Дийн Кунц
Лицето на страха (31)

31

Добре направените обувки са от съществено значение за един сериозен катерач. Те трябваше да бъдат високи от пет до седем инча, изработени от най-висококачествена кожа, обшити с кожа, за препоръчване ръчна изработка и с меки езици. Най-важното от всичко бяха подметките, които трябваше да бъдат твърди, нееластични и с издатъци направени от вибрам.

Греъм обичаше да носи точно такива обувки. Те пасваха отлично на краката като ръкавици. Макар обуването им и връзването на връзките да го приближаваше към действието, на което гледаше с ужас, той откри, че те са странно удобни и вдъхват увереност. Близостта му с тези принадлежности за катерене като цяло приличаше на критерий, с помощта на който можеше да провери стария Греъм Харис, да провери за наличието на следи от куража, който някога бе показвал.

И двата чифта обувки от купчината с екипировки бяха четири номера по-големи от този, който носеше Кони. Не можеше да се възползва от нито един от тях. Ако натъпчеше хартия във върховете и по страните им, тя щеше да ги чувства като бетонни блокове и сигурно би направила погрешната стъпка на някое решително място по време на спускането.

За щастие те намериха чифт обувки за катерене, които й пасваха достатъчно добре. Тези обувки бяха по-леки, по-стегнати, по-гъвкави и не така високи, както стандартните. Подметката им беше каучукова, а кантовете им не изпъкваха и правеха възможно за носещия ги да се задържа и на най-тесните первази.

Въпреки че трябваше да служат поради липсата на нещо по-добро, тези обувки за катерене не бяха подходящи за спускането, което им предстоеше. Понеже бяха изработени от чортова кожа и не бяха водонепроницаеми, те трябваше да бъдат използвани само при хубаво време и никога при снежна буря.

За да защити краката си от намокряне и от неизбежния щипещ студ, Кони носеше и чорапи, и пластмасова превръзка. Чорапите бяха дебели, сиви и вълнени и достигаха до средата на прасеца. Пластмасата се използваше обикновено, за да запази краката сухи и катерачът я носеше в раницата си. Греъм беше обвил ходилата й с два пласта пластмаса, осигурявайки водонепропускливия материал при глезените й с гумени ленти.

И двамата облякоха тежки яркочервени найлонови якета със завързващи се под брадичката качулки. Между външната найлонова повърхност и хастара, неговото яке беше подплатено с изкуствен изолационен материал, достатъчен за катерене през есента, но не и за студа, който ги очакваше тази нощ. Нейното яке беше много по-добро, но Греъм не й каза това от страх тя да не настоява да го носи той. То бе подплатено със сто процента гъши пух, което го правеше най-топлата дреха за своята големина и най-подходящо за нея.

Върху якето си всеки от тях закрепи катерачески обезопасяващ хамут за защита в случай на падане. Този елемент от екипировката беше значително подобрен в сравнение с пояса, който катерачите бяха използвали някога и който понякога дръпваше така силно, че нараняваше сърцето и белите дробове. Простият кожен хамут разпределяше натиска върху целия корпус на тялото, намалявайки риска от тежко нараняване и в действителност осигуряваше катерачите срещу преобръщане с главата надолу.

Кони беше впечатлена от хамута. Когато той я стегна в него, тя каза:

— Това е съвършена осигуровка, нали? Дори да паднеш, тя те спира на късо разстояние.

Разбира се, само ако се подхлъзнеше или стъпеше на погрешно място, а ако въжето беше единично и се скъсаше, хамутът нямаше да спре нейното падане. Обаче Кони не трябваше да се безпокои за това, защото Греъм вземаше за нея извънредни мерки за безопасност: тя щеше да слиза надолу по две независими едно от друго въжета. В добавка към главното въже Греъм възнамеряваше да я осигури и с едно второ, което той щеше да притяга към местата за закрепване по целия път надолу до улицата.

Греъм нямаше да бъде така осигурен като нея. Него нямаше кой да го осигурява. Той щеше да се спуска последен, по единично въже. Това също не й обясни. Колкото по-малко се безпокоеше за спускането, толкова по-големи бяха шансовете й да оцелее след него. Опъването беше добро за един катерач, но ако беше твърде голямо, то можеше да стане причина да допусне грешки.

Двата хамута имаха на кръста халки за принадлежности. Греъм носеше питони, карабини, болтове-удължители, чук и компактна захранвана от батерии бормашинка с размери на две цигарени кутии. На халките на своя хамут Кони имаше допълнително количество питони и карабини.

