Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Левакът
Повест за тулския кривоглед (левак) и за стоманената бълха - Оригинално заглавие
- Левша, 1881 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Атанас Далчев, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2021 г.)
Издание:
Автор: Н. С. Лесков
Заглавие: Левакът
Преводач: Атанас Далчев
Година на превод: 1962
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1962
Тип: повест
Националност: руска (не е указано)
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XI.1962 година
Главен редактор: Георги Константинов
Редактор: Надежда Чекарлиева
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Борис Димовски
Коректор: Маргарита Енгьозова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15882
История
- — Добавяне
Деветнайста глава
По някакъв чуден начин помощник-капитанът намерил много скоро левака, още не били го сложили на легло, той лежал на пода в коридора и се оплакал на англичанина.
— Аз — казва — трябва да кажа бездруго две думи на царя.
Англичанинът изтичал при граф Клейнмихел и загълчал:
— Мигар може така! Той — казва, — макар и да е с овчи кожух, носи в себе си человешки дух.
За това разсъждение изхвърлили веднага англичанина навън да не смее да споменава человешкия дух. А после някой му рекъл: „По-добре е да отидеш при казака Платов — той е човек простосърдечен“.
Англичанинът отишъл при Платов, който сега пак лежал на гушетката. Платов го изслушал и си спомнил за левака.
— Че как, братле — казва, — аз съм много отблизо познат с него, дори съм му дърпал косите, само не знам как да му помогна в тоя нещастен случай, защото аз вече съвсем престанах да служа и получих пълна търбухолежация — сега вече не ме уважават — ами тичай по-скоро при коменданта Скобелев, той е още силен и също опитен по тази част, той ще направя нещо.
Помощник-капитанът отишъл при Скобелев и му разправил всичко: от каква болест страда левакът и как я е хванал. Скобелев казва:
— Аз разбирам каква е тази болест, само че немците не могат да я лекуват, а тук трябва някакъв доктор от духовно потекло, защото те са израснали сред такива примери и могат да помогнат; ей сега ще пратя там руския доктор Мартин Солски.
Но когато Мартин Солски пристигнал, левакът вече издъхвал, защото тилът му се бил разцепил от лежането пред парада и само едно можал да каже разбрано:
— Кажете на царя, че англичаните не чистят пушките с тухла: нека и у нас не ги чистят с тухла, че инак, опазил ни богът на войната, не ги бива за стрелба.
И с тази вярност левакът се прекръстил и умрял.
Мартин Солски още начаса отишъл да доложи за това на граф Чернишев, та да научи това царят, а граф Чернишев закрещял насреща му:
— Гледай си — казва — твоето лекарство за повръщане и твоето слабително и не се бъркай в това, което не ти е работа: в Русия има за това генерали.
И така не казали на царя и това чистене продължавало чак до Кримската война. Тогава, когато започнали да пълнят пушките, куршумите в тях се клатели, защото цевите били се изтрили от тухлата.
Тогава Мартин Солски припомнил на Чернишев за левака, а граф Чернишев казва:
— Махай се по дяволите, клистир такъв, не се пъхай, дето не ти е работа, че ще вдигна ръка от тебе и ще има да си патиш.
Мартин Солски си помислил: „Наистина ще вдигне ръка от мен“ — и си замълчал.
А ако бяха предали по онова време на царя думите на левака, войната в Крим с неприятеля би имала друг обрат.