Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (38)

XXXVI

Жената, ако все още беше с него и мъжа ги нямаше. Навън бе непрогледна нощ и очите на Джеймс Кронгард и Грег Шварц, привикнали със светлината в сградата, все още не се бяха нагодили към тъмнината. Мракът им се струваше толкова гъст и двамата не виждаха нищо друго, освен огромното черно пространство наоколо.

— Не е тук — реши Шварц и пръв обърна гръб на балюстрадата. — Да претърсим останалото.

Агентът от ЦРУ още не се бе отказал и той отново обходи с поглед околността в опити да съзре някакъв силует или подозрително движение, но градината, изглежда, бе потънала в сън, нарушаван единствено от хладния ветрец. Той въздъхна примирено и също се обърна, за да последва шефа на охраната, който бе влязъл в сградата на „Гулбенкян“.

— Трябва да претърсим целия етаж — каза Кронгард. Тонът му издаваше разочарование. — Тук някъде трябва да е.

Шварц посочи към няколко врати вляво и вдясно по коридора.

— Може би в някой от тези кабинети.

Предположението му бе разумно, но агентът спря и надникна през отворената врата на лабораторията. Там все още светеше.

— Твоят човек е видял, че вътре има някой, нали? Но след като сега помещението е празно, този някой, който и да е той, е излязъл преди малко. Ако той е бил нашият заподозрян, в което все повече се убеждавам, изчезването му не е съвпадение.

— Какво искаш да кажеш?

— Той ни е видял и се е измъкнал през изход, за който дори и не подозираме — допусна Кронгард. — Не забравяй, че работи за фондацията. Сигурно добре познава мястото…

Шварц бързо схвана какво има предвид агентът.

— Смяташ, че той вече е навън?

Кронгард не отговори. Вместо това извади радиостанцията и натисна трите бутона, които го свързваха с тримата пехотинци, заели позиции в градината.

— Апачи вика Команчи 1, 2 и 3. Чувате ли ме?

— Команчи 1 към Апачи. Чувам ви ясно.

Останалите пехотинци също потвърдиха и зачакаха инструкции.

— Птиченцето вероятно е избягало от гнездото — предупреди ги той. — Бъдете нащрек и не позволявайте да напуска периметъра.

Кронгард усещаше, че Томаш му се изплъзва като вода между пръстите, но все още не бе изиграл последния си коз. Разполагаше с охранителна мрежа от пехотинци, макар все още да се надяваше, че няма да се наложи да прибегне до тях. В крайна сметка дали пък беглецът не се крие в някой от кабинетите по коридора?