Мо Хейдър
Птичарят (35)

34

— Добре ли си, приятел? — попита по-късно в офиса Мадокс.

— Само съм изморен — отвърна Кафъри.

— За случилото се, за брат ти… Мога да ти издействам отпуск по семейни причини. До две седмици, ако желаеш.

Джак кимна.

— Благодаря ти.

— Кога искаш да…

— Не. Няма да го взема.

— Добре. — Мадокс въртеше из ръцете си някакъв кламер. — Ще ми се да ми беше казал. Можехме да направим нещо.

— Първо ще почакам да направиш нещо с Мел Дайъмънд.

— Предупредих го. Още една грешка и пропускаме мъмренето, а случаят отива за разглеждане в съда.

— Лесно се отърва. Нали?

— Словесното предупреждение е единственото, което мога да направя на този етап. Трябва да подмина случилото се сега.

— Боже!

Кафъри захвърли химикалката си и тя изтрака. Мадокс вдигна стреснато поглед.

— Какво?

— Не знам… единственото, което виждам, Стив, е това. Този човек е лайно. Разваля почти всичко, а ти… — Замълча, пое си дъх. — А ти като че ли все го покриваш. Ти и вашият „Мет боут клъб“ и вашата мрежа на старите момчета…

— Чакай, чакай. — Мадокс вдигна ръка. — Аз не съм глупак, Джак. Всички знаем, че Дайъмънд разчита доста на ласкателствата. А каква е тази мрежа на старите момчета? Такова нещо не съществува. Може би на други места, но не и в AMIP. — Направи пауза и понижи леко глас. — Виж, Джак…

— Какво?

— Не би трябвало да го казвам, но все пак ще го направя. Ти си по-добро ченге от него. Той ще се препъне. И вероятно ще е скоро. Но ти? — Счупи кламера на две и го захвърли в кошчето за боклук. — Ти, Джак, няма да се препънеш. Ти… — Облегна се назад, кръстоса ръце и погледна събеседника си с нещо като задоволство. — Е, просто не се тревожи, окей?

— Сър. — На вратата се появи Криотос с десертно блокче „Туикс“ в устата. — Тук е куриерът от криминалната лаборатория.

— Благодаря. — Мадокс се изправи уморено. — Това ще проясни малко решението ни дали да обвиняваме, или не.

Излезе от стаята. Останали сами, Криотос и Кафъри се вторачиха един в друг.

— Да? Какво?

— О, нищо. Просто се надявам, че си добре. Това е всичко. Тревожим се за теб.

Джак се смъкна на стола си, смутен от своя гняв.

— Много… много мило от ваша страна.

— Не е мило. Човешко. — Тя се обърна с намерение да излезе и спря на прага, допряла изцапания си с шоколад пръст до устата. — Както разбирам, вече не искаш да интервюираш Кук?

— Не.

— Добре, защото самолетът на „Еър Индия“ излита след един час. Сигурен ли си?

— Да… остави го да върви.

— О, а от снощната реколта има едно съобщение за теб. Обаждане на Джули Да-а-арлинг. Знаеш, „Литъл дарлингс“.

Усмихна му се и излезе.

 

 

По гласа на Джули разбра, че я беше събудил.

— Съжалявам.

— Няма нищо. — Тя затисна с длан прозявката си. — По принцип ставам късно. В хармония с територията.

— Получих съобщението ти. — Задържа телефона с брадичка. — Да не си си спомнила нещо?

— Не съм си спомнила. Случи се нещо.

— Слушам.

— Каза да ти се обадя, ако някой не се яви на осигурен от мен ангажимент.

— Да.

— Е, точно това стана.

Кафъри направи пауза.

— Добре. Кой?

— Казва се Пийс. Пийс Нбиди Джаксън. Тя е, не помня точно, наполовина ганайка или нещо такова. Не дойде на един ангажимент на „Ърлс корт“ и оттогава ни вест, ни кост от нея.

— Къде е бил последният й ангажимент?

