Дженифър Донъли
Гибелна вълна (43)

Четирийсет и две

— Още малко — каза Серафина.

Коко беше напълно изтощена. От четири дни плуваха по теченията. Сера се опита да убеди момичето да остане във фермата. Там беше в безопасност. Карло и Елена се бяха влюбили в нея. Но Коко отказа. Не искаше да се отделя от Серафина.

Сега бяха на около пет левги от Серулия, тъкмо влизаха в селцето Басофондо. Серафина се насочи към една странноприемница, за която видяха указателни знаци, но тя бе пълна. Опитаха се да си намерят стаи в още две, но и там беше пълно. Серафина се почуди какво става. Накрая откриха малък хотел в източния край на селото.

— Останала ни е една свободна стая. Малка е. Ще трябва да спите в едно легло. И вие ли сте тръгнали към Серулия? — попита я русалката на рецепцията.

Серафина се поколеба. Не искаше да разкрива намеренията си пред първия срещнат.

— Ами ние… — започна тя.

— Ама разбира се, че сте тръгнали към Серулия! Всички са натам. Не е ли прекрасно? Той се връща! Принц Валерио, главнокомандващият! Насочил се е право към града и когато стигне там, ще има голям годеж! Вместо онзи, който се провали.

— Така ли? — удиви се Серафина.

— Да! В Колизея. Конниците на Валерио обикалят близките села и заповядват на всеки жител да присъства.

— Изглежда, главнокомандващият е доста самоуверен. Сигурно разполага с голяма армия — предположи Серафина, опитвайки се да научи възможно най-много от русалката.

— Казват, че армията е страховита. Много по-голяма от тази на Трахо. Ездачите на смъртта сигурно са ужасени. Убедена съм, че си събират багажа. Прав им път, ще кажа аз — русалката й подаде ключа за стаята. — Заповядайте. Стая номер 4. Приятна почивка.

— Махди сигурно знае всичко! — зачурулика Коко, когато със Сера влязоха в стаята си.

— Може би си права — съгласи се Сера. — Може да е дезертирал и да е обяснил на Валерио как само се е преструвал, че е на страната на врага.

— Може да му е разказал и за теб — каза Коко. — Сега чичо ти знае, че си жива, и затова е организирал церемонията! Веднага щом си върнем града, ти и Махди ще можете да се сгодите както е редно. Както трябваше да направите, преди онези да нападнат Серулия. Трябва да стигнем до града веднага, Сера! Ти трябва да си там! Махди и Валерио ще те чакат! — малката русалка само дето не подскачаше по пода и стените от вълнение.

— А ти трябва да се наспиш. Имаме още пет левги до града.

Сера даде на Коко малко от храната, която им бе опаковала Елена. Коко я изгълта и се тръшна в леглото. Абелар се сгуши в нея. След секунди и момичето, и акулата спяха дълбоко. Серафина заключи вратата, загаси лампите и легна. Не че можеше да заспи.

В къщата на Елена и Карло Махди каза, че са видели Валерио във водите край Португалия. Това стана преди четири дни. Сега беше напълно възможно да е толкова близо до града, колкото и тя. Ако беше така, значи може би още утре щеше да види чичо си. Почти не можеше да повярва, че нещата са се развили така добре.

Сера затвори очи и за пръв път от много време заспа с надежда, а не със страх в сърцето.

Най-сетне теченията се обръщаха към мир.