Жул Верн
Робюр Покорителя (17)

Седемнадесета глава
в която ще се върнем два месеца назад и ще избързаме с девет месеца напред

Няколко седмици преди това, 13 юни, на другия ден след събранието, на което институтът „Уелдън“ допусна такива бурни спорове, всички слоеве на филаделфийското население, черно и бяло, бяха обзети от вълнение, което е по-лесно да се установи, отколкото да се опише.

Още в първите утринни часове разговорите се въртяха все около неочаквания и скандален инцидент от предната вечер. Някакъв нахалник, който наричал себе си изобретател, някакъв изобретател, който претендирал, че носи невероятното име Робюр Покорителя, личност с неизвестен произход и анонимна националност, се беше появил неочаквано в заседателната зала, беше обидил балонистите, поругал публично поддръжниците на аеростатите, възхвалил чудесните качества на машините, „по-тежки от въздуха“, беше предизвикал дюдюкания сред ужасната буря и беше отправил заплахи срещу противниците си. Най-сетне, след като беше напуснал трибуната сред пукота на револвери, той беше изчезнал и въпреки всички издирвания не бяха чули нищо повече за него.

Разбира се, такъв скандал не можеше да не развърже всички езици, да не разпали всички въображения. Никого не го сдържаше нито във Филаделфия, нито в другите тридесет и шест щата и за да кажем истината, нито в Стария, нито в Новия свят.

Но колко се усили това вълнение, когато вечерта на 13 юли стана известно, че председателят и секретарят на института „Уелдън“ не се бяха прибрали в къщите си. Такива порядъчни, почтени и разумни хора. Вечерта те бяха напуснали заседателната зала като граждани, чиято единствена мисъл е да се приберат спокойно по домовете си, като ергени, които няма да бъдат посрещнати от намръщени физиономии. Дали не отсъствуваха случайно? Не, или поне не бяха казали нищо, което би дало повод за подобно предположение. Известно беше дори, че на другия ден трябваше да заемат мястото си в клуба, единият като председател, а другият като секретар, на съвещание, в което щяха да бъдат обсъдени събитията от предишната вечер.

И не само тези две важни личности от щата Пенсилвания бяха изчезнали безследно, но също така нямаше никакво известие от слугата Фрайколин. Неоткриваем като своя господар. Не! Наистина никога след Тусен Лувертюр, Сулук и Десалии не се беше говорило толкова за негър. Той щеше да заема важно място както между колегите си от филаделфийската прислуга, така и между всичките тези оригинали, чиито чудатости са достатъчни да им създадат известност в тази хубава страна Америка!

На другия ден нищо ново. Не се появиха нито двамата балонисти, нито Фрайколин. Сериозно безпокойство. Начало на оживление. Огромна тълпа пред пощите и телеграфите желаеше да узнае дали не са получени някакви новини.

Все още нищо.

И все пак бяха ги видели двамата да излизат от института „Уелдън“, да говорят високо, да отвеждат със себе си Фрайколин, който ги чакаше, и после, спускайки се по Уолнът стрийт, да се отправят към парка Феърмънт.

Джем Сип, производител на зеленчуци, дори беше стиснал десницата на председателя, казвайки му:

— Довиждане, до утре!

И Уилям Т. Форбс, фабрикантът на захар от отпадъци, беше стиснал сърдечно ръката на Фил Евънс, който два пъти беше повторил:

— Довиждане, довиждане!…

Мис Дол и мис Мат Форбс, така свързани с Чичо Прюдънт с най-сърдечна дружба, не можеха да дойдат на себе си от изчезването му и в желанието си да получат някакви новини за отсъствуващия, говореха още повече от обикновено.

Три, четири, пет, шест дни изминаха, после седмица, две… Нито човек, нито знак, който би могъл да даде някакво указание за тримата изчезнали.

При това претърсиха най-грижливо целия квартал… Нищо! По улиците, които водят към пристанището… Нищо! Дори в парка под големите дървета, в най-гъстите храсти… Нищо! Никъде нищо!

Забелязаха обаче, че на голямата поляна тревата беше прясно утъпкана по съмнителен начин, тъй като беше необясним. В края на гората, която заобикаля поляната, откриха следи от борба. Дали някоя банда злодеи не беше срещнала и не беше нападнала двамата балонисти в този късен нощен час сред пустия парк?

Полицията предприе издирване по всички правила и с цялата си бавна законност. Претърсиха река Скуайлкил, преровиха с куки дъното, оскубаха тревата по бреговете й. Дори да беше безполезно, не беше голяма загуба, защото река Скуайлкил имаше нужда от сериозно почистване. Направиха го по този случай. Практични хора са филаделфийските магистрати!

