Джек Лондон
Чудото на жената (3)

III.

— Ето Разрошената Брада, изглежда, че знае къде отива — промърмори изведнъж Късия; и той улови едно куче и изтри о козината му мазните си ръце.

Беше сутрин и ергените закусваха с еленово месо, което печаха на скара. Дим забеляза един дребен и слаб човек, облечен с кожи, като кой да е друг индиец, но който личеше веднага, че е от бялата раса; той вървеше пред една шейна и една група от десетина червенокожи. Дим счупи кокала, който държеше и смучейки топлия мозък, наблюдаваше госта, който се приближаваше. Остри бакенбарди и червена, вече побеляла коса, изцапани от пушека в лагера, покриваха по-голямата част от лицето му, без да успеят да скрият мършавите, почти мъртвешки бузи. Но Дим забеляза широките му трептящи ноздри и широките му гърди — истински резервоар на кислород и жизненост и заключи, че тая мършавост съвсем не беше признак на болест.

— Как сте? — каза човекът, като извади едната си ръкавица и протегна голата си ръка. — Името ми е Снас! — прибави той.

— А моето е Белю! — отвърна Дим, който усещаше чудновато стеснение под изпитателния поглед на тия черни очи.

— Имате доста за ядене, нали?

Дим кимна утвърдително и се зае пак с кокала, но мъркането на шотландския говор беше чудно приятно за ухото му.

— Порциите са просташки! — подзе Снас; — обаче рядко оставаме без храна и тя е по-здрава от подправената храна в градовете.

— Виждам, че не обичате градовете! — каза Дим просто за да поддържа разговора.

Но биде изненадан от промяната в държанието на Снас. Стори му се, че тялото му се свива и трепери, като докоснато усетливче. После реакцията на една дива воля се прояви в погледа му, в който можеше да се прочете омраза, смесена с неизмерима скръб. Снас се обърна бързо, после се овладя, изправи глава и каза нехайно:

— Ще се видим пак, господин Белю. Елените пътуват към изток, та трябва да отида напред да търся място за лагера. Утре вий всички ще дойдете.

— Той все пак е нещо, нали? — забеляза Късия, като го гледаше да тръгва начело на индийците.

Той пак изтри ръцете си о козината на едно куче и тоя жест не беше неприятен на животното, ако се съди по начина, по който то облиза вкусната мас.