Бо Онест
Отблизо и лично (8)

Предложението на Робинзон:

Сутринта, малко след осем и половина, отшелникът цъфна на вратата и хвърли две осолени рибици от дивеч на масата.

— Хайде мързеливци, ставайте, какво се излежавате по това време? Вече сте отбор, макар и от двама и аз ще ви бъда треньорът. Облечете се и потичайте двайсетина минути в гората, после имаме важен разговор. И двамата сте били атлети, време е поне малко да възвърнете формата си. Хайде, бегом и вече искам пълно подчинение!

Двамата приятели, учудени от този внезапен ентусиазъм в горянина, не се бавиха дълго. Облякоха по-стари дрехи, обуха маратонките и излязоха на дълъг крос.

Слънцето вече грееше и бе истинско удоволствие да потренират.

Когато се върнаха направиха малко упражнения и започнаха обща физическа подготовка — лазеха по поляната, катереха дървета и правеха лицеви опори до припадък.

Накрая влязоха в къщата, взеха си по един душ и освежени насядаха около масата. Треньорът им извади малка бутилка и напълни от течността в нея две чаши.

— Вече всяка сутрин ще пиете от извлека, той ще ви дава сили след това здраво да тренирате.

— Приятелю, преди да продължиш с командите, моля те, обясни какво съдържа тази горчилка! Постоянно я предлагаш и ми е интересно с какво е толкова ценна.

— Ще бъда откровен и ще ти призная, че си нямам и понятие какви съставки има в нея, все пак нито съм химик, нито фармацевт, нито притежавам оборудвана лаборатория. Но имам много ясна представа на какво е способна билката, дълги години наблюдавам въздействието й върху животните.

— Върху животните ли?

— По-точно върху елените и сръндаците, царете на гората. Сега ще ви обясня! Навярно знаете, че през любовния период благородният елен, а и лопатарят отслабват жестоко, а понякога, в редки случаи дори умират от изтощение. Всеки зрял елен води битки за любовта на женските, но тия боеве са си в реда на нещата, те са им в природата. Това, което си изтощава най-много е постоянното тичане след кошутите, за да ги завръщат в харема си, една бяга насам, друга натам и мераклията няколко дни поред дори не се храни, живее в един непрекъснат спринт. В края на този период животното е загубило една трета от теглото си, обезводнено е и е на крачка от смъртта.

— И?

— Точно тогава, в този кризисен момент всички мъжки индивиди се насочват към едно скалисто място и прекарват там 4–5 денонощия без да напускат района. Отначало се чудех какво точно ги привлича толкова и накрая проумях, че пасат една определена остра и жилава трева, доста вкусна между другото, която расте само там, между камъните. Няма да повярвате каква промяна настъпва с тези мъжкари в края на този период и как очебийно са си възвърнали формата. Отново пращят от енергия и тичат като луди, нищо общо със състоянието им от преди. Реших да експериментирам и аз с този природен хормон и след няколко чаши запарка просто не можех да повярвам каква енергия се вливаше в мен. Повярвайте ми, това не е плацебо и наистина действа и при хората, установих го от собствен опит!

— Разбирам, сега вече нещата ми се изясниха. И защо ни караш да пием от този чай?

— Искам да се позанимавам с вас и поне малко да ви подготвя физически, не се знае в какви ситуации може да попаднете. И двамата притежавате талант в излишък. Затова не искам да мрънкате и да се оплаквате, това отличава мъжете от момчетата! Слушайте ме и няма да сбъркате!

— Ама, Робинзон…

— Не говорете сега и чуйте нощес какво измислих! А дълго мислих, повярвайте ми!

— Очакваме да чуем с какво ще ни изненадаш. За какво толкова мисли?

— За философия и за екшън. За смисъла на живота и за собствената ми мисия в него. Никога не съм обичал утъпканите пътища, а и това съществуване, което водя в гората няма как да не изостри тръпката на ловеца в мен! Уморих се да живея в този сив свят без да вземам отношение, но досега бях сам и възможностите ми бяха ограничени. Всъщност домашните пантофи никога не са били по вкуса ми. Сега обаче станахме един малък отряд и тримата ни мотивира нещо банално — справедливостта. Досега живях по свой начин, искам така и да умра! И така, искате ли да превърнем замрелия си и безрадостен живот в едно интересно приключение?

— Та кой не би желал подобно нещо?

