Николай Лесков
Левакът (19)

Деветнайста глава

По някакъв чуден начин помощник-капитанът намерил много скоро левака, още не били го сложили на легло, той лежал на пода в коридора и се оплакал на англичанина.

— Аз — казва — трябва да кажа бездруго две думи на царя.

Англичанинът изтичал при граф Клейнмихел и загълчал:

— Мигар може така! Той — казва, — макар и да е с овчи кожух, носи в себе си человешки дух.

За това разсъждение изхвърлили веднага англичанина навън да не смее да споменава человешкия дух. А после някой му рекъл: „По-добре е да отидеш при казака Платов — той е човек простосърдечен“.

Англичанинът отишъл при Платов, който сега пак лежал на гушетката. Платов го изслушал и си спомнил за левака.

— Че как, братле — казва, — аз съм много отблизо познат с него, дори съм му дърпал косите, само не знам как да му помогна в тоя нещастен случай, защото аз вече съвсем престанах да служа и получих пълна търбухолежация — сега вече не ме уважават — ами тичай по-скоро при коменданта Скобелев, той е още силен и също опитен по тази част, той ще направя нещо.

Помощник-капитанът отишъл при Скобелев и му разправил всичко: от каква болест страда левакът и как я е хванал. Скобелев казва:

— Аз разбирам каква е тази болест, само че немците не могат да я лекуват, а тук трябва някакъв доктор от духовно потекло, защото те са израснали сред такива примери и могат да помогнат; ей сега ще пратя там руския доктор Мартин Солски.

Но когато Мартин Солски пристигнал, левакът вече издъхвал, защото тилът му се бил разцепил от лежането пред парада и само едно можал да каже разбрано:

— Кажете на царя, че англичаните не чистят пушките с тухла: нека и у нас не ги чистят с тухла, че инак, опазил ни богът на войната, не ги бива за стрелба.

И с тази вярност левакът се прекръстил и умрял.

Мартин Солски още начаса отишъл да доложи за това на граф Чернишев, та да научи това царят, а граф Чернишев закрещял насреща му:

— Гледай си — казва — твоето лекарство за повръщане и твоето слабително и не се бъркай в това, което не ти е работа: в Русия има за това генерали.

И така не казали на царя и това чистене продължавало чак до Кримската война. Тогава, когато започнали да пълнят пушките, куршумите в тях се клатели, защото цевите били се изтрили от тухлата.

Тогава Мартин Солски припомнил на Чернишев за левака, а граф Чернишев казва:

— Махай се по дяволите, клистир такъв, не се пъхай, дето не ти е работа, че ще вдигна ръка от тебе и ще има да си патиш.

Мартин Солски си помислил: „Наистина ще вдигне ръка от мен“ — и си замълчал.

А ако бяха предали по онова време на царя думите на левака, войната в Крим с неприятеля би имала друг обрат.