Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (28)

XXVI

Автомобилът, нает от Джеймс Кронгард в Коимбра, се бе превърнал в истинска комуникационна централа, която летеше по магистралата. С лявата ръка агентът от ЦРУ държеше волана, докато дясната тракаше по клавиатурата на мобилния телефон, а погледът му следеше списъка от светещи имена и номера, които преминаваха по дисплея.

Разговорът с Хари Фъч бе отприщил кипящата дейност в колата, тъй като за да хване беглеца в мрежата, Кронгард трябваше да разчита на контактите си. Вече бе разговарял с двама пенсионирани полицаи от португалската Криминална полиция, които живееха в Коимбра, и ги бе наел да наблюдават „Лугар ду Репоузо“ и апартамента на дона Граса. Въпреки това бе убеден, че мишената бяга към Лисабон, където можеше да се скрие по-лесно. Основната част на операцията трябваше да се концентрира в португалската столица.

Откри номера, който търсеше, и натисна зеления бутон.

— Шварц слуша — отговори мъжки глас. — Къде се губиш, Джим?

Грег Шварц беше началник на охраната на американското посолство в Лисабон.

— Карам по магистралата. Имам нужда от теб и твоите пехотинци за една деликатна операция, провеждана от Агенцията тук, в Португалия. Мисията е секретна, ясно?

Събеседникът му изсумтя раздразнено.

— С вас, момчетата от ЦРУ, всеки път е едно и също, а? — възнегодува той. — Смятате се за професионалисти, осирате нещата и в отчаянието си търсите морските пехотинци да изринат всичките лайна. Не се научихте!

— Стига глупости, Грег. В момента от Лангли говорят с посланика и скоро ще получите инструкции да минете под мое командване. — Кронгард прочисти гърлото си. — Опитваме се да открием заподозрян на име Томаш Нороня. Посланикът трябва да ти даде досието му. Той е университетски преподавател и кара син фолксваген. Ще намериш регистрационния номер в папката. Колата катастрофира и има дупки от куршуми на страничните задни стъкла и смачкана дясна задна врата. Запомни ли?

— Записвам си.

— Възможно е да е придружен от мацка на име Мария Флор Секейра. Да кажем, че си я бива. В момента съставяме досие за нея, но едва ли има много неща. Доколкото знам, не е попадала в полезрението ни. Впрочем идентифицирането на тази жена може да не е толкова важно, тъй като нашият професор вероятно я е разкарал, за да не мъкне излишен товар.

— И така да е, трябва да се провери.

— Това и правим. Веднага щом го изостави, което евентуално ще се случи в Коимбра, ще бъде заловена и разпитана от бивши ченгета, които наех. Възможно е да ни даде полезна следа за местонахождението и намеренията на заподозрения.

— Много добре — каза Шварц. — Тук в посолството имам трима души на разположение. Какво трябва да правим?

— Нека да се облекат като цивилни. Прати един до апартамента на заподозрения, другия до Нов лисабонски университет, където този тип с преподавал и е възможно да се е покрил, и третия — до фондация „Гулбенкян“. Той е консултант там и разполага с кабинет. Това са трите места, които е очевидно, че нашият професор може да избере за скривалище. Адресите са в папката, която ще получиш от посланика.

— Какво да правим, ако го открием? Да го задържим или да повикаме полиция?

— Нито едното, нито другото — отвърна Кронгард, повишавайки глас, за да подчертае важността на инструкциите си. — Ако го намерите, не се намесвайте, освен ако не се опита да избяга, ясно? Обадете ми се и аз ще се погрижа. Ако се опита да се измъкне, го хванете и изчакайте да дойда при вас. Има нещо много важно: местната полиция не трябва да бъде информирана, разбра ли? Това е от първостепенно значение.

— Разбрано. Вече ми е ясно, че говорим за секретна операция…

— Не искам проблеми с местните власти. Подобно нещо би провалило мисията ни. Трябва да внимаваме, защото има вероятност полицията също да го търси, и ние трябва да се възползваме. Искам да следиш комуникациите на Охранителна и Криминална полиция. — Кронгард замълча, давайки възможност на събеседника си да поиска пояснения, но той не каза нищо.

— Въпроси?

— Всичко е ясно.

— Когато пристигна в посолството, ще се срещнем, за да координираме нещата — каза агентът, приключвайки разговора.

— До скоро.

Кронгард затвори и се взря пред себе си. На хоризонта, изпъстрен в цветни светлинки, се издигаше блестящият силует на Лисабон. Сякаш градът се бе нагиздил специално за залавянето на Томаш Нороня.