Джек Лондон
Чудото на жената (6)

VI.

— Ако сполучим да избягаме оттука, не значи, че скитането е свършено — каза тъжно Късия.

— Наистина — съгласи се Дим — тая страна е просторен затвор.

Те гледаха от върха на едно голо възвишение снежното владение на Снас. От три страни то беше заградено от острите върхове на безразборно натрупани планини. Към север обаче равнината изглеждаше да се простира до безкрай, но те знаеха, че дори в тая посока цяла редица непристъпни планински вериги запречват пътя.

— По това време на годината — каза Снас на Дим същата вечер — мога да ви пусна три дена напред. Невъзможно е да заличите следите си. Антон избяга, след като снегът се стопи. Моите младежи могат да надминат по бързина който и да е бял, освен това те ще използуват пътеката направена от него. Когато снегът се стопи, ще бдя да не ви обзема същото изкушение. Тука животът е добър. Скоро човек престава да мисли за външния свят. Още се чудя на леснотата, с която човек забравя.

— Тоя Даниел Ман Кан ми задава грижи — каза Късия на Дим. — Той е лош пешеходец, но твърди, че знае един път към запад; значи трябва да тръгнем с него, иначе ще видим зор.

— Ний се печем на същия ръжен — отвърна Дим.

— Заблуда! Само за тебе се отнася и пропадането ти е неизбежно.

— Защо пък?

— Значи не знаеш новината?

Дим поклати глава.

— Младежите ми я казаха. Предупредили ги, че ще бъде тая вечер, няколко месеца по-рано от обичайната дата.

Дим вдигна рамена.

— Не те ли интересува това?

— Искам само да зная за какво се отнася.

— Слушай тогава! Жената на Даниел е казала на младежите… — Късия направи пауза, за да усили впечатлението — и те, разбира се, ми го предадоха, че момите трябва тая вечер да запалят огньовете си. Това е всичкото. Доволен ли си?

— Не разбирам какво искаш да кажеш!

— Така ли?… А то е просто и ясно. Една фуста е лапнала въдицата по тебе и тая фуста се готви за пръв път да запали факела си. И тя е Лабискви. А пък аз забелязах как те гледа тя, когато не я виждаш. И е казала, че не ще се омъжи за индиец. Тогава разбрах, че моят клет приятел Дим ще си изпати.

— Такова логическо заключение може да се направи! — каза Дим със свито сърце. Неотдавнашното държане на Лабискви му се яви под друго осветление.

— Това си е съвсем сигурно — каза Късия. — И все така става: тъкмо се готвим да офейкаме и една фуста се намесва и всичко усложнява. Ама че късмет… Слушай, Дим!…

Три стари индийки се бяха спрели на средата между лагера на ергените и тоя на Мак Кан и най-грохналата започна да приказва с пронизителен глас. Дим долавяше някои собствени имена, но много не можеше да схване и Късия тъжно му ги превеждаше.

— Лабискви, дъщеря на Снас, великият главатар, по чиято повеля вали дъжд, тая вечер запалва първия си факел на девица; Мака, дъщеря на Орвиц, ловец на вълци…

След като изброиха имената на цяла дузина момичета, Евменидите известителки се помъкнаха с мъка по-нататък да изпълнят длъжността си.

Ергените, които бяха дали клетва да не говорят на никоя мома, се преструваха, че не се интересуват от неизбежната церемония и за да покажат презрението си, започнаха да правят приготовления за някаква експедиция, която щяха да предприемат на другия ден.

Като смяташе, че стадото елени, което преследваха, не е много голямо, Снас реши да раздели силите си.

Целта на младежите щеше да бъде да търсят на северозапад другата част на стадото.

Дим, смутен от постъпката на Лабискви, изказа желание да ги придружи, но най-напред се посъветва с Късия и Мак Кан.

— Гледай да бъдеш еди-къде си на третия ден! — му каза Късия. — Ний ще набавим провизии и кучета.

— Но не забравяй — каза Дим — че ако нещо попречи на нашата среща, ти просто ще продължиш пътя си към Юкон. Ясно ли е?… Ако успееш, ще ми дойдеш на помощ напролет. В противен случай, аз тебе ще освободя.

Мак Кан, прав до огнището, посочи с поглед една стръмна планина, която се спущаше към равнината от високата планинска верига на запад.

— Там е — каза той. — От южната страна има една рекичка. Ще се изкачим по течението й. На третия ден ще ни срещнеш там. Ще продължим заедно пътя. Където и да стигнеш при рекичката, ще намериш следите ни или пък нас самите.