Тогава се обърнаха към пресата. Съобщения, въпроси, едва ли не реклами бяха изпратени до всички демократични и републикански вестници на Щатите без разлика на боята. „Дейли нигро“, специален негърски вестник, помести портрет на Фрайколин по последната му снимка. Бяха обещани възнаграждения, предложени награди на всеки, който, съобщи каквато и да е новина за тримата изчезнали, а дори и за тези, които биха ги насочили с нещо по техните следи.

— Пет хиляди долара! Пет хиляди долара!… На всеки гражданин, който…

Нищо не помогна. Петте хиляди долара останаха в касата на института „Уелдън“.

„Неоткриваеми! Неоткриваеми! Неоткриваеми! Чичо Прюдънт и Фил Евънс от Филаделфия!“

От само себе си се разбира, че клубът изпадна в страшен смут от това необяснимо изчезване на председателя и секретаря. Преди всичко членовете на клуба взеха бързи мерки да се отсрочи работата по направата на балона „Go a head“, която при това беше много напреднала. Но как в отсъствието на главните инициатори на това дело, на онези, които му бяха посветили част от времето и от парите си, как биха могли да завършат започнатата работа, когато те не бяха вече там да я приключат! По-правилно беше да чакат.

Точно по това време отново стана дума за странното явление, което толкова беше развълнувало духовете няколко седмици преди това.

Действително тайнственото тяло беше забелязано или по-скоро забелязано отново няколко пъти по различно време във високите атмосферни слоеве. Разбира се, никой дори и не помисляше да свърже странната му поява с не по-малко необяснимото изчезване на двамата членове на института „Уелдън“. Наистина би трябвало човек да има необикновено голяма доза въображение, за да свърже тези два толкова отдалечени факта.

Но каквото и да беше това тяло, астероид, болид, въздушно чудовище, все едно как ще бъде наречено, то бе забелязано отново при условия, които позволяваха по-добре да се определят размерите и формата му. Първо в Канада, над всички области между Отава и Куъбек, и то още на другия ден след изчезването на двамата балонисти; после по-късно над прериите на Далечния запад, когато се надпреварваше по скорост с един влак от главната тихоокеанска железопътна линия.

От този ден съмненията на учените се разсеяха. Това тяло не беше природно явление; беше летяща машина с практическо приложение на теорията „по-тежък от въздуха“. И ако създателят, господарят на този въздушен кораб, все още искаше да запази в неизвестност своята личност, очевидно вече не държеше да пази в тайна машината си, щом се беше спуснал толкова ниско над територията на Далечния запад. Колкото до механичната сила на машината, с която той разполагаше, и до естеството на уредите, които я привеждаха в движение, това оставаше в тайна. Но тъй или иначе, нямаше никакво съмнение, че въздушният кораб притежава изключителна способност за въздухоплаване. Наистина няколко дена след това го бяха забелязали от Небесната империя, после над северната част на Индостан, а след това над безкрайните руски степи.

И така, кой беше този дързък механик, който притежаваше такова мощно средство за въздухоплаване, за когото Щатите нямаха граници, нито океаните предели, който разполагаше със земната атмосфера като със свое собствено владение? Би ли могло да се помисли, че това беше оня Робюр, който така грубо бе захвърлил теориите си в лицето на института „Уелдън“ в деня, когато направи на пух и прах утопията за управляемите балони.

Може би някои по-прозорливи умове биха се досетили. Но странно наистина, никой дори и не помисли, че тъй нареченият Робюр би могъл да бъде свързан по какъвто и да било начин с изчезването на председателя и секретаря на института „Уелдън“

И тъй, всичко щеше да остане в тайна, ако не беше една телеграма, която пристигна от Франция в Америка по телеграфа в Ню Йорк в единадесет часа и тридесет и седем минути на 6 юли.

И какво съдържаше тази телеграма? Текстът на бележката, намерена в Париж в една табакера, бележка, която разкриваше какво се беше случило с двете личности, за които Щатите щяха да носят траур.

И така, похитителят беше Робюр, изобретателят, дошъл нарочно във Филаделфия, за да разруши теорията на балонистите в самия й зародиш! Значи той беше капитанът на въздушния кораб „Албатрос“! Той беше отвлякъл насилствено Чичо Прюдънт и Фил Евънс и като капак — Фрайколин! И тези личности можеха да се смятат изчезнали завинаги, освен ако по някакъв начин, построявайки машина, способна да се бори с могъщия въздушен кораб, техните земни приятели не успееха да ги върнат на земята.

