Джон Гришам
Теодор Буун — Беглецът (9)

9

Агент Даниъл Фрай беше свестен човек, но се превръщаше в сержант, който командва новобранци. Настояваше екипът да работи рано в събота сутринта, защото, кой знае, може пък Пийт Дъфи да се размърда. Явно беше променил режима си и понеже Тео и Айк и бездруго бяха в града, защо да не се повозят още малко на метрото с надеждата да стане чудо? Полетът им беше чак на обед.

По време на ранната закуска Тео и Айк обсъдиха очевидното: ако Пийт Дъфи не се е връщал в апартамента си вече четири дни, явно си е вдигнал чукалата. Нещо го беше подплашило и той отново бе изчезнал. Беше им провървяло веднъж, но късметът им се беше изчерпил.

Тео изгълта палачинките, после се срещна с екипа за последен набег в метрото.

Не им беше писано да стане чудо. В десет часа Тео, Айк, Слейд и Акърман напуснаха хотела с още един черен микробус на ФБР и се отправиха към летището. Чекираха се и след дълго обикаляне намериха изхода за своя полет. Трябваше да убият един час и Тео усети как го наляга скука. Малкото им приключение също му беше досадило. Нещо повече, ядосваше се, че изпуска съботния голф с баща си.

Докато разглеждаха централата на ФБР предишния ден, се беше замислил дали да не стане федерален агент, да обикаля света в преследване на терористи и така нататък. Сега обаче прогони тези мисли — вече не можеше да си представи кариера, която изисква часове наред да се вози във влаковете на метрото. Каза на Айк, че отива да потърси тоалетната и да се поразходи. Забил нос във вестника си, чичо му изсумтя в отговор. Слейд и Акърман говореха по телефона, загледани в излитащите самолети. Летището не беше оживено и докато прекосяваше централната зала, Тео мина покрай една книжарница, магазин за сувенири, тъжна карантинна кабинка, в която пафкаха пушачите, няколко ресторанта и два бара, където седяха доста подпийнали хора. Използва тоалетната и когато се върна в залата, за да продължи разходката си, се блъсна в един забързан човек. Сблъсъкът беше съвсем лек, но достатъчен, та човекът да изпусне малкия си сак.

— Извинявай — каза човекът и побърза да вдигне сака си. Когато се наведе, очилата му паднаха.

— Вие извинявайте — смутено отговори Тео.

Докато човекът вземаше очилата си, Тео го погледна и отстъпи крачка назад. У него имаше нещо познато, всъщност много приличаше на Пийт Дъфи, само че беше с руса коса и с различни очила. Мъжът застина за секунда, втренчи се в Тео, все едно го познаваше, но после се усмихна спокойно. Тео също застина, ала бързо си спомни предупреждението на Фрай: не се взирай в него. Отвърна на усмивката и се отдалечи в противоположната посока. Дъфи също продължи забързано, а Тео се шмугна зад един павилион за вестници. Звънна на Айк. Телефонът го отпрати директно на гласова поща. Имаше номерата на Слейд и Акърман. Набра Слейд и тръгна да следи Дъфи, който продължаваше да се отдалечава. Два пъти се озърна през рамо, като че ли проверяваше дали някой не го следи. Агентът вдигна след четвъртото позвъняване.

— Да, Тео.

— Видях Пекър. Елате бързо.

— Къде?

— В централната зала. Току-що подмина изход трийсет и едно. Бързо, мисля, че се опитва да хване някакъв полет.

— Тръгни след него. Веднага идваме.

Тео се прокрадваше покрай стената на залата, стараеше се да не се набива на очи, но му беше трудно да не изостава от Дъфи. Дъфи обаче забави ход преди двайсет и седми изход и се нареди на дълга опашка от хора, които чакаха да се качат на самолета. Отново се озърна назад, но Тео се криеше зад едно информационно гише. Стори му се, че чака с часове, преди да види, че Слейд и Акърман забързано крачат към него. Айк се стараеше да ги следва.

Тео им махна.

— Той е на двайсет и седми изход, чака да се качи.

— Сигурен ли си, че е Пекър? — попита Акърман.

— Напълно. Погледите ни се засякоха. Изглежда, му се сторих познат.

— Кой е? — попита Акърман, докато всички надничаха иззад гишето.

— Да ви помогна? — попита служителката, която седеше там.

— ФБР, госпожо. Всичко е наред.

— В края на опашката, с кафяво сако, светлосив панталон и черен сак. Сега е рус.

Акърман погледна към голямото табло над главите им и каза:

— Двайсет и седми изход. Директен полет на „Делта“ за Маями.

