Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (86)

LXXXIV

Изключително рядко му се удаваше възможност да подготвя екзекуция съгласно жертвените ритуали на предците си, но този път беше още по-необикновено. За разлика от обичайните мисии в Афганистан или Ирак, когато трябваше да се внедри сред вражеските лагери, да открие обекта, да го убие бързо и светкавично да се измъкне от обсега на операцията, днес майор Фуентес разполагаше с достатъчно време, за да се погрижи за церемониалните подробности.

Искаше му се да използва камата, разбира се, но знаеше, че началниците му не биха го одобрили на това място и при подобни обстоятелства. В крайна сметка се намираше в седалището на тридесет и третата степен на Шотландския ритуал на масонството — центъра на могъщите американски масони, намиращ се на тринадесет пресечки по права линия от Белия дом. Това означаваше, че трябва да внимава. В такива случаи за предпочитане бе чистата смърт, което го принуждаваше да използва пистолет, но това не значеше, че трябва да пренебрегне някои от ритуалите, прилагани в ситуации като тази от неговите прочути предци от Доколумбова Америка^[1].

Майор Фуентес се приближи до жертвата, погледна нагоре и разпери ръце, държейки камата, сякаш поднасяше дар. Затвори очи в знак на преклонение и произнесе древното ритуално заклинание на аптеките.

— Къде се намира сърцето? — прошепна той на науатъл — езика на ацтеките — с преобразено от транса лице; тялото му сякаш прегръщаше небето, а сянката му, във формата на кръст, бе паднала върху Мария Флор. — Предай сърцето си с тласък, не го отместваш, а рушиш сърцето на Земята.

Завързаната за масата португалка не разбираше странните думи, които похитителят произнасяше в монотонна молитва, но осъзнаваше, че мъжът бе започнал някакъв ритуал. Освен това камата в ръцете му бе доказателство, че тази церемония ще свърши зле, и тя не откъсваше поглед от нея. Не че това щеше да й помогне, тъжно осъзна Мария Флор, но поне щеше да види всичко до последния миг.

Когато приключи с ритуала, майор Фуентес се върна до куфарчето си и прибра камата. С разтуптяно сърце, усещайки, че краят безмилостно се приближава, Мария Флор го проследи с ужасен поглед. Видя как взе страшния си полуавтоматичен „Зиг Про“ и за последен път провери патроните. Тя си пожела времето да спре и този миг да трае вечно, но това не се случи. Убиецът от ЦРУ се приближи и погледна часовника си.

Два и петдесет и девет.

Една минута.