Какво вълнение! Какво изумление! Парижката телеграма беше изпратена до института „Уелдън“. Членовете на клуба веднага я прочетоха. Десет минути по-късно цяла Филаделфия узна новината по телефоните, после за по-малко от час, предадена по многобройните жици на новия континент, тя стана известна на цяла Америка. Никой не искаше да вярва, макар да нямаше нищо по-достоверно от това. Сигурно е мистификация на лош шегаджия, казваха едни, най-долнопробно шарлатанство, казваха други. Как е възможно да ги отвлекат посред Филаделфия, и то толкова тайно? Как този „Албатрос“ се беше приземил в парка Феърмънт, без неговата поява да бъде открита по небето на щата Пенсилвания?

Чудесно. Това действително бяха аргументи. Недоверчивите все още имаха право да се съмняват, но това право им беше отнето седем дни след пристигането на телеграмата. На 13 юли френският презокеански параход „Нормандия“ пусна котва в Хъдсъновия залив, той носеше прословутата табакера. Веднага я изпратиха с влака от Ню Йорк за Филаделфия.

Тя действително беше табакерата на председателя на института „Уелдън“. Джем Сип беше направил добре този ден, приемайки по-питателна храна, защото иначе щеше да припадне, като я позна. Колко пъти беше смъркал енфие, поднесено му от приятеля! Мис Дол и мис Мат също я познаха, табакерата, която толкова често бяха гледали с надежда да пъхнат в нея някой ден мършавите си старомомински пръсти! После я разпознаха баща им Уилям Т. Форбс, Трък Милнър, Бет Т. Фин и мнозина други от института „Уелдън“! Сто пъти бяха виждали как ръцете на техния дълбоко уважаван председател я отварят и затварят. Най-сетне табакерата бе освидетелствувана от всички приятели, които имаше Чичо Прюдънт в този чудесен град Филаделфия, чието име показва — не е нужно да го повтаряме, — че жителите му се обичат като братя.

Така че не можеше да има и сянка от съмнение по този въпрос. Не само табакерата на председателя, но и почеркът му не позволяваше на скептиците да поклатят глава. Тогава всички се завайкаха, протегнаха безнадеждно ръце към небето. Чичо Прюдънт и Фил Евънс, отнесени с летяща машина, без да могат да открият средство да ги освободят!

Компанията на Ниагарските водопади, в която Чичо Прюдънт имаше най-много акции, трябваше да отсрочи работите си и да спре своите водопади. „Уолтън Уотч Къмпани“ реши за затвори фабриката за часовници, след като беше загубила директора си Фил Евънс.

Да! Това беше всеобщ траур! И думата „траур“ съвсем не беше преувеличена, тъй като с изключение на няколко луди глави, каквито се срещат дори в Съединените щати, никой не се надяваше вече да види отново тези двама дълбоко уважавани граждани.

След като беше прелетял над Париж, вече не се чуваше нищо за „Албатрос“. Няколко часа по-късно го бяха видели над Рим и това беше всичко. Нямаше нищо чудно, след като знаеха с каква скорост въздушният кораб беше прелетял над Европа от север към юг и над Средиземно море от запад към изток. Благодарение на тази скорост нито един телескоп не бе могъл да го улови в нито една точка от неговия път. Напразно всички обсерватории бяха нащрек денонощно — летящата машина на Робюр Покорителя беше отлетяла или толкова далеч, или толкова високо — в Икария, както казваха, — че загубиха всякаква надежда да открият някога следите му.

Трябва да прибавим, че дори да бе прелетял с по-умерена скорост над африканското крайбрежие, след като документът още не беше проучен, никой не се досети да търси въздушния кораб във висините на алжирското небе. Сигурно беше забелязан над Томбукту, но обсерваторията на този известен град — ако въобще имаше обсерватория — не беше успяла още да изпрати в Европа резултата от своите наблюдения. Колкото до краля на Дахомей, той по-скоро би заповядал да отрежат главите на двадесет хиляди от поданиците му, включително министрите, отколкото да признае, че е бил победен в борбата с един въздушен кораб. Въпрос на честолюбие.

След това изобретателят Робюр прелетя над Атлантическия океан, мина над Огнена земя, а после над нос Хорн. Прелетя над Южния полюс с огромната полярна земя, не точно по негово желание. От тези антарктически области, разбира се, не можеха да се очакват новини.

