Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (28)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Robur-le-Conqurérant, 1886 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенка Пройкова, 1947 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Krasno (1947)
- Източник
- bezmonitor.com
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Народна младеж, София, 1974
История
- — Корекция
- — Добавяне
Трета глава
в която едно ново действуващо лице няма нужда да бъде представено, защото само се представя
— Граждани на Съединените американски щати, наричам се Робюр.[1] Достоен съм за това име. На четиридесет години съм, макар че не изглеждам дори тридесетгодишен, имам желязно телосложение, несъкрушимо здраве, изключителна мускулна сила и стомах, на който биха могли да завидят дори щраусите. Това са моите физически качества.
Всички го слушаха. Да! Тези, които досега бяха шумели, отначало бяха объркани от тази неочаквана реч pro facie sua.[2] Безумец или мистификатор беше този човек? Все едно, важното е, че импонираше и се налагаше. Муха да бръмне, щеше да се чуе сред това събрание, в което преди малко бушуваше истински ураган. Пълно затишие след буря.
И на всичко отгоре Робюр изглеждаше точно такъв човек, какъвто се описваше. Среден на ръст, широкоплещест — фигура като правилен трапец, дългата страна на който бяха раменете. На тази линия върху мощна шия — топчеста глава. На главата на кое животно би могло да я оприличим, за да подкрепим някои теории за аналогията? На бик, но бик с умно лице. Очи, които при най-малко противоречие пламваха, а над тях свити вежди — знак за изключителна енергия. Къси, леко къдрави коси с метален блясък, както би изглеждал перчем от железни стърготини. Широки гърди, които се повдигаха и спускаха като ковашки мях. Рамене, ръце, бедра, крака, достойни за туловището.
Нито мустаци, нито бакенбарди, само широка моряшка брадичка по американски — така че челюстните връзки изпъкваха и подсказваха огромната сила, която сигурно притежаваха дъвкателните мускули. Пресметнали са — какво ли не изчисляват хората? — че натискът на челюстта на обикновен крокодил може да достигне четиристотин атмосфери, докато челюстта на голямо ловджийско куче не надминава повече от сто. Въведоха дори тази любопитна формула: „Ако един килограм куче произвежда осем килограма сила на натиска, то един килограм крокодил произвежда дванадесет.“ Е, добре тогава, един килограм тъй наречен Робюр би трябвало да произведе поне десет. Така че той беше нещо средно между куче и крокодил.
От коя страна идваше този забележителен човек? Мъчно би било да се каже. Във всеки случай той се изразяваше свободно на английски, без този малко провлечен акцент, по който се отличават янките от Нова Англия.
Той продължи да говори по същия начин:
— А сега, уважаеми граждани, ще ви запозная и с нравствените си качества. Вие виждате пред себе си изобретател, чиито морални качества не отстъпват на физическите. Не се страхувам от нищо и от никого. Имам силна воля, която никога не отстъпва пред друга. Щом си поставя някаква цел, дори цяла Америка, дори целият свят да се съюзят, за да ми попречат, ще бъде напразно. Когато ми хрумне някоя мисъл, аз искам всички да я споделят и не търпя противоречие. Наблягам на тези подробности, уважаеми граждани, защото е необходимо да ме опознаете изцяло. Може би ви се струва че говоря прекалено много за себе си? Няма значение. А сега размислете добре, преди да ме прекъснете, тъй като аз дойдох да ви кажа неща, които може би няма да ви харесат.
В първите редици на залата вълните зашумяха — признак, че морето скоро ще забушува.
— Говорете, уважаеми чужденецо — задоволи се да отговори Чичо Прюдънт, който се сдържаше не без мъка.
