Дженифър Донъли
Гибелна вълна (10)

Девет

— Една кутагула, прия? — попита Аран и поднесе на Нийла блюдо с многослойни сладкиши.

— Не, благодаря ти, пита-джи — отвърна тя.

Аран хвърли разтревожен поглед на жена си. Остави блюдото на масата и взе друго.

— А помпасума?

— Не, не съм гладна. Та, както казвах…

Нийла пиеше чай с родителите си. Беше се преоблякла и беше върнала естествения цвят на косата си. Майка й се бе възстановила от припадъка си. Баща й бе приключил със срещата. Бяха повикали Нийла и се бяха събрали в трапезарията на частните покои на императора.

Най-сетне Нийла получи възможността да разкаже на родителите си за всичко, което й се бе случило. Когато завърши разказа си, тя отпи от сладкия като сироп чай и постави чашката върху фината порцеланова чинийка. Домашният й любимец — риба балон на име Уда, плуваше в кръг около стола й от радост, че се е върнала. Нийла почеса рибката по главата. И тя се радваше, че си е вкъщи. След седмици плуване по теченията, за да избегне плен, в двореца се чувстваше на сигурно място. Тук нямаше кой да й навреди. Родителите й знаеха как да й осигурят безопасност. Щяха да знаят и как да осигурят безопасност на приятелките й. Сега Нийла зачака баща й да каже кой е най-добрият начин да се намерят талисманите и да се унищожи Абадон.

Ала Аран не каза нищо подобно. Вместо това се облегна в стола си мълчаливо. Очите му изглеждаха огромни на изтормозеното му лице. После погледна жена си, която избухна в сълзи.

— Мата-джи, не плачи! Всичко е наред! — започна да я успокоява Нийла. — Тук съм вече. Добре съм. Всичко е наред.

— Не, не е — изхлипа Сананда. — Знаех си, че нещо не е наред от момента, в който те видях в онези ужасни дрехи. Споделих с баща ти, веднага след като се върна от срещата. Ти не си на себе си. Сума ми каза, че си настояла да запазиш отвратителните дрехи, че не си й позволила да ги изхвърли. И отказваш помпасуми. Никога не си отказвала пумпасума!

Нийла стисна зъби. Взе си една сладка и я сложи на чинийката си.

— Моля те да ми простиш — каза тя, решена да угоди на майка си. — Малко съм разсеяна заради всичко, което се случи. Всъщност не е така. Не съм разсеяна. Ужасена съм. Ето ме тук, пия чай, докато Абадон става все по-силен. Трябва да се свържа със Серафина и да разбера дали е стигнала в Серулия.

— Нищо подобно няма да правиш! — сопна се Сананда. Тя повика с жест един страж и го прати да доведе Сума.

— Но… — започна Нийла.

— Не си добре, детето ми. Трябва да си починеш — каза Аран с болка. — Ужасяващите изпитания, през които си минала, са разбъркали мозъка ти.

Нийла погледна баща си невярващо.

— Какво говориш, пита-джи? Нищо му няма на мозъка ми.

Аран сложи ръка върху ръката на Нийла.

— Помисли какво ни разказа току-що. Че сънищата са реалност. Че вещиците от приказките съществуват. Че в Южното море живее зло чудовище и че в някакъв дворец живее добър терагог. Имаш нужда от помощ и ще я получиш. Само най-доброто. Не се тревожи. Всичко ще си остане между нас, ще бъде наша тайна. Никой друг няма да разбере.

— Чакай малко — започна Нийла, която не можеше да повярва на ушите си. — Мислите… мислите, че съм луда ли?

Чула паниката в гласа на господарката си, Уда започна да се надува.

— Не, прия, не луда. Майка ти и аз… ние мислим, че си преживяла тежък шок, това е — обясни Аран с успокояващ тон. — Боговете знаят на какво си се нагледала. Нападението над Серулия, загубата на чичо ти и леля ти, насилието, на което си станала жертва в ръцете на нашествениците — всичко това би разстроило всеки човек. Невероятно е, че си успяла да избягаш от онзи ужасен Трахо и да доплуваш до дома от лагера му.

— Но аз не доплувах от лагера му. Доплувах от пещерите на йелите! — каза Нийла. На висок глас.

Аран пак погледна Сананда.

— Почивка и тишина — каза той.

— Всичко, което казах, е истина! Някой се опитва да освободи чудовището. Не разбирате ли в каква опасност сме? — попита Нийла, вече съвсем разстроена.

— Проста храна. Меки цветове — рече Сананда.

— Трябва да се свържа със Серафина! Веднага! — възрази Нийла отчаяно.

Сума се появи до вратата.

— Викали сте ме, Ваша милост?

— Принцесата не се чувства добре. Заведи я в стаята й и се погрижи никой да не я безпокои.

— Да, Ваша милост — каза Сума. Доплува до Нийла и я хвана за ръката. — Елате, принцесо.

— Всичко ще се оправи. Ще видиш — успокои я Сананда. — Кираат, медика магът, ще те прегледа. Под неговите грижи ще си върнеш разума.

— Не, няма! — възрази Нийла. — Защото не съм го губила!

— Хайде, принцесо — подкани я Сума спокойно. — Няма нужда от тръшкане.

— Нийла, дете мое, не се противи. Моля те — рече Сананда, с очи пълни със сълзи. — Не ме карай да заповядвам на стражите да те придружат. Никой не иска нещата да стигат дотам.

Нийла отвори уста да възрази отново и веднага я затвори, осъзнала, че е безсмислено. Колкото повече спореше с родителите си, толкова повече заздравяваше впечатлението им, че е загубила ума си.

— Правите огромна грешка — задоволи се да каже.

Майка й я целуна, баща й също. Нийла не отвърна на целувките.

Сума я изведе от трапезарията, без да спира да кудкудяка разтревожено, точно както правеше, когато Нийла беше малка, но русалката почти не я чуваше. Уда, вече напълно сферична, ги последва. Докато плуваха по дългия коридор с огледални стени, който водеше към стаята й, без Сума да пуска ръката й, Нийла чу още нещо.

Мрачен звук. Нисък и гъргорещ.

Звучеше като смеха на Абадон.