Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (18)

XVI

Ергономичният мобилен телефон, настроен на тих режим, извибрира и мъжът с тъмните очила сведе поглед към дисплея, за да види номера. Цифрата, указваща международния код, беше единица — Съедините щати, последвана от националния телефонен код двадесет и две — Вашингтон.

Явно от Лангли искаха да разговарят с него.

Натисна зеления бутон и прие обаждането.

— Кронгард.

— Залови ли копелето?

Грубият глас от другата страна на линията не можеше да бъде сбъркан.

— Здравейте, мистър Фъч. Чакам обектът да се появи на мястото, където се намирам, а това трябва да се случи всеки момент.

Директорът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ не звучеше доволно.

— Защо е това забавяне?

— Няма никакво забавяне, мистър Фъч — отвърна със спокоен глас агентът, за разлика от събеседника му. — Обектът се намираше в друг град и трябваше да пътувам, за да стигна до него. Не се тревожете, ще го хвана.

Мъжът от другата страна на линията изсумтя.

— Самолетът вече отлетя от въздушната база „Хенскъм“, за да прибере пратката и да я докара за разпит в Лангли — информира го той. — Но отново искам да подчертая, че това е просто прикритие, за да се защитим, в случай че копелетата от Конгреса дойдат тук да си пъхат носовете, където не им е работа. Затова искам да се уверя, че си наясно, че трябва да оставиш скапаняка да избяга, за да имаш причина да го ликвидираш. Някакви въпроси?

— Не, сър.

— Всичко ли е ясно?

— Пределно ясно, сър.

— Не забравяй, че този тип уби един от нашите, който на всичкото отгоре бе и директор в Агенцията. Трябва да си плати за това. Нямаш право на грешка.

— Да, сър.

— Обади ми се веднага след приключване на мисията. Искам да знам всичко. Ясно?

— Да, с…

Щрак.

Преди Кронгард да успее да отговори, директорът на Националната служба за тайни операции бе затворил. Агентът от ЦРУ се взря в безмълвния телефон, ядосан от грубия тон на шефа си. При нормални обстоятелства това животно никога не би го потърсило; щеше да разговаря с ръководителя на операцията. Щом такава голяма клечка като Хари Фъч си правеше труда да му се обажда лично, значи, тази мисия беше много важна за него. Всъщност, осъзна Кронгард, наистина нямаше право на грешка.

Пъхна ръка под палтото си и внимателно извади служебния глок. Провери пълнителя и спусъка и се увери, че цевта е чиста. Доволен, той отново прибра оръжието. Примири се, че тази вечер няма да гледа мача на „Бостън Селтикс“. Очакваше го друг тип игра.

Залавяне на мъжа.