Освен окачените на техните хамути принадлежности, и двамата бяха натоварени с въжета. Кони имаше на всеки хълбок по едно въже с дължина сто фута. То беше тежко, но така плътно навито, че не пречеше на движенията й. Те си оставиха две по-къси въжета, които щяха да използват за началото на спускането.

Най-накрая сложиха ръкавиците.

Болинджър излизаше от асансьора на всеки етаж. Ако целият етаж се заемаше от една търговска фирма, той опитваше заключените врати в противоположните краища на нишата. Ако етажът беше отворен, той излизаше от нишата и се уверяваше, че по коридора няма никой.

На всеки пети етаж Болинджър поглеждаше не само в коридора, а също така на стълбищата и в асансьорната шахта. Първите двадесет етажа от сградата се обслужваха от четири асансьорни шахти от двадесетия до тридесет и петия етаж само от една шахта. В първата половина на своето вертикално претърсване той загуби повече време, отколкото можеше да си позволи, отваряйки вратите на аварийните изходи на всички шахти.

В десет и петдесет той беше на петнадесетия етаж, но все още не бе открил и следа от тях. Болинджър започна да се пита дали провеждаше добре претърсването. Обаче в момента не беше в състояние да види някакъв друг начин. Той отиде на шестнадесетия етаж.

Кони изтегли тежкия шнур и пусна обратно завесите на офиса.

Греъм освободи резето на средния прозорец. Отначало двете правоъгълни крила не поддаваха, но после изведнъж поддадоха със скърцане като прозорци на панти.

Вятърът нахлу в помещението, виейки като живо същество. Воят му беше пронизителен и демоничен. Снежинките се въртяха около Греъм, танцуваха над плота на масата за съвещания и се топяха върху полираната й повърхност, образувайки капчици като роса върху килим от зелена трева.

Той се наведе над подпрозоречната дъска и погледна покрай стената на Боуъртън Билдинг. Най-горните пет етажа (и четириетажната декоративна куличка над тях) имаха два ярда отстъп от по-долните тридесет и седем етажа. Само три етажа по-долу имаше един корниз с широчина шест фута, който обграждаше конструкцията. По-долните четири-пет етажа се падаха под корниза и не се виждаха.

Снегът валеше така интензивно, че Греъм едва можеше да види уличните лампи от отсрещната страна на Лексингтън авеню. Под светлините не се виждаше дори и малкото петно от паважа.

По време на малкото секунди, от които се нуждаеше да огледа обстановката, вятърът блъскаше главата му и вледеняваше и вкочаняваше лицето му.

— Дяволски е студено! — възкликна Греъм. Струя пара излезе от устата му, докато говореше. Той се отвърна от прозореца. — Поне е сигурно, че ще страдаме от малко лют студ.

— Все пак ще трябва да вървим — каза тя.

— Не се опитвам да се върна назад.

— Трябва ли да си завием лицата?

— С какво?

— С шалчета…

— Вятърът ще премине през всяка материя, която имаме под ръка. Освен това, ще я залепи за лицата ни, така ще ни е трудно да дишаме. За съжаление, списанието не препоръчва никакви лицеви маски в този справочник на купувача. Иначе щяхме да имаме точно това, от което се нуждаем.

— Тогава, какво можем да направим?

Внезапно на Греъм му хрумна нещо и той отиде към бюрото си. После свали неудобните ръкавици. Средното чекмедже съдържаше доказателство за хипохондрията, която беше една непрекъснато нарастваща част от неговия страх: анасин, аспирин, половин дузина лекарства против простуда, тетрациклин на капсули, таблетки за гърло, термометър… Той взе една малка туба и я показа на Кони.

— Крем срещу напукани устни ли? — попита тя.

— Ела тук.

— Този крем е точно такъв. Но ако ще измръзнем от студ защо да се безпокоим за такова нещо като напукани устни? — попита отново тя.

Той отвъртя капачето на тубата и завъртя основата й, за да се покаже малко от восъка и покри с него цялото й лице: челото, слепоочията, бузите, носа, устните и брадичката.

— Дори при тънък слой от това, на вятъра ще му е нужно повече време да изсмуче топлината от теб и ще запази кожата ти еластична. Загубата на топлина е две трети от опасността. А загубата на влага заедно със загубата на топлина е причина за тежки измръзвания. При много студен вятър влагата не достига до твоята кожа. На практика, вятърът под нулата може да изсуши лицето ти толкова силно, колкото въздуха в пустинята.

— Аз бях права — каза тя.

— За какво?

— Че в теб има нещо от Ник Чарлз.

В единадесет часа Болинджър влезе в асансьора, включи го и натисна бутона за двадесет и шестия етаж.