Джек Лондон
Чудото на жената (7)

VII.

Но на третия ден Дим не можа да предизвика удобен случай за бягство. Младите индийци бяха променили посоката на издирванията си и когато Късия и Мак Кан с кучетата се изкачваха по коритото на рекичката, Дим и другарите му на шестдесет мили на североизток вървяха по следите на второто стадо елени. Едва след няколко дена, в тъмнината на една снежна виелица, те се върнаха в лагера. Една индийка, която хленчеше до огнището, престана да плаче като видя Дим и се спусна към него. С изкривена уста и очи светнали от омраза тя го обсипа с проклятия, сочейки с ръка едно вцепенено тяло в кожите, още простряно на шейната, с която го бяха донесли.

Дим не можеше да предположи какво се беше случило и като наближи до лагера на Мак Кан, беше готов да изтърпи още един залп проклетия. Но какво беше учудването му, когато видя самия Мак Кан задъвкал старателно къс еленово месо.

— Аз нямам войнствен темперамент — обясни той, като хленчеше. — Но Късия замина и те още го преследват. Той се бранеше като дявол, но те ще го хванат на всяка цена. Той натупа двама — ще им мине, но на едного продъни гърдите.

— Да, зная — отговори Дим — току-що срещнах вдовицата му.

— Старият Снас иска да те види — прибави Мак Кан; той даде заповед да отидеш в колибата му щом се върнеш. Аз не продумах думица, ти не си в течение на нищо, не забравяй това. Късия тръгна с мене по своя собствена инициатива.

В колибата на Снас Дим намери Лабискви. Тя го прие с поглед пълен с такава кротост и такава нежност, че той се изплаши.

— Радвам се, че не сте се опитали да бягате — каза тя. — Виждате, че…

Тя се поколеба, но очите й изпълнени с любов, в която не можеше да се съмнява, не се наведоха.

— Аз запалих моя факел и разбира се то е за вас. Аз познах знака! Обичам ви повече от всичко на света; повече от всичко на света; повече от хиляда Либаховци и хиляда Макуковци. Аз обичам. Колко е странно това. Обичам както Франческа обичаше, както обичаше Изолда. Старият Четири Очи казваше истината. Не така обичат индийците. Но очите ми са сини и аз съм бяла. Ний и двамата сме бели.

Никога Дим не беше получавал признание и не беше приготвен за такава случайност. Още повече, това не беше предложение, защото считаха съгласието му за дадено. Всичко изглеждаше така добре наредено в мисълта на Лабискви, толкова горещи бяха погледите й, че той се чудеше как още не е обвила шията му с ръцете си и не е сложила глава на рамото му. Той разбра, че ако тя изказваше откровено чувствата си, не знаеше нищо за деликатните хитрости на любовта. Тя продължи да бърбори, пеейки щастливия химн на любовта си, а той търсеше удобен момент, за да я смаже със своята изповед. Трябваше сега или никога.

— Кажете, Лабискви — започна той, — сигурна ли сте, че Четири Очи добре ви е разказал цялата история на Паоло и Франческа.

Тя сключи ръце и започна да се смее, сигурна, че ще има удоволствието да я чуе.

— О! Значи има нещо повече? Аз бях съвсем сигурна, че трябва да е имало още любов! Аз мислих много за това, откак запалих факела.

В тоя миг Снас дойде при мангала.

Случаят, който Дим търсеше, беше загубен.

— Добър вечер! — каза старецът сърдито. — Хубава работа свърши вашият другар! Щастлив съм, че вие излязохте по-разумен.

— Кажете ми най-напред какво се е случило! — каза бързо Дим.

Белите зъби на Снас блеснаха през гъстите му мустаци.

— Разбира се, ще ви кажа. Вашият другар е убил един от моите хора. Това недоносче Мак Кан го е изоставил при първия изстрел. Той никога вече няма да се опита да бяга. Но моите ловци са открили следите на вашия другар в планината и ще го хванат. Той никога няма да стигне до Юкон. Колкото за вас, от днес вие ще спите при мене и няма да ходите с младежите! Аз ще ви пазя!