Юли измина и нито едно човешко око не можеше да се похвали, че е зърнало дори за миг въздушния кораб.

Август изтече и положението на пленниците на Робюр си остана пълна загадка. Започнаха да се питат дори дали изобретателят не беше станал като Икар, най-стария техник, за когото историята споменава, жертва на своята безразсъдна смелост.

Първите двадесет и седем дни на септември изтекоха без никакъв резултат.

Наистина с всичко се свиква на този свят. Човешко е да се притъпят отминалите болки. Човек забравя, защото е необходимо да забрави. Но този път, трябва да го кажем за чест на земното население, то не се подхлъзна по наклонената плоскост. Не! Не прояви нито за миг безразличие към съдбата на двамата бели и негъра…

И това се почувствува повече във Филаделфия, отколкото където и да било другаде. Впрочем тук се примесваха и някои лични страхове. Робюр беше похитил Чичо Прюдънт и Фил Евънс на тяхната родна земя. Беше си отмъстил напук на всяко право. Но задоволена ли беше неговата отмъстителност? Нямаше ли да пожелае да накаже и някои други колеги на председателя и секретаря на института „Уелдън“. Кой можеше да каже, че е защитен от попълзновенията на този могъщ владетел на небесните области?

И ето че изведнъж на 28 септември из града се пръсна един слух. Чичо Прюдънт и Фил Евънс се бяха върнали следобед в собственото жилище на председателя на института „Уелдън“.

Но най-удивителното беше, че този слух отговаряше на истината, въпреки че благоразумните хора не пожелаха да повярват.

Тъй или иначе, трябваше да се съгласят с очевидното. В града наистина се бяха върнали двамата изчезнали, и то лично, а не призраците им… Дори и Фрайколин се беше върнал.

Членовете на клуба, техните приятели, тълпата се спуснаха към-дома на Чичо Прюдънт. Приветстваха двамата балонисти, подаваха си ги от ръка на ръка сред многобройни възгласи „ура“ и „да живее“.

Джем Сип също беше там, оставил обеда си недовършен — печено със салата, както и Уилям Т. Форбс с двете си дъщери мис Дол и мис Мат. В този ден Чичо Прюдънт би могъл да се ожени и за двете, ако беше мормон, но той не беше мормон и нямаше никакви стремежи да стане. Тук бяха също Трък Милнър, Бет Т. Фин и всички членове на клуба. И до днес всички се питат как Чичо Прюдънт и Фил Евънс излязоха живи от хилядите обятия, през които минаха, докато прекосяваха града.

Същата вечер институтът „Уелдън“ щеше да има редовното си седмично съвещание. Надяваха се двамата балонисти да вземат участие. И тъй като те не бяха разказали още нищо за своите приключения — може би не им беше останало време да говорят! — всички се надяваха, че ще разкажат с подробности впечатленията си от пътешествията.

И наистина по една или друга причина и двамата не бяха казали нито дума. Безмълвен остана и слугата Фрайколин, когото неговите съплеменници едва не разкъсаха от възторг.

Ето какво двамата балонисти не бяха казали и не бяха пожелали да кажат:

Няма да се връщаме на това, което е известно за нощта на 27 срещу 28 юли — смелото бягство на председателя и секретаря на института „Уелдън“, голямото им вълнение, когато стъпиха на скалите на остров Чатхъм, изстрела срещу Фил Евънс, прерязаното въже и „Албатрос“, без своите двигателни витла, отнесен надалеч от югозападния вятър, докато се издигаше на голяма височина. Запалените му прожектори им бяха дали възможност да го проследят известно време. После той изчезна.

Бегълците нямаше от какво повече да се страхуват. Как би могъл Робюр да се върне на острова, след като витлата му нямаше да могат да работят още три-четири дни?

Те не се безпокояха, защото „Албатрос“, разрушен от взрива, щеше да бъде само плуваща по морето отломка, а хората в него — разкъсани трупове, които океанът дори не би могъл да изхвърли на брега.

Отмъщението беше изпълнено в целия му ужас.

Чичо Прюдънт и Фил Евънс, смятайки, че то е било предизвикано при законна самоотбрана, нямаха никакви угризения.

Фил Евънс беше леко ранен от изстреляния от „Албатрос“ куршум. Тримата тръгнаха да обикалят крайбрежието с надеждата да срещнат туземци.

