Николай Лесков
Левакът (20)

Двайста глава

Сега всичко това са вече „дела на миналите дни“ и „предания на старото“, макар и не дълбоко време, но тези предания няма защо да бързаме да ги забравим въпреки баснословния стил на легендата и епичния характер на главния й герой. Собственото име на левака, както имената на много велики гении, е завинаги изгубено за потомството; но като олицетворен от народната фантазия мит той е интересен, а похожденията му ще ни помогнат да си припомним епохата, общият дух на която е схванат сполучливо и вярно.

Такива майстори като баснословния левак сега, разбира се, вече няма в Тула: машините изравниха неравенството между талантите и дарбите и геният не се стреми в борба против прилежанието и акуратността. Машините благоприятстват за увеличението на надниците, но не благоприятстват на артистическата смелост, която някога надминавала мярката и вдъхновявала народната фантазия да съчинява подобни баснословни легенди.

Работниците, разбира се, умеят да ценят изгодите, които им доставят практическите приспособления на механичната наука, но за предишното старо време си спомнят с гордост и обич. Това е техен епос и при това с много „человешки дух“.