Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Кафъри (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Birdman, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Матева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Мо Хейдър
Заглавие: Птичарят
Преводач: Красимира Матева
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИнфоДАР
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: Симолини 94
Коректор: Ангелина Вълчева
ISBN: 978-954-761-208-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10704
История
- — Добавяне
30
Мадокс стоеше на стъпалата на полицейския участък в Гринич, когато Кафъри пристигна. Припичаше се на слънце, ядеше самоса, която очевидно бе извадил от книжната кесия в ръцете си, и бе насочил невиждащ поглед към групичката студенти, които пиеха бутилирана бира пред „Фънел енд Фъркин“. Отвесните бръчки между веждите му днес бяха по-дълбоки. Когато Кафъри го заговори, той се намръщи, кимна рязко към участъка и рече:
— Само обичайната гадост за ума. Той арестува Близнака. Дори не се посъветва с мен. Това е всичко.
„Изненадан ли си, Стив? Честно, наистина ли си изненадан?“
— Предполагам, в такъв случай партито се анулира.
— Ох, боже! — Мадокс притисна длан към челото си. — Не. — Поклати глава, отпусна раздразнено ръка. — По дяволите! Така или иначе, не останаха повече извънредни часове. Не… ще оставим Дайъмънд да дежури, все пак трябва да разбере по нещо, че е сбъркал. Бетс ще направи интервюто с някой друг, а аз ще му хвърля един поглед после.
— Достатъчно е да кажеш само една дума, Стив… и край на партито. Правя го само заради…
— Знам. Всички го правим заради тях. Там е работата. Това е последната инициатива на шефа: щастливият семеен живот прави ченгетата щастливи. Така няма да бият съпругите си, да стават алкохолици, да посягат на живота си.
— Напълно в стила на деветдесетте години. — Джак отвори вратата. — До осем тогава?
Мадокс довърши индийския си обяд, смачка кесията и я хвърли в кофата за боклук в долния край на стълбите.
— До осем.
Кафъри избягваше стаята за задържаните. Качи се право на втория етаж и се запъти към помещенията, запазени както в това, така и във всички други столични полицейски участъци, изключително за да бъдат използвани от AMIP. Вътре Ребека седеше сама, загледана през прозореца и кривеше разсеяно елегантното си стъпало с видимо нетърпение, като смучеше с устните си сребърния мексикански медальон, увесен на верижка на шията й. Беше с маслиненозелени широки панталони и светла поплинена риза. Щом видя Джак, тя пусна медальона и се усмихна напрегнато.
— Здравей.
— Приятно ми е да те видя.
— Така ли?
Кафъри направи пауза, преди да отговори.
— Разстроена ли си?
— Да.
Той седна срещу нея и замислено сплете пръсти.
— Разкажи ми.
— Досаждам ли ти? Не искам да изглеждам досадна, но съм дяволски сериозна. Мисля, че той е важен.
— Ааа. Нещо не разбирам.
— Обясних на телефонния ти секретар.
— На телефонния ми секретар ли? — Джак наклони глава на една страна. — И това беше…?
— Вчера вечерта.
— На мобилния ми?
— Да.
Вероника. Младият мъж поклати глава.
— Ребека, не съм получил съобщението. Съжалявам.
При тези думи погледът й омекна.
— Не мислех да настоявам, но цяла нощ не съм мигнала. Всичко започна от твоето изказване, че това трябва да е някой много организиран човек, на когото са имали доверие. Някой, на когото са имали достатъчно доверие, за да… — Ребека потръпна и той забеляза как кожата на китките й настръхна. — Някой, на когото са имали достатъчно доверие, за да му позволят да им инжектира нещо.
— Не трябваше да ти го казвам. Надявам се, че не…
— Не съм казала на никого. — Тя се приведе напред и дългата й чиста коса се залюля по раменете й. — Миналата година Джони ме заведе на едно парти. Домакинът не криеше, че разполага с хероин и е готов да го инжектира на всеки, който пожелае. Бил лекар и знаел как да го направи, без да причинява болка, точно колко да сложи, неща от този род. — Приведе се още по-напред. — А желаещи не липсваха.
— Бил лекар ли?
— Някога, или само учил за лекар, преди години. Сега е важна клечка в някаква фармацевтична компания и мисля, че има нещо общо със „Сейнт Дънстан“. — Повдигна бретона от челото си, за да се разхлади. — Много от момичетата в района са ходили в дома му. Различни видове наркотик, все най-добро качество, се предлагат свободно в малки купички. Обикновено в края на нощта става клиент на някое от момичетата. При това добър клиент. И така продължава от години.
— Не съм го интервюирал.
— Много е потаен, ако искаш да те покани отново, трябва да си траеш. Той е заможен, интелигентен, може да се каже, че изглежда добре, но по особен начин. О, и има творба на Патрик Херън, за която си заслужава да умреш. — Ребека поклати почти невярващо глава. — Виси си на стената, а около нея са се струпали всякакви улични проститутки, смъркат кокаин, кискат се… и никоя от тях не знае какво вижда. — Спря да говори за момент, загледа се в дланите си. Когато вдигна отново очи, лицето й се бе променило. — Онази нощ той ми хвърли око. Помисли, че съм от проститутките, помоли ме да остана, аз отказах и… е, разменихме любезности. Нищо драматично. Одрах го гадно по врата.
— Той спря ли?
— В крайна сметка. Но ако ме питаш дали е способен на жестокост, изнасилване, може би — убийство…
— Би казала?
— Не знам защо, но бих казала „да“. Абсолютно. В него има нещо безумно.
— Къде живее?
Ребека се завъртя на стола си и кимна към прозореца.
— Ей там нагоре. В една от големите къщи от страната на „Крумс хил“.