Джон Гришам
Теодор Буун — Беглецът (6)

6

Рано във вторник сутринта, докато Тео още беше на училище, Айк се свърза с офиса на ФБР в Нортчестър, на един час път от Стратънбърг. Първият телефонен разговор предизвика втори и после трети, когато въпросът стана спешен. Звъннаха на родителите на Тео и срещата беше уговорена.

Тео обядваше с Ейприл Финмор, когато директорката госпожа Гладуел изникна изневиделица и прошепна:

— Тео, майка ти се обади, можеш да тръгваш. Каза възможно най-бързо да отидеш в кантората.

Тео имаше доста ясна представа какво се случва, но не каза нищо на Ейприл. Взе си раницата, обади се на госпожица Глория на пропуска и се метна на колелото си.

След броени минути спря пред кантората „Буун и Буун“.

Чакаха го родителите му, Айк и двама агенти на ФБР. Белият се казваше Акърман, беше по-възрастен от другия и имаше прошарена тъмна коса. Той поздрави Тео с навъсено лице, което не се разведри до края. Чернокожият се казваше Слейд, слаб като вейка и с идеални зъби. Всички издържаха няколкото минути напрегнат безцелен разговор, преди да се заловят за работа. Тео им разказа историята си. Айк пусна видеото, после направи сравнението между образите на Дъфи. След това Тео трябваше да отговаря на въпросите на агентите. Родителите му мълчаливо седяха до него, но бяха готови при нужда да се намесят в негова защита. Акърман помоли за копие от видеото. Госпожа Буун каза „разбира се“. След половинчасов разговор Слейд излезе от заседателната зала, за да се обади в офиса.

Елза поднесе още сандвичи и успя да стрелне Тео със сериозен поглед, който питаше: Какво си направил този път, да му се не види? Той се помъчи да не й обръща внимание. Докато се хранеха, двамата агенти учтиво помолиха Тео да отговори на същите въпроси за пореден път, като през цялото време си водеха бележки, уточнявайки подробностите. Време, спирки на метрото, брой на вагоните на влака, точното местонахождение на „субекта“. Не го наричаха Пийт Дъфи, винаги му казваха „субекта“. Мина цял час, през който отново изгледаха видеото, разговаряха и чакаха новини от офиса на ФБР в Нортчестър. Госпожа Буун излезе да проведе няколко телефонни разговора, а когато се върна, господин Буун се качи на втория етаж да се погрижи за някои неотложни въпроси. По едно време и двамата агенти говореха по мобилните си телефони и, обърнати с гръб един към друг, описваха важните подробности почти шепнешком. Или единият, или другият все говореха по телефона. С напредването на следобеда се оживиха още повече. На Тео му се стори, че те най-сетне бяха успели да привлекат вниманието на по-важни клечки от ФБР.

Към два часа Слейд приключи поредния разговор, остави телефона си на масата и каза:

— Добре, ето какъв е планът засега. Изпратихме видеото и снимките в офиса ни във Вашингтон. Нашите специалисти ги преглеждат в момента, но според бързия им анализ съществува осемдесет процента вероятност този мъж наистина да е Пийт Дъфи. Ще изпратим няколко агенти в метрото по-късно следобед, освен това ще наблюдаваме апартамента на Четиридесет и четвърта улица. Подготвили сме заповед за ареста му, така че документите са налице. Ако момчетата го видят, ще го пипнат, ще претърсят него и апартамента му и ако ни провърви, той ще се окаже нашият човек.

— Вече трябва да се връщаме в службата, но ще поддържаме връзка — каза Акърман.

Слейд погледна Тео и каза:

— Тео, от името на ФБР ти изказваме огромна благодарност. Човек трябва да има много наблюдателно око, за да забележи това, което си забелязал ти.

Акърман се обърна към Айк.

— На вас също, господин Буун. Благодарим ви за намесата.

Айк махна с ръка, като че ли това беше дреболия. Поредният най-обикновен работен ден.

След като агентите си тръгнаха, госпожа Буун си погледна часовника и каза:

— Е, май е късно да се връщаш в училище.

— Абсолютно — ентусиазирано се съгласи Тео. — Мисля да поседя тук и да почакам новини от ФБР. Може пак да им потрябвам.

— Едва ли — каза господин Буун и също си погледна часовника. Време беше да се връща на работа.

Когато родителите му излязоха от стаята, Тео се усмихна на Айк.

— Сигурно е страхотно да си агент на ФБР, как мислиш?

Айк изръмжа неодобрително.

— Виж какво, Тео, някъде около твоето раждане се забърках в неприятности и ФБР потропаха на вратата ми. Не беше хубаво преживяване. Когато се изправиш срещу тези хора, ти е трудно да ги харесваш. Те са от добрите и го съзнават, но невинаги са прави.

Неприятностите на Айк бяха дълбока семейна тайна. Тео беше любопитно дете и няколко пъти се беше опитвал да изкопчи подробности от родителите си, но нищо не беше научил. А ето че сега Айк открехваше вратата и Тео се изкушаваше дали да не нахълта вътре, но прехапа език и не каза нищо.

— Само си помисли — обади се Айк. — В момента видеото, което си заснел, се анализира от най-добрите специалисти в света. Жестоко, а?

— Аха. Айк, не сме го обсъждали, но сигурно си мислил по въпроса за парите от наградата. Предлагат сто хиляди долара за информация, която ще помогне за ареста на Пийт Дъфи и за подвеждането му под съдебна отговорност. Знаеш го, нали?

— Всеки го знае. Да, мислих по въпроса. Ти какво би направил с толкова пари?

— Ами мисля, че ти трябва да получиш някаква част. Какво ще кажеш да си ги поделим?

