Николай Лесков
Левакът (15)

Петнайста глава

Куриерът и левакът пътували толкова бързо, че от Петербург до Лондон не спирали да почиват нийде, само пристягали на всяка станция колана с по една дупка, за да не се смесят червата с белия джигер; но тъй като след представянето му пред царя на левака по заповед на Платов се полагала държавна порция водка до насита, той не ял, само с това се поддържал и по цяла Европа пял руски песни, само припева преправил по чуждестранному: „Ай-л-ю-л-и-с-е т-р-е-ж-у-л-и“.

Щом куриерът го докарал в Лондон, явил се, пред когото трябвало, предал ковчежето, а левака настанил в странноприемницата, но скоро там му дотежало, па му се дощяло и да яде. Той почукал на вратата и показал устата си на прислужника, а прислужникът веднага го отвел в храновъзприемателната стая.

Седнал тук левакът и си седи, а да поиска нещо на ингилизки не знае. Но после се досетил: пак почуква на масата с пръст и си показва устата — англичаните се досещат и му поднасят, само че невинаги онова, което трябва, но той не приема нещо, което не е за него. Подали му, както те си го приготвят, горещ студинг в огън — той казва: „Не знам яде ли се такова нещо“ и не поискал да вкуси — те му го сменили и му сложили друго ядене. Също тъй не искал да пие тяхната водка, защото е зелена — като че застроена със син камък, а избрал нещо по възможност най-натурално и така чакал куриера в прохладата с бъкелчето пред себе си.

А ония лица, на които куриерът предал нимфозорията, още в същия миг я разгледали с най-силен малкоскоп и тозчас поместили описание в публицейски ведомости, та да излезе още на другия ден клеветон за всеобщо известие.

— А самия този майстор — казват — ние искаме да видим веднага.

Куриерът ги проводил в хана, а оттам в храновъзприемателната зала, дето нашият левак вече хубавичко се бил позачервил, и казва: „Ето го!“.

Англичаните веднага туп-туп по рамото и като на равен му стиснали ръката. „Камрад — казват, — камрад е добър майстор, ще приказваме с тебе после, когато му дойде времето, а сега да пием за благополучието ти.“

Поискали много вино и на левака дали първата чаша, а той учтиво отказал да пие пръв: мисли си — може би искат от завист да ме отровят.

— Не — казва, — това не е редно: няма го майстора — сами куснете по-напред.

Англичаните опитали всички вина пред него и тогава взели да му наливат. Той станал, прекръстил се с лявата ръка и пил за здравето на всички.

Те съпикасали, че се кръсти с лявата ръка, и питат куриера:

— Да не е лютеранец или протестантист?

Куриерът отговаря:

— Не, не е лютеранец и не е протестантист, а от руска вяра.

— А защо се кръсти с лявата ръка?

Куриерът рекъл:

— Той е левак и всичко прави с лявата ръка.

Англичаните още повече взели да се чудят и почнали да поят с вино и левака, и куриера и така цели три дни ги наливали, а после казват: „Сега стига“. По една симфона вода с ерфикс изпили и като се освежили съвсем, захванали да разпитват левака: къде и на какво се е учил и докъде знае аритметиката?

Левакът отговаря:

— Нашата наука е проста: по псалтира и по съновника, а аритметиката не знаем никак.

Англичаните се спогледали и казват:

— Чудно.

А левакът им отговаря:

— У нас така е с всички.

— А каква е — питат — тази книга в Русия „Съновникът“?

— Това е — казва — такава една книга, отнасяща се до това, че ако в псалтира си открил нещо неясно досежно гаданията на цар Давид, в съновника го разгадават допълнително.

Те казват:

— Жално, щеше да е по-добре, ако от аритметиката знаехте поне четирите действия, това щеше да е много по-ползотворно за вас, отколкото целият съновник. Тогава бихте могли да съобразите, че във всяка машина трябва да се изчисли силата, а ето на̀, макар да сте много изкусни в ръцете, вие не сте съобразили, че такава малка машинка, както в нимфозорията, е изчислена до най-голяма точност и не може да носи нейните подковички. Затова сега нимфозорията и не скача, и не танцува дансе.

Левакът се съгласил.

— Затова — казва — няма спор, че ние в науката не сме отишли далеко, но сме само вярно предани на отечеството си.

