Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Левша, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021 г.)

Издание:

Автор: Н. С. Лесков

Заглавие: Левакът

Преводач: Атанас Далчев

Година на превод: 1962

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1962

Тип: повест

Националност: руска (не е указано)

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 30.XI.1962 година

Главен редактор: Георги Константинов

Редактор: Надежда Чекарлиева

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Лазар Христов

Художник: Борис Димовски

Коректор: Маргарита Енгьозова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15882

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Песовойците изтичали при Платов и казват:

— Ето ги и тях!

Платов тозчас рекъл на майсторите:

— Готово ли е?

— Всичко — отговарят — е готово.

Подали го.

А екипажът е вече запретнат и коларят и форейторът са на мястото си. Казаците седнали начаса до коларя и вдигнали над него камшиците си и както ги замахнали, така ги държат.

Платов смъкнал зеления калъф, отворил ковчежето, извадил от памука златната табакера, а от табакерата брилянтовия орех, вижда: ингилизката бълха лежи там, каквато си била, а освен нея няма нищо друго.

Платов казва:

— Какво пък е това? Къде е вашата работа, с която искахте да утешите царя?

Оръжейниците отговорили:

— Тук е и нашата работа.

Платов пита:

— А в какво се заключава тя?

А оръжейниците отговарят:

— Защо да обясняваме това? Тук всичко е пред очите ви — вижте го.

Платов вдигнал рамене и извикал:

— Къде е ключът от бълхата?

— Ами че тук — отговарят. — Дето е бълхата, там е и ключът, в ореха.

Платов искал да вземе ключа, но пръстите му били кьопави — хващал, хващал и все не можел да хване нито бълхата, нито ключето от пружинката в корема й и изведнъж се разсърдил и почнал да псува досущ като казак.

Крещял:

— Защо, подлеци, не сте направили нищо и отгоре на това може би сте развалили работата! Ще ви отсека главата!

А тулчани му отговарят:

— Напразно ни обиждате така — ние сме длъжни от вас, като пратеник на царя, да претърпим всички обиди, но само защото се усъмнихте в нас и помислихте, че можем да излъжем дори царювото име, ние сега няма да ви кажем тайната на нашата работа, а благоволете да я отнесете на господаря — той ще види какви са неговите люде и дали са го посрамили.

А Платов викнал:

— Ех, лъжете вие, подлеци, аз няма току-така да се разделя с вас, а един от вас ще дойде с мене в Петербург и там ще изтръгнат от него какви са хитрините ви.

Като казал това, протегнал ръка и така сграбчил с кьопавите си пръсти кривогледия левак за якичката, че всички копчета на казакина му изхвръкнали, и го хвърлил в каляската пред краката си.

— Седи — казва — тук чак до Петербург като пубел — ти ще отговаряш за всички. А вие — казва той на песовойците — сега хайде! Не зяпайте, искам вдругиден да бъда при царя в Петербург.

Майсторите само се осмелили да кажат вместо другаря си, че как тъй вие без всякакъв токумент го откарвате? Той няма да може да се върне назад! А Платов вместо отговор им показал юмрука си — един такъв страшен, издут и целият изпонасечен, сраснал как да е — и като им се заканил, казва: „Ето ви токументът!“. А на казаците казва:

— Хайде, момчета!

Казаците, коларите и конете — всички отведнъж заработили и отнесли левака без токумент, а след един ден, както бил заповядал Платов, го докарали в царювия дворец и дори, като препуснали, както си знаели, профучали покрай колоните.

Платов станал, закачил си ордените и отишъл при царя, а кривогледият левак заповядал на казаците да вардят при входа.