Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Chave de Salomao, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Дарина Бойкова Миланова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Ключът на Соломон
Преводач: Дарина Бойкова Миланова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 26.11.2015
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Здравка Петрова
ISBN: 978-954-26-1520-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5066
История
- — Добавяне
LXIX
Любопитство обзе Томаш, когато докосна вълнообразната скулптура, която украсяваше североизточната част на двора. Kryptos представляваше инсталация, направена от четири големи медни пластини, елементи от бял кварц, зелен и червен гранит, и историкът бе убеден, че крие толкова интригуващи тайни, колкото предполагаше името й. Съоръжението имаше вълнообразната форма на обърнато хоризонтално S, приличащо на ръкопис, надупчен с море от букви.
Томаш погали с длан грапавата медна повърхност, сякаш със самото докосване можеше да разкрие тайните, заключени в скулптурата.
Винаги ми се е струвала загадъчна — отбеляза Питър, разглеждайки скулптурата зад гърба на госта си. — Казват, че крие послания и че въпреки опитите на множество криптоаналитици никое от тях не е разшифровано. Впечатляващо, нали?
Пръстите на португалеца продължаваха да галят гравираните в медната повърхност букви и той усещаше контурите им.
— Може би не знаете, но освен историк аз съм и криптоаналитик — разкри Томаш, удивен от съоръжението пред себе си. — Затова познавам много добре тази скулптура. Kryptos е една от големите загадки на криптоанализа. Изработена е от скулптор, който закодирал в нея четири послания, и съжалявам, че ще ви разочаровам, но три от тях вече са разгадани. Все пак четвъртото продължава да пази своята тайна.
— О, наистина ли? Но щом три са вече разкрити, какво казват те? Някаква мистична тайна?
Криптоаналитикът се усмихна.
— Нищо изключително, не се тревожете. — Той посочи едно от медните табла. — Първото послание е записано тук. Тази поредица от букви, закодирани с поли азбучен шифър с помощта на квадрата на Виженер, може да бъде разбита с ключовата дума palimpsest. Решението гласи нещо като: „Между тънката сянка и липсващата светлина лежи нотка илюзия“.
— Еха! Колко поетично!
Томаш премина на второто табло.
— Второто послание е… много забавно. Знаете ли какво гласи? — Придоби замислено изражение, сякаш при вида на текста му бе хрумнала някаква идея. — Географски координати.
— Като тези на големия пентаграм?
— Точно така. Тридесет и осем градуса, петдесет и седем, шест цяло и пет, север, седемдесет и седем градуса, осем, четиридесет и четири, запад. Проверявал съм ги. — Вдигна ръка на югоизток. — Мястото се намира на четиридесет и пет метра натам.
Домакинът се загледа в оказаната посока, за да види къде е мястото, посочено във втората загадка на Kryptos.
— Но това… това е кабинетът на баща ми!
— Което потвърждава факта, че той и артистът, изработил тази скулптура, са споделяли загадките на Kryptos. Не забравяйте, че баща ви бе един от най-старите служители в ЦРУ. Постъпил е в Агенцията при основаването й и навярно е познавал много от тайните й.
— Прав сте, така е.
— Другото нещо, което това второ послание потвърждава, посочвайки географските координати на кабинета на баща ви, е, че тайната, която той е искал да ни предаде, се намира в това помещение, а ключа ще намерим тук, в Kryptos.
Двамата мъже се загледаха в скулптурата, докато размишляваха какво има в нея, което да им даде решение на проблема.
— Но какво ли е? — запита се Питър, потърквайки брадичката си. — Мислите ли, че този ключ се крие в третото послание?
Двамата насочиха внимание към следващото табло.
— Възможно е — призна Томаш, макар лицето му да издаваше, че не бе особено запален по идеята. — Но не мисля така. Знаете ли, това послание било закодирано чрез система на разместване. То също е разгадано и съдържа цитат от книгата на Хауърд Картър за откриването на гробницата на Тутанкамон. И по-конкретно за момента, в който Картър отворил критата.
— Ето това е. За да отвори криптата, се е нуждаел от ключ.
Но Хауърд Картър не е използвал никакъв ключ, за да стигне до гробницата на Тутанкамон. Затова не мисля, че това послание съдържа решението на нашия проблем.
Вече изгубил търпение, Питър си пое дълбоко дъх.
— Щом решението не е в първото послание, нито във второто и третото, къде, по дяволите, може да се намира? Четвъртото послание очевидно е извън играта, след като все още не е разгадано. В такъв случай баща ми не би могъл да го използва.
— Може би — съгласи се историкът. — А може би пък не.
— Какво искате да кажете?
Томаш не отговори веднага. Вместо това се приближи до четвъртото табло и го разгледа замислено, сякаш се опитваше да открадне тайната му.
— Отговорът се намира именно в четвъртото послание.