Дженифър Донъли
Гибелна вълна (23)

Двайсет и две

— Моля ви, принцесо, вземете си още охлюви. Хапнете още няколко червея — подканяше я Фосегрим.

— Благодаря ви, магистро, много са вкусни, но се нахраних.

Лъжеше. Още беше гладна. Но и Фосегрим, и останалите бяха гладни. Виждаше се. Бяха слаби. Дрехите им висяха по тях.

Серафина седеше с либер мага в подземието на острокона. Беше почти десет вечерта. Другите тръгнаха на редовните си обиколки. Сера спа почти цял ден.

Всички й се представиха, след като я „хванаха“ на четвърто ниво, когато успя да стане от пода. Вече познаваше Фосегрим и Коко. Другите бяха Николо, младежът с очилата, Калвино, Доменико, Алесандра и София.

Няколко остроки и дете. Това беше съпротивата.

— Серулия има късмет, че вие се борите за нея — бе казала Серафина с усмивка.

Серулия е обречена, беше си помислила.

Но това беше, преди да я заведат в подземието през един капак в пода на мазето. Там се озова в чиста, топла, просторна стая с походни легла, малка магмена печка, лекарства и хранителни запаси. Стените бяха покрити с карти на града.

— Военният кабинет — каза Фосегрим с гордост. — Оттук успяхме да прекъснем магмопроводите към двореца, да пуснем поток лава, който унищожи кухните, и да напълним хранителните магазини с раци.

— Откъде разбрахте как да направите всичко това? Аква гериерите ли ви помогнаха? — попита Серафина, изумена от работата им. Съжали, че ги е подценила. Тези библиотекари бяха не по-малко сериозни от Хищниците.

— Раковини! — изписука Коко.

— Слушахме записите на фелдмаршали от Стогодишната война, на кински генерали от династията Йонган, на партизански командири от блатата на Атлантика и много ранни меровингиански пълководци. Квантий Лигарий е знаел всичко за саботажите! — обясни Николо с блеснал поглед.

— Ние сме един голям, остър трън в седалището на Трахо — заяви Фосегрим сега, след като прибра неизядените охлюви и червеи. — Ще го разгромим и ще върнем Серулия на Меровингите!

— Магистро, боя се, че битката е много по-голяма — каза Серафина внимателно. — Знам как да я поведа. Но ми трябва вашата помощ.

— Само кажете какво ви трябва, принцесо — каза той. — Само кажете.

— Дойдох тук снощи, за да изслушам раковините за Пътя на Мероу, но те бяха изчезнали.

— Да. Трахо ги взе. Не зная защо.

— Аз зная, но не мога да ви кажа, защото ще ви изложа на още по-голяма опасност, отколкото сте в момента. Има ли други раковини на тази тема?

— На коя тема? — попита Коко.

Тъкмо се беше върнала от обиколката си и носеше чувал, пълен с морски краставици. Една сива пясъчна акула, дребна и бърза, с блестящи медночервени очи, я следваше по опашката.

— Откъде ги намери? Казах да не напускаш острокона, млада госпожице! Прекалено е опасно! — скара й се Фосегрим.

Коко не му обърна внимание.

— Каква информация ви трябва, принцесо? — попита.

— Раковини за Пътя на Мероу — повтори Серафина, но само от учтивост. Не вярваше, че малката е чувала за Пътя. Самата Сера бе изучила историята на Атлантида след потапянето й и знаеше, че десет години след като това се бе случило, Мероу, първата кралица на Миромара, беше предприела дълго пътуване из всички води на света. Според официалната история тя бе търсила безопасни места, в които да се засели морският народ, тъй като се множал и имал нужда от повече пространство. Сера обаче беше сигурна, че е имало и неофициална причина за пътуването: да се скрият шестте талисмана.

— Пробвай с Балтазаар, първи финансов министър от началото на царуването на Мероу до 62-а година — каза Коко небрежно. — Страхотен източник е, но почти никой не го знае. Според мен, защото раковините, които е записвал, не са на пето ниво, в раздела за ранна меровингианска история. На трето ниво са, при държавните архиви. На рафта „Разходи“ от 10 година от ерата на Мероу, същата, през която Мероу е предприела Пътя.

Серафина зяпна.

— Какво? — попита тя.

— Бал-та-за-ар — повтори Коко бавно и отчетливо, сякаш разговаряше с идиот. — Първи финансов…

— Да, чух. Откъде знаеш всичко това?

— Много раковини изслушах, откакто съм тук. Не можем да излизаме през деня и няма кой знае какво за вършене. Обичам да слушам раковини. И острокона обичам. Много по-добре е от кралския двор. Извинявай.

Серафина се усмихна.

— Не се извинявай. Съгласна съм — каза тя.

— Та, както казах — продължи Коко, — Балтазаар е бил нещо като счетоводител на Мероу. По време на Пътя е записвал всичко. Цели два дни ми трябваха, за да изслушам пет от раковините му. Толкова е скучен. Говори за всичкия багаж, който са носели. Всички инструменти, които са използвали за каквото и да било. Всички дрехи, които са обличали. Всичко, което са казали, направили и видели. Записал е всяко място, което са посетили…

— Всяко място? — прекъсна я Серафина.

— Да.

— Ще ми покажеш ли къде са тези раковини? — помоли Серафина и се опита да не покаже колко е развълнувана.

— Естествено — каза Коко. — Ела.

— Един момент, моля — спря ги Фосегрим. — Ездачите на смъртта редовно претърсват острокона. Коко, дръж си очите и ушите отворени, докато принцесата проучва раковините. Не можем да си позволим да оставим нещо на случайността. И двете да сте тук до полунощ.

Коко козирува.

Серафина се опита да възрази:

— Не мога, магистро. Трябва да изслушам тези раковини възможно най-бързо. Ще трябва да слушам цяла нощ, цял ден и през следващата нощ, ако се наложи.

Фосегрим поклати глава.

— Прекалено е опасно — каза той. — И за вас, и за нас.

— Нямам избор. Информацията, която търся, е много важна и трябва да се добера до нея преди Трахо.

Фосегрим помисли малко, после каза:

— Вземете две кошници. Сложете в тях колкото раковини можете да носите и ги донесете тук. Няма да е толкова тихо, но за вас ще е по-сигурно.

Коко грабна две кошници от пода и заплува към капака в тавана към мазето. Серафина взе две магмени лампи и я последва. Отчаяно се надяваше, че първият финансов министър Балтазаар ще може да й каже това, което й трябваше.