— Тогава ето какво ще предприемем! Ще потренираме тук около месец-два и ще ви науча на някои по-специфични неща от моя стар занаят. Казвам „специфични“, за да не използвам по-кофти дума. Това време, естествено е напълно недостатъчно, но все пак е някакво начало. И двамата вече сте се срещали отблизо с насилието, така, че техниките, които ще ви покажа няма да влязат в противоречие с принципите ви. Не аз съм ви научил да убивате, но аз ще ви помогна да оцелеете! В същото време ще планираме следващите удари, по-точно Иво ще планира, а аз ще одобрявам, засега той добре се справя. Все още обаче сме в началото. Лошото е, че при нас опитът ще се трупа на много висока цена, защото и най-малката грешка ще ни провали. Затова от днес ставаме неразделни и образуваме едно цяло — тъй като често ще рискуваме, животът на всеки от екипа зависи от другарите му. В екипната работа няма „аз“, всички сме едно цяло!

Иво чак скочи от стола си, толкова се бе развълнувал.

— Значи си решил да ми помогнеш?

— Е, за тангото са нужни двама. А има танци, в които участват цели групи, хореографията го изисква. Защо да не се включа, ти си в правото си да търсиш възмездие, а нашата организация ще е правораздавателна, в най-чистата й форма! Освен това аз няма да помогна само на теб. Можем ли да оставим света по-добър, отколкото сме го намерили?

— Струва ми се непостижима цел.

— Грешиш! Можем и ще го направим! Естествено, според общоприетите норми дейността ни ще бъде противозаконна, затова ще се наложи да скъсаме синджира, с който сме привързани към държавата. Тръгнем ли по този път ще създадем неразрешим конфликт между нас и системата. Защото в нашата страна съдебната власт не наказва нарушителите на закона, а тези, които ги спират. Ще се включим в играта, но нашите правила никой няма да ги признае, затова нашето главно правило ще бъде да не играем по чужди правила. Това значи, че ще нарушаваме закона, но в името на нов кодекс! Всички сме чели за Робин Худ, който още от 14 век е всенароден любимец въпреки че действията му се определят като незаконни. Но те са се определяли като такива единствено от богатите, от статуквото, защото им е пречел да правят каквото си искат. Той е крадял откраднатото от тях. Нали ме разбирате, и ние ще се превърнем в нещо като бъгове на една налагана с години система. И въпреки че ако се изправим пред съда на обществото той ще ни оправдае начаса, ние няма да имаме такава опция. В нашия случай абсурдното е, че сме прави, а ще бъдем преследвани. Но някой трябва да се опълчи и предлагам това да сме ние.

— Защо не, поне сме убедени, че сме на правилната страна. Историята обича победителите и съм убеден, че след време постъпките ни ще бъдат приемани като тези на Робин Худ.

— Най-добре ще е никой да не разбира за тях, това ще ни осигури ценно време! И така, в този момент правим важна стъпка, която ще преосмисли бъдещето ни. И не само нашето, на много престъпници ще стъжним живота, защото светът е пълен с отрепки, които използват чуждото страдание. Ще тръгнем ли по този път?

— Добре де — заговори Иво — на теория изглежда лесно, откриваме някой злодей и го вкарваме в правия път. Но това става само по филмите, там историите се случват в рамките на два часа. Някак не ми изглежда реално една шепа хора, дори и мотивирани, да направим нещо кой знае колко значимо.

— Прав си — малко сме, неподготвени сме и мисията ни изглежда невъзможна. Но ние ще се заемем с нея не защото е лесно, а точно обратното — ще бъде адски трудно. Те и братята Райт са били едни обикновени производители на велосипеди, а изобретиха самолета. С малко инженерна мисъл и най-вече смелост положиха основите на бъдещето. А и само те ли са, мога да ви дам десетки примери за световни пробиви, извършени от минимален брой хора.

— Кажи за още някои, че ми стана интересно!

— Момент, да се сетя! Нали помните събитията от 11 септември в САЩ, когато самолетите на терористите се забиха в Кулите близнаци?

— Мина доста време, но тази картина още ми е пред очите.

— Само с едно действие те промениха цялата световна обстановка, оттогава нищо не е същото. Извършиха го всичко на всичко 19 човека, които при това дори не са говорели английски. Освен това 15 от тях са били саудитци, хора, които не се славят с особена работоспособност. В тая част на света са толкова мързеливи, че ако под пясъците си нямаха реки от петрол, досега да са измрели от глад.

— Доколкото знам и Бин Ладен е бил саудитец.