И Робюр продължи, както преди, без да го е грижа за слушателите:
— Да, зная! След цяло столетие опити, които не доведоха до нищо, експерименти, които не дадоха никакъв резултат, все още съществуват неуравновесени умове, които упорито вярват, че балоните могат да се управляват. Въобразяват си, че е възможно някакъв двигател — електрически или друг — да бъде прикрепен към техните превзети мехури, които толкова лесно стават играчка на въздушните течения. Представят си, че ще бъдат господари на един аеростат, както сме господари на корабите по морската повърхност. Нима е възможно само защото неколцина изобретатели в тихо или в почти тихо време са успели да изхитрят вятъра или да надвият лекия бриз, управлението на въздушните апарати, по-леки от въздуха, да бъде прието на практика? Хайде де! Вие тук сте стотина души и вярвате в осъществяването на мечтите си, като хвърляте не във водата, а във въздуха хиляди долари. Е, добре, това значи да се бориш срещу невъзможното!
Много странно, но членовете на института „Уелдън“ дори не помръднаха след това изявление. Дали не бяха оглушали, както бяха станали търпеливи? Или се въздържаха, желаейки да видят докъде ще се осмели да стигне този дързък противник?
Робюр продължи:
— Какво, балон ли? След като, за да получите подемна сила от един килограм, е необходим един кубически метър газ! Балон, с претенциите да устои на вятъра с помощта на своя механизъм, след като напорът на силен вятър върху платното на един кораб не е по-малко от четиристотин конски сили и след като видяхме как при злополуката на моста на река Тей ураганът произведе налягане от четиристотин и четиридесет килограма на квадратен метър! Балон, след като природата никога не е създала по тази система нито едно летящо същество, способно да лети с крила като птиците, или с летателни перки като някои риби и някои млекопитаещи…
— Млекопитаещи ли?… — възкликна един от членовете на клуба.
— Да! Прилепът например, който лети, ако не се лъжа! Нима моят опонент не е чувал, че това хвъркато животинче е млекопитаещо, или е виждал някога да се прави омлет от яйца на прилеп?
При това положение опонентът преглътна бъдещите си реплики, а Робюр продължи със същия плам:
— Но означава ли това, че човек трябва да се откаже от мисълта да покори въздуха и да преобрази гражданските и политическите нрави на Стария свят, използувайки удивителните въздушни пътища? Не, никога! Както е станал владетел на моретата с кораба, управлявайки го с весла, платна, колела и витла, така трябва да стане владетел и на въздушния океан с апарати, по-тежки от въздуха, защото само когато си по-тежък от въздуха, можеш да бъдеш и по-силен от него!
Този път събранието кипна. Взрив от крясъци се изтръгна от всички уста, зинали срещу Робюр като цеви на пушки или дула на топове! Не беше ли това отговор на един явен призив за война, запратен в лагера на балонистите? Не се ли разгаряше отново борбата между привържениците на „по-лек“ и „по-тежък от въздуха“.
Робюр дори не мигна. Скръстил ръце на гърдите, той храбро чакаше да се въдвори тишина.
Чичо Прюдънт с жест заповяда да се прекрати огънят.
— Да — поде Робюр, — бъдещето е на летателните машини. Въздухът е достатъчно здрава опорна точка. Предадем ли на струя въздух възходящо движение със скорост четиридесет и пет метра в секунда, човек ще може да се задържи отгоре, ако подметките на обувките му по площ се равняват само на една осма част от квадратния метър. Ако пък скоростта на струята достигне деветдесет метра, той ще може да ходи бос. Така, изтласквайки с тази бързина под перките на витлото въздуха, може да се получи същият резултат.
Това, което Робюр казваше сега, беше казано по-рано от всички привърженици на въздухоплаването, чиито трудове бавно, но сигурно трябваше да доведат до успех този проблем. На господата дьо Понтон д’Амекур, дьо Ла Ландел, Надар, дьо Люси, дьоЛуврие, Лие, Белегик, Моро, братята Ришар, Бабине, Жобер, дю Тампл, Салив, Пьоно, дьо Вилньов, Гошо и Татен, Мишел Лу, Едисън, Планаверн и мнозина други се пада честта за разпространението на тези всъщност толкова прости идеи! Много пъти отхвърляни и възприемани, те не можеха да не възтържествуват един ден. Не отговориха ли те със сериозни доводи на неприятелите на авиацията, които твърдяха, че птицата се задържа, защото затопля въздуха, който вдишва. Не доказваха ли, че орел, тежащ пет килограма, трябва да поеме петдесет кубически метра топъл въздух, за да се задържи в простора.
