Николай Лесков
Левакът (18)

Осемнайста глава

Щом докарали англичанина в посланическия дом, тозчас повикали при него лекар и аптекар. Лекарят заповядал да го турят в топла вана, а аптекарят веднага овалял едно гумено хапче и сам му го мушнал в устата, а после двамата заедно го сложили на пухения дюшек, покрили го отгоре с една шуба и го оставили да се поти, а за да не му пречи никой, в цялото посолство била дадена заповед никой да не смее да киха. Лекарят и аптекарят почакали, докато помощник-капитанът заспал, и тогава му приготвили друго гумено хапче, сложили го до зглавето му на масичка и си излезли.

А левака в участъка смъкнали на пода и го питат:

— Кой си и къдешен и имаш ли паспорт или някакъв друг токумент?

А той от болестта, от пиенето и от дългото клатушкане бил отслабнал така, че не отговаря нито дума, само стене.

Тогава веднага го претърсили, свалили му пъстрата дреха, задигнали часовника с трепетира и парите, а него самия приставът заповядал да откарат безплатно с първия попаднал файтон в болницата.

Повел стражарят левака да го качва на шейна и дълго нито една не можел да хване, защото файтонджиите бягат от полицаите. А левакът през цялото това време лежал пред студения парад; после стражарят хванал един файтонджия, само че без топла лисича кожа, защото лисичата кожа в такива случаи крият под себе си, за да изстинат по-скоро краката на полицаите. Карали левака така непокрит и щом рекат да го преместят от един файтон на друг, все го изтървават, а когато рекат да го вдигнат — дърпат му ушите, за да дойде в съзнание. Закарали го в една болница — не го приемат без токумент, закарали го в друга — и там не го приемат, така и в трета, и в четвърта — чак до сутринта го мъкнели по разни далечни криви сокачета и все го местели, така че той съвсем се изпотрепал. Тогава един помощник-лекар рекъл на стражаря да го закара в простонародната Обухвинска болница, където приемат за умиране всички, които са от непознато съсловие.

Тук заповядали да дадат разписка, а до разпределянето да сложат левака на пода в коридора.

А ингилизкият помощник-капитан по същото това време станал, глътнал другото гумено хапче, изял на закуска една кокошка с ориз, пил ерфикс и казва:

— Къде е моят руски камрад? Ще отида да го търся.

Облякъл се и хукнал.