Дийн Кунц
Лицето на страха (9)

9

Пол Стивънсън носеше ушита по поръчка синя риза, копринена връзка на сини и черни райета, скъп черен костюм, черни чорапи и светлокафяви обувки със светли шевове. Когато в петък след обяд влезе в офиса, бе толкова разтревожен, че не забеляза физиономията на Прайн при вида на обувките му. Понеже не смееше да вика на Прайн, той се намуси.

— Тони, защо имаш тайни от мен?

Прайн беше се изтегнал на дивана подпрян на една възглавница и четеше „Ню Йорк Таймс“.

— Тайни ли? — попита той.

— Току-що открих, че по твое указание компанията е наела частна детективска агенция да следи Греъм Харис.

— Тя не го следи. Помолих я само да установи местонахождението на Харис в определени часове на някои дни.

— Ти си помолил детективите да не се приближават до него или приятелката му. Това е следене. И си поискал четиридесет и осем часова експресна работа, която струва тройно по-скъпо. Ако искаш да знаеш къде е бил, защо сам не го попиташ?

— Мисля, че би ме излъгал.

— Защо ще те лъже? За кои определени часове? За кои определени дати?

Прайн остави вестника, изправи се и се протегна.

— Искам да зная къде се е намирал, когато е била убивана всяка една от десетте жени.

— Защо? — попита Стивънсън объркан и мигащ глуповато.

— Ако при всичките десет случая няма алиби (работил сам, бил на кино сам, разхождал се сам), тогава може би той ги е убил.

— Харис ли? Ти мислиш, че Харис е Касапина?

— Може би.

— И нае детективи, заради едно може би?

— Казах ти, още от самото начало не повярвах на този човек. И ако се окажа прав, представяш ли си каква сензация ще имаме!

— Но Харис не е убиец. Той залавя убийци.

Прайн отиде към барчето.

— Ако някой лекар лекува петдесет пациента от грип в продължение на седмица и петдесет следващата, ще бъдеш ли изненадан, ако самият той се разболее от грип на третата седмица?

— Не съм сигурен, че разбирам накъде биеш.

— От години, дълбоко в съзнанието си, Харис се е настройвал да убива — каза Прайн, пълнейки чашата си с бърбън. — Той буквално се е ровел в съзнанието на убийци на съпруги, детеубийци и масови убийци… Може би е виждал повече кръв и насилие, отколкото повечето полицаи с дългогодишна служба. Не е ли приемливо, че един неуравновесен по начало човек, може да се побърка от това? Не е ли приемливо, че би могъл да се превърне в същия този маниак, когото се опитва да хване?

— Неуравновесен ли? — намръщи се Стивънсън. — Греъм Харис е толкова уравновесен, колкото и аз.

— Колко добре го познаваш?

— Наблюдавах го по време на представлението.

— Има още едно нещо, което трябва да знаеш. — Прайн долови отражението си в огледалото зад барчето и приглади коса.

— Например?

— Смятам да се отдам на аматьорски психоанализ — аматьорски, но точен. Преди всичко, Греъм Харис се е родил в крайна бедност и…

— Почакай. Неговият баща е бил издателят Евън Харис.

— Вторият му баща. Неговият истински баща бил тежко болен и умрял, когато Греъм е бил на една годинка. Майка му работила като келнерка. Тя се е борила да запази покрива над главите им и в същото време е трябвало да плаща сметките за лекар на съпруга си. Години наред те живеели ден за ден на ръба на мизерията. Това не може да не се е отразило на детето.

— Как е срещнала Евън Харис?

— Не зная, но след като се оженили, Греъм взел фамилното име на втория си баща. Той е прекарал другата част от детството си в замък. След като взел университетска диплома, той имал достатъчно време и пари, за да стане един от световноизвестните алпинисти. Старият Харис го насърчавал. В своите кръгове Греъм е бил прочут, звезда. Представяш ли си за колко много хубави жени алпинизмът е привлекателен спорт.

Стивънсън сви рамене.

— Не като спортистки — поясни Прайн, — а като антураж на алпинистите. В леглото. Повече жени, отколкото можеш да си представиш. Предполагам, че ги е привличала близостта на смъртта. Цяло десетилетие Греъм е бил обожаван и прехвърлян от една на друга. После ужасното падане. Когато се възстановил, изпитвал ужас от катеренето. — Прайн се вслушваше в собствения си глас, възхитен от собствената си теория. — Разбираш ли, Пол? Той се е родил неизвестен, изживял е първите шест години от живота си в мизерия. После, изведнъж, след като майка му се оженила за Евън Харис, се превърнал в принц. Сега, чудно ли е, ако се страхува отново да стане неизвестен?

Стивънсън отиде до барчето и си наля малко бърбън.

— Не мисля, че това може да се случи — отбеляза той. — Греъм наследи парите на втория си баща.

— Парите и славата са две различни неща. Щом веднъж е бил знаменитост, това може би му е станало навик. Вероятно е бил опиянен от славата. Може да се случи на всеки. Бил съм свидетел на такова нещо.

— Също и аз.

— Щом той е това, което е… Е, тогава защо да не е решил, че да си известен престъпник е също така хубаво, както ако си известен алпинист. Като Касапина, Греъм грабва заглавията на вестниците и става известен с престъпленията си, макар под „nom de guerre“^[1].

— Но когато е било убито момичето миналата нощ, той беше с теб в студиото.

— Може би не.

— Какво? Но той предсказа смъртта й.

— Така ли? Или просто ни е казал кого е избрал за своя следваща жертва?

Стивънсън гледаше втренчено, Прайн сякаш беше луд.

— Разбира се, Харис беше в студиото с мен, но не когато е станало убийството. Аз ползвах един източник в полицейския участък и взех копие от доклада на следователя. Според патолога, Една Моури е била убита някъде между единадесет и половина в четвъртък вечерта и един и половина в петък сутринта. Харис напусна студиото в дванадесет и тридесет в петък сутринта. Имал е цял час, за да отиде при Една Моури.

Стивънсън глътна малко уиски.

— Господи, Тони — възкликна той, — ако си прав и успееш да прокараш тази история, Ей Би Си ще ти предостави време за предаване — интервю в късните вечерни часове и ще ти позволи да го направиш по твоя начин, на живо!

— Може би.

— Но ти нямаш никакво доказателство — каза Стивънсън. — Това е само една теория, и то не съвсем убедителна. Не можеш да осъдиш един човек, защото се е родил в бедно семейство. По дяволите, твоето детство е било по-лошо от неговото, а ти не си убиец.

— В момента нямам доказателство — каза Прайн и си помисли, че ако не може да бъде намерено, то би могло да бъде фалшифицирано.