Всичко това Робюр изтъкна с неопровержима логика сред надигащата се от всички страни врява. И като заключение ето какви думи захвърли в лицата на балонистите:
— С вашите аеростати вие не можете да направите нищо, няма да стигнете до нищо, няма да се решите на нищо! Най-смелият от вашите аеронавти, Джон Уайз, макар че вече прелетя хиляда и двеста мили над американския континент, трябваше да се откаже от плана си да прелети Атлантическия океан! И оттогава не сте напреднали нито крачка по този път.
— Господине — прекъсна го тогава председателят, като напразно се мъчеше да запази спокойствие, — вие забравяте думите на нашия безсмъртен Франклин при появата на първия монголфиер в момента, когато балонът току-що се раждаше: „Той е още дете, но ще порасне!“ И той порасна.
— Не, господин председателю, не! Той не е пораснал!… Той само надебеля… а това не е едно и също.
Това беше пряко нападение срещу проектите на института „Уелдън“, който беше одобрил, подкрепил и субсидирал изработването на аеростат чудовище. Тогава в залата се кръстосаха фрази от този род и дори още по-малко успокоителни:
— Долу нахалникът!
— Изхвърлете го от трибуната!…
— За да му докажем, че е по-тежък от въздуха!
И много други подобни.
Но все пак всичко беше само на думи, не преминаваха към дела. Невъзмутим, Робюр успя да извика:
— Бъдещето принадлежи не на аеростатите, граждани балонисти, а на летателните машини. Птицата лети и тя не е балон, а машина!
— Да, тя лети — извика буйният Бет Т. Фин, — но лети въпреки всички правила на механиката.
— Наистина! — сви рамене Робюр. После добави: — Откакто беше проучено летенето на големите и малките птици, надделя простата мисъл, че трябва само да се подражава на природата, защото тя никога не лъже. Между албатроса, който прави не повече от десет размаха с крилата в минута, между пеликана, който прави седемдесет …
— Седемдесет и един! — обади се насмешлив глас.
— И пчелата, която прави сто деветдесет и два в секунда…
— Сто деветдесет и три! — извикаха подигравателно.
— И обикновената муха, която прави триста и тридесет… — Триста тридесет и половина!
— И комарът, който прави милиони…
— Не!… Милиарди!
Но Робюр, макар и прекъсван, не прекъсна обясненията си.
— Между всичките тези различия … — продължи той.
— Има едно най-голямо! — подхвърли някой.
— … има възможност да се намери практическо разрешение на въпроса. В деня, когато господин дьо Люси доказа, че бръмбарът рогач, насекомо, което не тежи дори два грама, може да вдигне тежест от четиристотин грама, тоест двеста пъти повече от собствената си тежест, проблемът за авиацията беше разрешен. Той доказа също така, че повърхността на крилото намалява относително, колкото повече се увеличават размерът и теглото на летящото животно. Оттогава са изработени и построени повече от шестдесет машини…
— Които никога не полетяха! — извика секретарят Фил Евънс.
— Които са летели и ще летят — отговори Робюр, без да се смущава. — И както и да ги наричат — стреофори, хеликоптери, ортоптери или да им дадат каквото и да било друго име, все ще се стигне до създаването на машината, която трябва да направи човека господар на простора…
— Ах, витлото! — прекъсна го пак Фил Евънс. — Нали, доколкото ни е известно, птицата няма витло!
— Напротив — отговори Робюр, — както доказа господин Пьоно, в действителност птицата сама се превръща във витло и лети като хеликоптер. Така че двигателят на бъдещето е витлото…
От подобна магия
запази ни, света Елис!…[3]
изтананика един от присъствуващите, случайно запомнил мелодията от „Зампа“ на Ерол.
И всички подеха този припев в хор, с гласове, от които френският композитор сигурно се е обърнал в гроба си.
