Джек Лондон
Чудото на жената (9)

IX.

— Слушай ме — каза Мак Кан. — Почва да размръзва. Повърхността на снега се втвърдява. Сега е удобният момент за пътуване, като не се смятат пролетните бури в планината. Аз ги зная. Няма да бягам с никой друг, освен тебе.

— Но ти не можеш да бягаш — му отвърна Дим. — Не можеш да се мериш с никой мъж достоен за това име. Гръбнакът ти е от размекнал мозък. Ако искаш да тръгнеш, върви сам. И после, намеренията се променят, може аз да не отида никога… Еленовото месо е вкусно, скоро и пролетта ще дойде, а с нея и лакердата.

Снас пък му казваше:

— Съдружникът ви умря. Моите ловци не го убиха, но намериха тялото му замръзнало още при първата буря в планината. Никой не може да избяга оттука. Кога ще направим сватбата?

А Лабискви:

— Наблюдавам ви и забелязвам, че очите и лицето ви са неспокойни. О! Познавам добре лицето ви и малкия белег от рана, тъкмо под ухото. Когато сте доволен и се усмихвате в ъглите при очите ви се образуват три-четири бръчки, а когато се смеете стават шест, а понякога и седем. А сега няма нито една. Никога не съм чела книги: аз не зная да чета. Но Четири Очи ме научи на много неща. И в неговите очи аз видях тъга за света. Но тука имаше хубаво месо, риба в изобилие, плодове и зеленчуци; и често съседни племена ни доставяха брашно в замяна на нашите кожи. И все пак, той искаше отново да види света. Та толкова ли е хубав светът, че и вие също жадувате за него? Четири Очи нямаше какво да го задържа. Но вие нямате ли мене?

Тя въздъхна и поклати глава.

— Четири Очи умря със съжаление, така ли ще бъде и с вас, ако останете тука? Не мога да си представя какъв е светът. Ще избягате ли, за да се върнете в него?

Дим не можеше нищо да каже, но тя го разбираше, само като гледаше ъглите на устата му. Минаха няколко минути; тя видимо се бореше със себе си, а Дим се сърдеше сам на себе си за необяснимата подлост, която му пречеше да признае жаждата си за връщане във външния свят и съществуването на друга жена. Лабискви пак въздъхна.

— Добре! Моята любов към вас е по-голяма от страха към баща ми, а зная, че гневът му е по-страшен от урагана в планината. Вие ми казахте какво е любов. Аз ще ви докажа моята. Ще ви помогна да избягате оттука.