— Още не сме стигнали дотам, Тео. Най-напред трябва да го заловят. А после остава и „незначителният“ въпрос дали ще могат да го осъдят. Дъфи има страхотни адвокати, които ще подготвят силна защита точно като миналия път. Знаеш, че обвинението щеше да изгуби, ако съдия Гантри не беше анулирал процеса. Няма да е лесно да се стигне до осъдителна присъда.

— Знам, бях там. Но това беше, преди да научим за Боби Ескобар. Той е очевидец, Айк. Видял е как Пийт Дъфи се измъква от дома си точно по времето, когато е била убита жена му. И е намерил ръкавиците за голф, с които бил Дъфи, когато удушил съпругата си.

— Така е, но нека да изчакаме присъдата, преди да говорим за парите от наградата.

— Добре. И все пак, ти какво ще направиш с петдесет хиляди долара?

— Престани!

В четири и половина Тео седна на бюрото си в кантората с кучето в краката си, зае се с домашните си, но често поглеждаше към часовника на стената. Затвори очи и си представи претъпкания влак в метрото, който спира на станция „Джудишъри скуеър“.

Във влака има десетина агенти, дегизирани по различен начин, които наблюдават и чакат. Вратите се отварят и във влака нахлува тълпа от пътници. Един от тях е Пийт Дъфи. Не след дълго той е разпознат от агент, който прошепва в микрофона си: „Субектът идентифициран, четвърти вагон, задната половина“. Дъфи чете вестник, без да подозира, че животът му като беглец е към своя край. Без да подозира, че ще го арестуват и откарат обратно в Стратънбърг. На „Метро Сентър“ във вагона се качват още агенти, някои застават толкова близо до Дъфи, че могат да го докоснат. Но чакат. Те са професионалисти. Шептят по микрофоните си, изпращат есемеси по мобилните си, возят се на влака, все едно за тях е ежедневие, и не след дълго пристигат на „Тенлитаун“. Дъфи сгъва вестника, пъхва го под мишница, изправя се и когато влакът спира и вратите се отварят, слиза на перона като всички останали. На гарата го чакат още агенти. Тръгват подир Дъфи по тихите зелени улички на Северозападен Вашингтон, следят го на всяка крачка. Когато завива по Четиридесет и четвърта улица, се озовава лице в лице с въоръжени мъже в черни шлифери. Единият казва:

— ФБР, господин Дъфи, арестуван сте.

Дъфи едва не припада. Или пък окото му не мига? Изпитва ли облекчение, че животът му като беглец е приключил? Вероятно не. Тео подозира, че Дъфи би предпочел да живее в нелегалност. Слагат му белезници и го повеждат към микробус без обозначителни знаци. Той не казва нищо, нито думичка. В ареста се обажда на адвоката си.

В пет часа Тео се взираше в телефона върху бюрото си. Обади се на Айк, но той нямаше новини и го посъветва да не се тревожи. Щели да пипнат Дъфи, но може би не днес. Сигурно утре. Търпение.

Сериозно, Айк?, помисли си Тео. Колко тринайсетгодишни познаваш, които умеят да са търпеливи?

Когато се мръкна и още нямаха новини от ФБР, семейство Буун извървяха трите пресечки от кантората до приюта на Хайланд стрийт. Веднъж седмично работеха там като доброволци. Започнаха от кухнята, където си вързаха престилки и раздаваха супи и сандвичи с неизменни усмивки и сърдечни поздрави. Повечето лица им бяха добре познати — на хора, които или живееха там, или ходеха да вечерят седмици наред. Тео знаеше дори имената на някои деца. Приютът осигуряваше постоянен подслон на петдесетина бездомници, включително на няколко семейства. Освен това раздаваше обяд и вечеря на стотина души. След като поднесоха храна на всички, семейство Буун хапнаха набързо на крак в ъгъла на трапезарията. Зеленчукова супа с царевичен хляб и кокосова бисквита за десерт. Това не беше любимата храна на Тео, но не беше и лоша. Винаги когато се хранеше в приюта, наблюдаваше лицата на хората. Някои гледаха безизразно или отнесено, сякаш не бяха сигурни къде се намират. Повечето обаче се радваха, че отново имат топла храна.

Госпожа Буун и още няколко адвокатки в града даваха безплатни правни консултации в приюта, за да помогнат на жените и техните семейства. След вечеря тя влезе в една малка стаичка и започна да се среща с клиенти. Тео отиде в стаята за игри, където помагаше на децата с домашните. Господин Буун се настани в единия край на масата за хранене и се зае да преглежда документите на бездомни хора, изгонени от жилищата им.

В осем и двайсет Тео получи есемес от Айк. Обади ми се веднага. Излезе навън и натисна бутона за бързо набиране.

— Току-що говорих с ФБР — съобщи Айк. — Агент Слейд ми се обади с последните новини. Всичко е минало по план, ангажирали са пет-шест агенти, но от Дъфи няма и следа. Нищо. Наблюдавали са сградата три часа, обаче не са го видели. Не са претърсили апартамента, защото не могат, преди да го арестуват.

— И какво означава това?

— Ами не съм сигурен. Дъфи е умен, възможно е да не разчита само на едно жилище. Може да е забелязал подозрителен човек, който прекалено дълго се е взирал в него. Кой знае?

— Какъв е планът?

— Утре ще опитат отново. Ще наблюдават апартамента му цяла нощ, ще видят дали няма да се покаже на сутринта и ще следят влаковете. Но знаеш как е — в час пик с метрото пътуват около един милион души. Ще ти звънна, щом науча нещо.

Тео беше съкрушен. Досега вярваше, че със своите неограничени ресурси и техника ФБР ще арестуват Дъфи още преди полунощ. Върна се в приюта да съобщи на родителите си как стоят нещата.