— В Източен Гринич. „Дог енд бел“. Миналата сряда.

„Денят, преди да отидем там. Той ни е изпреварил…“

— Джули… — Бръкна в чекмеджето за флумастер и отвори капачката му със зъби. — Имаш ли адреса й? Нека проверим, за да не се притесняваме напразно, нали?

 

 

Седналата пред компютъра си Криотос вече знаеше всичко за Пийс Нбиди Джаксън.

— Една от трийсетте, за които Скотланд Ярд вече ни е предупредил — обясни тя, като не преставаше да се взира в екрана. — Кловър Джаксън, майката на Пийс, вчера я е обявила за изчезнала. Пийс е имала малък проблем с наркотиците. Хероин. Взела автобус от Ийст Хам до някъде в близост до тунела „Блекуол“. Майката мисли, че наскоро е ходила в Гринич. Когато момичето не се прибрало, тя извикала ченгетата, изгубила ума си от тревога.

— Добре. Нека някой да отиде у тях. Създай файл. Може би той е допуснал грешка за първи път. Заел се е с някой, чиято липса е усетена веднага.

Вдигна поглед. На прага стоеше Мадокс с някакви книжа в ръката. Кафъри разпозна червено-синия диамант в горния десен ъгъл на криминалната лаборатория. Това можеше да означава само едно.

Мадокс изчака да се възцари тишина.

— Така. Добрата новина е, че можем да се откажем да чукаме на вратата на съдията. — Никой не проговори. — Нещастният нехранимайко от Гринич се прибира вкъщи. Дори да имаха по-добра мостра, нямаше да им бъде необходима. Кръвната група даже не е една и съща.

Челюстните мускули на Дайъмънд, седнал край далечната стена, се задвижиха под загорялата на слънцето кожа, тънките ноздри запулсираха леко, сякаш опитваха да душат въздуха. Телефонът на Криотос звънна и накара всички присъстващи да подскочат. Тя го изгледа, почервеняла, задето беше привлякла вниманието по такъв начин. Обаждаше се Бетс от Лондонския мост. Мерилин го изслуша, погледна към Мадокс, после към Дайъмънд и подаде безмълвно слушалката на Кафъри.

 

 

Близнака се взираше в една черна резка на стената на килията, като се питаше дали това беше същото, за което си мислеше. „Не ги ли чистят тези проклети места?“ Вратата се отвори и влезе отговарящият за задържаните сержант, който носеше в найлонов плик дрехите на Близнака. Маратонките му бяха закачени най-отгоре, като два хляба — чисти, нови и пресни, току-що извадени от фурната.

— Мистър Хенри?

— К’во има?

— Прибирате се вкъщи.

Близнака завъртя подозрително очи.

— Така ли?

— Да. — Полицаят постави дрехите на койката до него, изправи гръб и го изгледа с отегчение. — Така.

 

 

Кафъри говореше по телефона с Фиона Куин, когато Есекс и Логан почукаха на вратата. Изражението на Есекс беше мрачно.

— Отиваме в дома на Хартвълд.

Държеше познатата жълта торба за боклук.

— Тръгвам две минути след вас. С Куин ще се видим направо там.

— Джак.

— Какво има?

Есекс се приведе, за да не го чуе Логан.

— Д-р Еймдюр опитва да се свърже с теб от лабораторията.

— Да? — Кафъри се изправи и затисна слушалката с длан. — Има ли да ми казва нещо?

Есекс направи пауза.

— Има.

— Е, и?

— Казва, че костите са животински. Свински. Съжалява.

Джак се отпусна обратно на стола си.

— Добре ли си?

— Да. Не съм изненадан.

— Вероятно могат да осъдят Пендерецки за нарушаване на обществения ред. Да му направят строго предупреждение. Имаш колкото щеш свидетели.

— Не. — Кафъри се почувства уморен. Уморен от всичко, което му струваше Юан. — Благодаря. Но няма да подам жалба в съда. Това няма да бъде последният път.