Джек Лондон
Чудото на жената (5)

V.

— Първия интелигентен тип, когото улавяме, сте вие — каза Снас на Дим една вечер в къта при огнището. — Изключвам само стария Четири Очи. Така го нарекоха индийците, защото беше късоглед и носеше очила. Той беше учител по зоология (Дим забеляза правилното произнасяне на думата). Той умря преди една година. Член беше на една мисия в горния Порк-Епик и се беше заблудил, когато моите младежи го намериха. Той беше интелигентен, вярно е, но беше донякъде занесен. Много обичаше да се заскитва. Във всеки случай знаеше добре зоологията и металургията. На Лусква, дето се намират въглища, имаме ковачници, които той инсталира доста добре. Там той поправяше оръжията и учеше младежите да ги поправят. Умря миналата година и неговата липса силно се чувствува. Беше се загубил: намериха го замръзнал една миля далече от лагера.

Същата вечер Снас каза на Дим:

— Най-добре за вас ще бъде да си изберете жена и да си основете огнище. Ще ви бъде по-приятно, отколкото да стоите с тия млади индийци. Младите моми не палят огън — това е един вид празник на девиците, както знаете — преди силните горещини и пристигането на лакердата, но ако желаете да ускоря датата, от вас зависи.

Дим поклати глава и се усмихна.

— Размислете — заключи спокойно Снас, — само Антон успя да се измъкне. Той си играеше с щастието… необикновено.

Лабискви потвърди пред Дим желязната воля на баща си.

— Четири Очи го наричаше замръзнал Пират, Пещерна Мечка, Примитивно животно, Цар на Елените, Брадат Бандит и още много други имена, които сам измисляше. На него дължа почти всичко, каквото зная от вашия език. Той непрестанно се шегуваше. Никога не можеше да се разбере кога е сериозен. Когато се сърдех, той ме наричаше свое малко леопардче. И все така ме закачаше.

Тя бъбреше с детска разпаленост и наивност, които Дим лично съгласуваше с женствената миловидност на лицето и тялото й.

Да, баща й беше суров. Всички се страхуваха от него, защото гневът му беше ужасен. Също и племето Порк-Епик. Чрез тях Снас продаваше своите обработени кожи на постовете и получаваше в замяна муниции и тютюн. При все че Снас винаги постъпваше честно, главатарят на Порк-Епик се опита да го измами. След две предупреждения, последвани от нова измама, Снас изгори селото му и уби десетина от хората му и измамите се прекратиха…

Когато тя беше още дете, убили един бял, който се опитал да бяга… Не, баща й не го убил сам; ограничил се да даде заповед на войниците. Нито един индиец не смее да не се подчини…

Колкото повече говореше тя за баща си, толкова повече тайнствеността се сгъстяваше около стареца.

— Кажете ми — го попита тя един ден — вярно ли е, че са живели един мъж и една жена, които се наричали Паоло и Франческа и които дълбоко се обичали?

Дим направи утвърдителен знак.

— Четири очи ми говориха за тях — каза тя, светнала — но не съвсем сериозно; и аз не бях сигурна, че са живели. Питах баща си, той се разсърди. Индийците ми казаха, че по тоя повод нахокал здраво Четири Очи. Има също Тристан и Изолда — две Изолди. Тъжна е тяхната история, но аз така искам да обичам. В цивилизования свят младите хора така ли се обичат? Тука е съвсем друго, женят се и туй то. Вероятно нямат време да постъпват иначе. Но аз съм англичанка и никога няма да се омъжа за индиец. А вие? Затова аз никога не съм палила моя девствен огън. Младите хора карат баща ми да ме застави да го сторя. Един от тях, Либах, е сръчен ловец. Друг един, Макук, иде да пее, за да ми се хареса. Той ме забавлява. Ако се разхождате нощем покрай палатката ми, ще го чуете.

Но баща ми казва, че мога да правя каквото искам и аз не паля огъня, защото нали знаете, че когато една мома иска да се омъжи, по такъв начин съобщава желанието си на ергените. Четири Очи винаги казваше, че това е хубав обичай. Обаче той никога не си взе жена. Беше може би много стар. Как може да се познае дали човек е влюбен, като Паоло и Франческа, разбира се?

Дим бе смутен от ясния поглед на сините очи.

— Ето как — измънка той — влюбените твърдят, че любовта е по-скъпа от живота. Когато се случи някой да предпочита някого пред всичко в света, това значи, че е влюбен. Ето така става, но е много мъчно да се обясни: човек го чувствува, и това е всичкото.

Тя погледна надалече през пушеците на лагера, въздъхна и отново взе кожената ръкавица, която шиеше.