Николай Лесков
Левакът (4)

Четвърта глава

Чудната бълха от черна ингилизка стомана останала у Александър Павлович в ковчежето от рибена кост, но преди да се помине, той я дал на поп Федот, за да я предаде отпосле на царицата, когато тя се успокои. Императрицата Елизавета Алексеевна погледнала верояциите на бълхата и се усмихнала, но не поискала да се занимава с нея.

— Аз съм сега — казва — жена вдовица и никакви забави не ме блазнят. — А когато се върнала в Петербург, предала това чудо с всички други скъпоценности в наследство на новия цар.

Император Николай Павлович отначало също не обърнал никакво внимание на бълхата, защото при възшествието му на престола имало смут, но след време взел веднъж да преглежда наследеното от брат му ковчеже и извадил от него табакерката, а от табакерката брилянтовия орех и в него намерил стоманената бълха, която отдавна вече не била навивана и затова не действала, а си стояла мирно, като вкочанена.

Царят погледнал и се зачудил.

— Каква е тая пущина и защо я е пазил чак толкова моят брат!

Придворните искали да я изхвърлят, но царят казва:

— Не, тук има нещо.

Повикали от Аничкин мост от насрещната аптека химика, който претеглял на най-малки везни отрови, и му я показали, а той веднага взел бълхата, сложил я на езика си и казва: „Усещам хлад на твърд метал“. А после я помачкал леко със зъби и заявил:

— Както щете, но това не е истинска бълха, а нимфозория и тя е сътворена от метал, и тази работа не е наша, не е руска.

Царят заповядал тозчас да се разузнае: откъде е това и какво значи?

Затекли се да гледат в досиетата и списъците, но в досиетата нямало записано нищо. Почнали да питат тоя, оня — никой нищо не знае. Но за щастие донският казак Платов бил още жив и дори все още лежал на омразната му гушетка и пушел с чибучката. Щом чул, че в двореца има такова безпокойство, веднага станал от гушетката, хвърлил чибучката и се явил пред царя с всичките си ордени.

Царят казва:

— Какво искаш от мене, мъжествений старико?

А Платов отговаря:

— Аз, ваше величество, нищо не искам за себе си, тъй като пия и ям каквото си ща, и съм доволен от всичко, но аз — казва — дойдох да доложа относно тази нимфозория, която сте намерили; това — казва — така и така беше и ето как стана пред очите ми в Англия, заедно с нея има и ключе, а аз имам техния малкоскоп, с който може да се види; с това ключе може през коремчето да се навие тази нимфозория и тя ще скача в каквото щете пространство, и ще прави верояции на едната и другата страна.

Навили я, тя взела да скача, а Платов казва:

— Това — казва, — ваше величество, наистина е много тънка и интересна работа, само че ние не бива да се чудим на това само с възторга на чувствата, а трябва да го подложим на руски преглед в Тула или в Сестербек — тогава още Сестрорецк наричали Сестербек — не могат ли нашите майстори да го надминат, за да не се възнасят англичаните над русите.

Цар Николай Павлович бил много уверен в своите руски хора и не обичал да отстъпва на никой чужденец, затуй отговорил на Платов:

— Ти, мъжествений старико, добре казваш това и аз ти възлагам да провериш тази работа. Тази кутийка, все едно, сега при моите грижи не ми трябва, а ти я вземи със себе си и вече не лягай на омразната си гушетка, а замини на тихия Дон и поведи там с моите донци междуособни разговори относно техния живот и преданост, и какво им харесва. А когато минаваш през Тула, покажи на моите тулски майстори тази нимфозория и нека те помислят за нея. Кажи им от мене, че брат ми се чудил на тази вещ и хвалел повече от всички чуждите хора, които са направили нимфозорията, а аз се надявам на своите, че те не падат по-долу от никой. Те няма да погазят думата ми и ще направят нещо.