— Обади се на Фрай — каза Слейд на Акърман. — Накарай го да забави полета или да го отмени, или каквото и да е. Ще останем тук, докато Пекър се качи на борда, и тогава вече не може да ни избяга.

— Добре — съгласи се Акърман и набра Фрай.

— Ще отида да се наредя зад него, за да сме сигурни, че няма да духне — каза Слейд.

После нехайно пое през залата като всеки друг пътник и се нареди на опашката за полета до Маями. Между него и русокосия мъж имаше шест души, а опашката се придвижваше бавно. Мъжът изглеждаше малко напрегнат. Сигурно се чудеше къде е виждал това хлапе преди и непрекъснато се озърташе към залата. Акърман говореше с Фрай. Айк беше приклекнал зад Тео и дишаше тежко. Служителката на гишето само ги наблюдаваше. Сигурно си мислеше, че това дете няма как да е агент на ФБР, но не каза нищо.

Акърман пъхна телефона в джоба си и каза:

— Готово. Самолетът няма да излети, докато не си свършим работата. Пекър няма да пристигне в Маями. Разбира се, ако това е нашият човек.

— Дъфи ли е? — обърна се Айк към Тео.

— Много се надявам — отговори Тео и му прилоша при мисълта, че може да е сбъркал. Ами ако всичко се окажеше една голяма грешка?

Не, това беше Дъфи. Тео видя очите му, видя походката му.

Веднага щом русокосият мъж подаде билета си на служителката на „Делта“ и хлътна в ръкава на самолета, Слейд се доближи до гишето, показа значката си на друг служител на „Делта“ и каза:

— ФБР. Полетът е задържан.

Акърман се спусна към изхода, следван от Тео и Айк. Всички пътници бяха на борда и екипажът се подготвяше за излитане.

— Ще отида да видя къде е седнал — каза Акърман. — Така ще разберем името му.

— Добра идея — обади се Слейд.

Акърман обясни на служителя на „Делта“ как стоят нещата и побърза да се качи в самолета. Пет минути по-късно се върна на гишето.

— Място четиринайсет В. Кой е пътникът?

Служителката затрака по клавишите, взря се в монитора и каза:

— Господин Том Карсън. Купил си е билета вчера в бюро на „Делта“ на Кънектикът авеню.

— В брой или с кредитна карта?

— Амиии… да видим. В брой.

— Еднопосочен билет в брой?

— Точно така.

— Добре, мисля, че трябва да си поговорим с него. Имаме заповед за арест, но най-напред трябва да установим самоличността му, а това ще отнеме време. Накарайте пилота да обяви, че ще има малко закъснение. Никой няма да се изненада.

— Разбира се, постоянно се случва.

Двайсет минути по-късно Даниъл Фрай пристигна забързано с още трима агенти, всичките непознати. Заедно с Акърман и Слейд те се скупчиха около Тео и Фрай попита:

— Сигурен ли си?

Тео кимна и каза:

— Около деветдесет процента.

— Добре, ето какъв е планът — каза Фрай. — Сваляме го от самолета, за да поговорим с него. Проверяваме му документите и да видим какво ще излезе. Ако не е когото търсим, ще се извиним, ще го изпратим по живо по здраво и ще се надяваме да не ни даде под съд.

Тео и Айк седяха с гръб към стената в просторната чакалня при изхода, когато Фрай и господин Том Карсън се подадоха от ръкава. Карсън беше или ядосан, или уплашен, но очевидно не беше никак доволен. Когато се присъединиха към другите агенти, той забеляза Тео и го стрелна с убийствена ненавист. Отведоха го за разпит в служебно помещение на летището.

Докато Тео и Айк чакаха, започнаха да се притесняват за своя полет. Не можеха да заминат, преди да разберат дали Карсън е Дъфи, пък и не искаха.

Фрай обаче беше ветеран, а Дъфи — аматьор. След петнайсетминутен разпит цялата му измислена история се разпадна и Дъфи най-сетне призна кой е. Имаше чисто нови документи — шофьорска книжка от Мериленд, карта за социална осигуровка, паспорт — до един фалшиви. Имаше и билет за полет на „Юнайтед“ от Маями до Сао Пауло и девет хиляди долара в брой в джоба си. Само петнайсет минути не му достигнаха, за да избяга в Бразилия.

Когато Фрай го осведоми, че е арестуван, Дъфи поиска адвокат и престана да говори.

Тео и Айк стояха в залата, близо до стаята за разпит, когато агентите отведоха Дъфи с белезници. Докато минаваше покрай тях, той отново стрелна Тео със злобен поглед.

Специален агент Даниъл Фрай се приближи, придружен от Слейд, Акърман и още един агент. Сложи ръка върху рамото на Тео и каза:

— Страхотна работа свърши, хлапе.