После, когато последните ноти бяха удавени в страшна врява, Чичо Прюдънт се възползува от мигновеното затишие и счете за нужно да каже:
— Гражданино чужденец, дотук ви оставихме да говорите, без да ви прекъсваме.
Изглежда, че за председателя на института „Уелдън“ всички тези възражения, викове, подигравки не бяха прекъсвания, а проста размяна на мнения.
— Пак смятам за необходимо — продължи той — да ви напомня, че теорията за въздухоплаването предварително е осъдена и отхвърлена от повечето американски и чуждестранни изобретатели. Теория, която има като пасив смъртта на Саразен Волан в Константинопол, на монаха Воадор в Лисабон, на Льотур през 1832 година, на Груф през 1864 година, без да смятаме жертвите, за които не мога да се сетя, дори да е и само митологическият Икар…
— Тази теория — възрази Робюр — не е по-осъдителна от другата, чийто списък на загинали съдържа имената на Пилатр дьо Розие в Кале, на госпожа Бланшар в Париж, на Доналдсън и Гримууд, паднали в езерото Мичигън, на Сайвъл и на Кроче Спинели, на Елоа и на толкова други, които ще останат винаги незабравими.
Това беше да отвърнеш на удара с контраудар, както във фехтовката.
— Освен това — поде Робюр — с вашите балони, колкото и да са усъвършенствувани те, вие никога няма да достигнете истински голяма скорост. Ще изгубите десет години за околосветско пътуване, което летателната машина ще извърши за една седмица.
Избухна нов взрив от възмущения, който не стихна цели три минути, докато най-сетне Фил Евънс успя да вземе думата.
— Господин въздухоплавателю — каза той, — след като така добре ни похвалихте преимуществата на въздухоплаването, кажете, дали вие самият сте „въздухоплавали“?
— Разбира се.
— И сте покорили въздуха?
— Може би, господине.
— Ура, за Робюр Покорителя! — извика ироничен глас.
— Защо не! Приемам това име, Робюр Покорителя, и ще го нося, защото имам право на него!
— Позволяваме си да се съмняваме в това! — извика Джем Сип.
— Господа — смръщи вежди Робюр, — когато обсъждам сериозно сериозни въпроси, не допускам да оспорват думите ми и ще бъда много щастлив да узная името на този, който ме прекъсна…
— Наричам се Джем Сип и съм вегетарианец…
— Гражданино Джем Сип — каза Робюр, — знаех, че вегетарианците обикновено имат черва, по-дълги от червата на другите хора — поне цял фут по-дълги. Това вече е достатъчно… затова не ме принуждавайте да ви ги удължа още, започвайки с ушите ви …
— Вън!
— Изхвърлете го!
— Да го разкъсаме на парчета!
— Да го линчуваме!
— Да го извием като витло!…
Яростта на балонистите беше достигнала връхната си точка. Те наскачаха. Заобиколиха трибуната, Робюр изчезна сред гората от ръце, които се размахваха като клони по време на буря. Напразно парната свирка на председателя призоваваше звънко към ред! Тази вечер Филаделфия имаше пълно право да си помисли, че се е подпалил някой от нейните квартали и че всичката вода на реката Скуайлкил не би била достатъчна да го изгаси.
Внезапно тълпата отстъпи — Робюр извади ръцете си от джобовете и ги протегна към първите редици на вилнеещите балонисти.
Във всяка ръка държеше по един от онези американски боксове, които в същото време представляват и револвери и които стрелят само с едно натискане на пръстите — малки джобни автомати.
Тогава, възползувайки се не само от отстъплението на нападателите, но и от тишината, която го беше съпроводила, той каза:
— Положително не Америко Веспучи е открил Новия свят, а Себастиен Кабо![4] Вие не сте американци, граждани балонисти! Вие сте само кабо…
В този момент изтрещяха четири-пет изстрела, изпратени нахалост. Те не раниха никого. Сред образувалия се дим изобретателят изчезна и когато димът се разпръсна, не успяха да открият нито следа от него. Робюр Покорителя беше отлетял, сякаш летателна машина го бе отнесла в простора.