А англичаните му казват:

— Останете при нас, ще ви дадем голямо образование и от вас ще излезе удивителен майстор.

Но на това левакът не се съгласил.

— Аз си имам — казва — вкъщи родители.

Англичаните предложили да изпращат пари на родителите му, но левакът не рачил.

— Ние — казва — сме така привързани към родината си и тейко ми е вече старец, а моята родителка бабичка и е свикнала да ходи в енорийската си черква, пък и на мене ще ми е отегчително тук в уединението, защото още ергенин ходя.

— Вие — казват — ще свикнете, ще приемете нашия закон и ние ще ви оженим.

— Това — отговаря левакът — никога няма да го бъде.

— Защо тъй?

— Защото — отговаря — нашата руска вяра е най-правата и както са вярвали нашите праотци, тъкмо така трябва да вярват и потомците.

— Вие — казват англичаните — не знаете нашата вяра: ние се придържаме към същия християнски закон и изповядваме същото евангелие.

— Евангелието — отговаря левакът — действително е едно у всинца ни, само че нашите книги са по-дебели от вашите, и вярата ни е по-пълна.

— Вие защо така съдите?

— Ние имаме — отговаря — за това всички очевидни доказателства.

— Какви?

— Ами такива — казва, — че ние имаме и боготворни икони, и гроботочиви мощи, а вие нямате нищо и дори освен неделята нямате никакви извънредни празници и второ — на мене ще ми бъде чоглаво да живея с англичанка, дори и да се венчеем законно.

— Че защо така? — питат. — Вие не ги пренебрегвайте: нашите също се обличат много чисто и са шетърни.

А левакът казва:

— Не ги знам.

Англичаните отговарят:

— Това не е важно — може да ги узнаете: ние ще ви устроим грандеву.

Левакът се засрамил.

— Защо — казва — напразно да мътим главите на девойките. — И се отказал. — Грандевуто — казва — е господарска работа, на нас не ни приляга и ако у дома, в Тула, научат за това, ще падне голям смях.

Англичаните полюбопитствали.

— А ако няма — казват — грандеву, как постъпват в такива случаи у вас, за да направят приятен избор.

Левакът им обяснил нашето положение.

— У нас — казва, — когато човек има сериозно намерение спрямо девойката, праща сватовница и щом направи тя предложение, тогава заедно отиват учтиво в къщата и гледат девойката, без да се крият, пред цялата рода.

Те разбрали, но отговорили, че у тях няма сватовници и такъв обичай не съществува, а левакът казва:

— И така е по-приятно, защото ако се заемем с такава работа, трябва със сериозно намерение, а тъй като аз не чувствам това към чуждата нация, защо тогава да лъжем девойките?

Той се харесал на англичаните и с тия си разсъждения, така че те отново взели да го тупат по раменете и коленете одобрителски, а сами питат:

— Ние — казват — бихме желали само от любопитство да знаем: какви порочни признаци сте забелязали у нашите моми и защо ги отбягвате?

Чак тогава левакът откровено отговорил:

— Аз не ги черня, но не ми се харесва, че дрехата им някак се мята и не може да се разбере какво е облечено и от каква нужда; тук едно нещо, по-доле друго заиглено, а на ръцете им някакви калцуни. Досущ като на маймуна чизмарка — вълнеста пелеринка.

Англичаните се засмели и казват:

— А каква пречка е това за вас?

— Пречка — отговаря левакът — няма, само се страхувам, че ще ми бъде срамно да гледам и да чакам как тя от всичко това ще почне да се измъква.

— Мигар — казват — вашата кройка е по-добра?

— Нашата кройка — отговаря — в Тула е проста: всяка носи своите дантелки, а нашите дантелки носят дори и големите дами.

Те го показали и на своите дами и там му наливала чай и го питали:

— Защо се мръщите?

Той отговарял:

— Защото — казва — не сме приучени на много сладко.

Тогава му дали бучка захар, да пие чай по руски.

На тях им се струва, че уж така е по-лошо, а той казва:

— По наш вкус така е по-вкусно.

Англичаните не могли с нищо да го объркат, та той да се прелъсти от техния живот, а само го придумали да гостува за късо време, през което ще го водят из разни заводи и ще му покажат всичкото си изкуство.

— А после — казват — ние ще го отведем със свой кораб и ще го доставим жив в Петербург.

На това той се съгласил.