Алън Уилямс
Архивът на Берия (1)

Берия, Лаврентий Павлович (СССР)

Началник на тайната полиция (ОГПУ, НКВД); р. Меркаели, Грузия (29.III.1899); екзек. Москва (1953); съпр. Нина; син Сергей; обр. Бакински технически институт; дипломи по инженерство, архитектура; влиза в Болшевишката партия (1917); в ЧК (Извънредна комисия за борба с контрареволюцията, спекулата и саботажа) (1921); Първи секретар на Грузинската и Задкавказката комунистически партии (1931); Народен комисар на вътрешните работи (1938); член на Държавния съвет по отбраната (1941); по време на Великата Отечествена война организира масови депортации от освободените територии, принудителни трудовопоправителни лагери, саботажни действия зад фронтовата линия, военен контрашпионаж (СМЕРШ) и основава Еврейски антифашистки комитет; назначен за върховен надзорник на проекта за съветската атомна бомба (1945); ръководи мерките по сигурността и контрареволюцията в освободените братски страни в Източна Европа (1947–53); официално: екзекутиран след таен съдебен процес (декември 1953); неофициално: застрелян в Кремъл по време на заседание на Политбюро (10.VI.1953); гроб неизвестен. Спортни занимания: тенис, волейбол, катери.

Адреси: ул. „Малая Никитская“, Москва; бившето имение на граф Орлов, Московска област; дачи в Гагра и Сочи на Черно море.

• Налице е неточност в тази официална биография на Берия: „мерки по сигурността и контрареволюцията“ би трябвало да се чете „мерки по сигурността и борба срещу контрареволюцията“.