Николай Лесков
Левакът (13)

Тринайста глава

Щом Платов предал на господаря думите на левака, царят веднага казва радостно:

— Зная си аз, че моите руски хора няма да ме излъжат. — И заповядал да му подадат малкоскопа на възглавка.

Още в същата минута бил поднесен малкоскопът и царят взел бълхата и я сложил под стъклото отначало с гръб нагоре, после странишком, после с коремчето — с една дума, обърнали я на всички страни, а нищо не виждат. Но царят и сега не изгубил своята вяра, само рекъл:

— Да се доведе веднага тук оръжейникът, който се намира долу.

Платов докладва:

— Трябва да го преоблечем — взех го, с каквото беше, и сега е в много лош каяфет.

А царят отговаря:

— Нищо — да се въведе какъвто е.

Платов казва:

— Я ела сега, такъв-онакъв, отговаряй пред очите на царя.

А левакът отговаря:

— Какво пък толкова, ще ида и ще отговоря.

Дохожда, с каквото бил: с лапатари, единият крачол в ботуша, другият се мятка, а абичката вехтичка, копчетата не се закопчават, изпогубили се, а яката разпрана; но нищо, не се срамува.

„Какво пък толкова? — мислел си той. — Ако е угодно на царя да ме види, трябва да отида; а ако нямам при себе си токумент, не съм виновен за това и ще кажа защо стана така.“

Щом левакът се изкачил и се поклонил, царят тозчас му казва:

— Какво значи, братле, това, че ние и така, и така гледахме, и под малкоскопа я туряхме, а нищо забележително не виждаме?

А левакът отговаря:

— Наистина ли, ваше величество, благоволихте да погледнете?

Велможите му кимат — не приказваш както се полага! А той не разбира как трябва по придворному, с ласкателство или с хитрост, а говори просто.

Царят казва:

— Не го учете — нека отговаря както си знае.

И тозчас му обяснява:

— Ние — казва — ето как я поставяхме. — И сложил бълхата под малкоскопа. — Гледай сам — казва, — нищо не се вижда.

Левакът отговаря:

— Така, ваше величество, е невъзможно да се види нещо, защото нашата работа спроти този размер е много по-скришна.

Господарят попитал:

— А как трябва?

— Трябва — казва — само едното й краче да се подложи в подробност под целия малкоскоп и отделно да се гледа всяка петичка, на която тя стъпва.

— За бога — казва царят, — това е вече яко много дребно!

— А какво да се прави — отговаря левакът, — нашата работа може да се забележи само така: тогава ще се види и цялото чудо.

Сложили, както рекъл левакът, и царят, щом погледнал в горното стъкло, целият просиял — хванал левака, както си бил необлечен и потънал в прах, неизмит, прегърнал го и го разцелувал, а после се обърнал към всички придворни и рекъл:

— Виждате ли, аз най-добре от всички знаех, че моите руснаци няма да ме излъжат. Гледайте, моля ви се: та те, обесниците му, подковали ингилизката бълха с подкови!