каква производителност имаме — и му подават пушката.

Царят погледнал спокойно мортимеровата пушка, защото си имал такава в Царско село, а после те му дават пищова и казват:

— Този пищов е от неизвестно, неподражаемо майсторство — един наш адмирал го е измъкнал от пояса на един разбойнишки атаман в Канделабрия.

Царят погледнал пищова и не може да му се нагледа.

Заахкал страшно.

— Ах, ах, ах — казва, — как това така… как може това дори да се направи така тънко! — И се обръща към Платов на руски и казва: — Ето, ако имах барем един такъв майстор в Русия, щях да бъда твърде щастлив и щях да се гордея, а тоя майстор щях да направя завчас благородник.

А Платов, като чул тези думи, бръква в същата минута с дясната ръка в големите си шалвари и измъква оттам една оръжейна отвертка. Англичаните казват: „Това не се отваря“, а той, без да обръща внимание, зачоплил затвора на пищова. Врътнал веднъж, врътнал два пъти — затворът излязъл. Платов показва на царя спусъка, а там на самата извивка сложен руски надпис: „Иван Москвин во града Тула“.

Англичаните се чудят и маят и един друг се побутват.

— Ох де, сбъркахме!

А царят казва тъжно на Платов:

— Защо ги сконфузи толкова, на мене сега ми е жал за тях. Да вървим.

Качили се пак в същата колесар-карета и потеглили, и царят същия ден отишъл на бал, а Платов удушил още една голяма чаша дренковица и заспал дълбок казашки сън.

Било му и весело, че е осрамил англичаните, а тулския майстор турил на гледна точка, не го било и яд: защо царят при тоя случай съжалил англичаните!

„От какво се огорчи царят? — мислел си Платов. — Съвсем не разбирам!“ И с това разсъждение ставал на два пъти, кръстел се и пиел водка, докато насила не си докарал дълбок сън.

А англичаните пък през това време също не спали, защото и тях ги прихванало. Дорде господарят се веселял на бала, те приготвили тайно такава нова чудесия, че взели акъла на Платов.