Тази надежда не остана излъгана. Петдесетина туземци, живеещи от риболов, обитаваха западната част на Чатхъм. Те бяха видели въздушния кораб да се спуска над острова. Направиха на бегълците посрещане, каквото заслужават свръхестествени същества. Обожествиха ги или почти ги обожествиха. Настаниха ги в най-удобната колиба. Никога на Фрайколин не би могъл да му се представи по-добър случай да минава за бог на негрите.

Както бяха предвидили, Чичо Прюдънт и Фил Евънс не видяха вече въздушния кораб да се връща. От това заключиха, че катастрофата е станала в някоя от високите атмосферни зони. Никой вече нямаше да чуе да се говори за изобретателя Робюр, нито за чудната машина, на която неговите хора летяха заедно с него.

Сега трябваше само да чакат случай да се върнат в Америка. Остров Чатхъм рядко се посещава от мореплаватели. Месец август измина така и бегълците можеха с право да се запитат дали не бяха сменили един затвор с друг, в който въпреки всичко Фрайколин се чувствуваше много по-добре, отколкото във въздушен затвор.

Най-сетне на 3 септември един кораб пусна котва на остров Чатхъм, за да попълни запасите си от вода. Не сме забравили, че когато ги отвлякоха от Филаделфия, Чичо Прюдънт носеше със себе си няколко хиляди долара, а това беше предостатъчно, за да се върнат в Америка. След като благодариха на своите освободители, които ги изпратиха с най-почтителни церемонии, Чичо Прюдънт, Фил Евънс и Фрайколин отпътуваха за Оклънд. Те не разказаха нищо от своята история и след два дни пристигнаха в столицата на Нова Зеландия.

Там си купиха билети за един презокеански кораб и на 20 септември след щастливо плуване останалите живи пътници на „Албатрос“ пристигнаха в Сан Франциско. Те не бяха казали на никого откъде пристигат; но тъй като бяха платили добре, никой американски капитан не би поискал да узнае повече.

В Сан Франциско Чичо Прюдънт, Фил Евънс и прислужникът Фрайколин взеха първия влак от тихоокеанската железопътна линия. На 27 пристигнаха във Филаделфия.

Това е краткият разказ на станалото след бягството на двамата балонисти и заминаването им от остров Чатхъм. Ето как същата вечер председателят и секретарят можаха да заемат местата си на съвещанието в института „Уелдън“, залата на който беше необичайно препълнена.

Те и двамата никога не бяха изглеждали по-спокойни. Като ги гледаше човек, не би могъл да помисли, че нещо неестествено се е случило след паметното заседание на 12 юни. Три месеца и половина, които сякаш не съществуваха в техния живот.

След първите приветствия и ура, с които ги посрещнаха, без по лицата им да се мерне и най-малкото вълнение. Чичо Прюдънт свали шапката си и взе думата.

— Уважаеми граждани — каза той, — заседанието е открито.

Оглушителни ръкопляскания и при това заслужени! Защото удивителното беше не това, че заседанието беше открито, а че бе го открил Чичо Прюдънт заедно с Фил Евънс.

Председателят остави ентусиазмът да се изчерпи в приветствия и ръкопляскания. После продължи:

— На нашето последно съвещание, господа, тук избухнаха сериозни спорове („Слушайте, слушайте!“) между привържениците на предното и задното витло на нашия балон „Go a head“. (Признаци на изненада!) И така, ние намерихме начин да бъде постигнато съгласие между привържениците на едното и на другото витло и ето какъв е този начин: трябва да се поставят две витла: едното отпред, другото отзад. (Мълчание, предизвикано от пълно удивление.)

И това беше всичко.

Да, всичко! Нито дума за отвличането на председателя и секретаря на института „Уелдън“! Нито дума за „Албатрос“ или за изобретателя Робюр, нито дума за пътешествието, нито дума как пленниците са успели да се освободят! Нито дума най-сетне какво е станало с въздушния кораб, ако той още летеше в простора, и дали би следвало да се страхуват от нови насилия срещу членовете на клуба!

Разбира се, на всички им се искаше да разпитат Чичо Прюдънт и Фил Евънс! Но като ги видяха така сериозни, закопчани догоре, по-уместно им се струваше да уважат държането им. Когато те сметнат за необходимо да говорят, ще заговорят. И тогава всички щяха да бъдат удостоени с честта да ги слушат.

Може би в това мистериозно приключение се криеше някаква тайна, която не биваше да бъде още изяснена.

Чичо Прюдънт отново взе думата сред тишина, каквато никога не бе настъпвала на съвещанията на института „Уелдън“.

— Господа — каза той, — сега ни остава само да завършим аеростата „Go a head“, който трябва да покори въздуха. Заседанието е закрито.