Дженифър Донъли
Гибелна вълна (50)

Четирийсет и девет

— Трябва да побързаме — каза тихо Язид, който изникна неочаквано зад гърба на Серафина. — Ако Порция Волнеро чуе, че си в града, ще те направи на хайвер.

Серафина се завъртя. Хвърли се на шията на Нийла, после прегърна Язид и след това ги запозна с Коко. Всички стояха пред Колизея, насред тълпа от цивилни и войници. Валерио, Махди, двете Волнеро и херцогините бяха поели към двореца.

— Язид, толкова се радвам, че си добре. Нийлс, какво правите тук? Не трябваше ли да си на сигурно място у дома? — попита Сера.

— У дома вече не е сигурно място. Даже не е дом.

— Как така?

Нийла й разказа как Порция е завладяла Матали. Яз добави как е изпразнила съкровищницата на империята и е убила великия везир и как те веднага тръгнали към Миромара, за да предупредят Сера за нея.

— А, и онова нещо, което ни трябваше. Намерих го — завърши Нийла, след като хвърли поглед на войниците наоколо.

Сера я разбра веднага. Наоколо имаше твърде много врагове, за да могат да си говорят свободно.

— Страхотно, Нийла. И аз намерих своето.

— Чудесно — прошепна Нийла. — Виждала ли си затворнически лагери, Сера? Трахо строил ли ги е и тук?

— Лагери? — повтори Серафина с недоумение.

— По-късно ще се обяснявате — намеси се Язид. — Пристигнахме в последния момент — каза той на Сера. — А сега трябва веднага да се ометем. Хайде.

— Не мога, Яз. Още не. Трябва първо да прибера Коко на сигурно място — обясни Серафина.

— Принцесо — прошепна някакъв глас.

Серафина се обърна.

— Николо! — възкликна тя, когато разпозна момчето от съпротивата, което вече смяташе за приятел.

— Усмихнете ми се, сякаш сме стари приятели — инструктира я Николо, самият той ухилен идиотски. — И не спирайте да плувате, като че ли се връщаме в родния си квартал. Не спирайте. Двама коболдски войници ни наблюдават.

Послушаха го.

— Край — заяви мрачно Язид.

— Мисля, че не — възрази Николо. — Принцесата изглежда много по-различно отпреди. И аз самият я познах само защото съм я виждал с дрехите й на авантюристка. И защото Коко е с нея. Към главната квартира ли сте тръгнали?

— Да — каза Серафина.

— Така си и помислих. Затова дойдох. Забравете. Току-що я претърсиха коболдите. Миналата седмица задействахме бомба под казармата на ездачите на смъртта.

— Това вие ли бяхте? — възхити се Язид. — Добра работа!

Николо продължи:

— Да, ние бяхме, но сега Трахо иска да си отмъсти. Гоблините ходят от къща на къща и търсят членове на… наши приятели. Повечето успяхме да се спасим, но Фосегрим, Алесандра и Доменико не можаха.

Коко прехапа устни и стисна ръката на Серафина до болка. Абелар, усетил, че стопанката му е разстроена, започна да кръжи около нея притеснено.

— Аз… приятелите ни… всички сме се насочили поотделно към Дупката — сметището на север от града. Ще се срещнем в гората от водорасли на западния му край. Ще изчакаме, докато падне мрак, и после ще тръгнем към едно ново убежище — в адзурите, сините хълмове. Трябва да дойдете с нас. Всички вие. Прекалено е опасно да останете тук.

Серафина погледна Нийла и Язид. Те кимнаха.

— Благодаря ти, Николо — каза тя. — Ще се видим там.

Веднага щом той отплува, Серафина обясни на Яз как да стигне до гората от водорасли.

— Чакай малко, защо ми обясняваш? — усъмни се той. — Ти идваш с нас.

— Ще се срещнем там. Първо трябва да свърша нещо друго. Имаш ли някакви перли невидимки?

— За какво са ти… — започна Язид. После заклати глава. — Няма начин, Сера. Да не си откачила?

— Дай ми една перла, Яз. Трябва да разбера дали и той участва в заговора.

— Съжалявам, свършиха ми.

— И без тях ще отида.

Язид изруга, но се предаде и извади перла невидимка.

— Ще се срещнем в гората — каза Серафина. — След един час.

— Един час — повтори Язид. — Иначе тръгвам след теб.

— Моля те, Сера… — промълви Коко с разширени, уплашени очи.

— Ще дойда — увери я Серафина и й се усмихна. — Ще успея. Обещавам.

Нийла отведе Коко настрана. Усмивката на Серафина угасна. Тя хвана Язид за ръката и пъхна нещо в нея. Той сведе поглед и видя, че държи огърлица с огромен син диамант в средата.

— Дай я на Нийла, ако не дойда — каза тя.