— Така е, но и той не се е потил кой знае колко много. Харчеше парите на баща си, за да върши поразии. Впрочем, според мен не се справяше особено добре. Ако аз разполагах с неговите милиони наистина щях да променя света. Хайде, нека не се изхвърлям толкова, чак света нямаше да мога да променя, обаче България със сигурност.

— Ясно е, че чак световните дела няма как да сложим в ред, нека поне пооправим държавните!

— Точно това ми се върти в главата. Но да се върнем на въпроса! При всичките огромни ресурси на службите в Щатите, тези хора ги направиха смешни. А нашата държава е разграден двор, в който никой не обича да работи. А това какво означава? Означава, че ако вършим нещата както трябва, няма да срещаме никакви проблеми.

— На приказки изглежда лесно.

— Поне не би трябвало да е особено трудно! Освен това на този свят съществува една закономерност, за която вече ви споменах — големите неща винаги са се извършвали от малцинства. Факт!

— Как ще подбираме мишените?

— Шекспир е казал, че парите са корена на злото. Ето ти отправна точка! Засега ще играем с наличните карти, мошениците от нашия регион. Всяко малко дете долу в града ще ти ги посочи — всички ги знаят. Но те не се и крият, имат се за недосегаеми. От нас единствено се иска да докажем, че са compos mentis, за да ни е чиста съвестта. Тоест че са наред с главата, вменяеми, а не откачалки. Когато приключим с местните, ще разширим периметъра.

— И все пак, как точно ще ги наказваме?

— Е, няма да им правим кукли и да ги бодем с игли. Ще ги убиваме, естествено, те не са застрашени видове, та да се притесняваме, че ще изчезнат. От нас ще се иска единствено да се добираме до тях преди правосъдието.

— А по-малко виновните?

— За мен няма повече или по-малко виновен! Те или са виновни или не! Но за да ти успокоя съвестта мога да се съглася на отстъпка, на тези с дребните престъпления да им избиваме зъбите и после да ги вкарваме в затвора. Така обратните там ще имат по-лесен достъп до зурлите им.

— Еха — намеси се и Командо — това е точно по моята част! И кога слагаме началото?

— Денят изглежда подходящ да се твори история. Ненапразно дойдох точно в 8.46, защото преди няколко години точно в този час се случиха събитията, променили света завинаги. По някакъв начин искам да свържа нашите бъдещи действия с онази дата, както вече ви казах, според мен оттогава светът не е същият! Всъщност преди малко зачекнах темата.

Двамата изненадано го загледаха.

— И какво точно се е случило в 8.46? Или си измисляш нещо?

— Напълно сериозен съм! Точно в този час самолетите се забиха в кулите, за които ви споменах току-що. Първият в 8.46, вторият точно в 9.03.

— Така си е, като се замисля оттогава нещата на планетата наистина не са същите! Особено в сферата на сигурността мерките на съвсем друго ниво.

— Просто търсех някакво събитие, което никога няма да бъде забравено.

— Хитро си се сетил! Сега този исторически час ще стане стартова точка на нашето начинание.

— А още по-добре щеше да е ако днес случайно бе и 2 май, тогава нумерологията щеше да е изцяло на наша страна. А аз вярвам в тези неща, то си е цяла наука.

— За 1 май ни е ясно, празникът на труда е, но какво се е случило на втори май?

— На този ден, но през 2011 година американците най-сетне успяха да убият Бин Ладен, главния виновник за смъртта на повече от 3000 невинни жертви, които в този момент са се намирали в кулите, ударени от самолетите. Операцията по неутрализацията му е носела кодовото име „Копието на Нептун“ и ако проявявате интерес, някой ден ще ви разкажа повече за нея.

— Ако може още тази вечер!

— За мен ще бъде удоволствие.

— Но нека сега поговорим по-подробно за това, което ние планираме да извършим, все пак Бин Ладен вече е в историята. Главният въпрос е дали е разумно да се захващаме с всичко това?

— Прав си, ще претеглим всички за и против. Обаче ще отговоря на въпроса ти така, не, не е разумно! Определено не е разумно! Но ето и моя въпрос. Не ви ли е писнало да бъдете разумни? Досега какво постигнехте с всичкия разум, който проявявахте? Нищо, пълна нула! Не искам да ви обиждам, но и двамата сте се превърнали в нещастници. Както впрочем болшинството от хората, пострадали по някакъв начин и очакващи правораздаването да си свърши работата. Е, няма да дочакат! Никой не ги е еня за тях, повярвайте ми!

— Не се вълнувай толкова, не се отказвам! Нали говорехме за обсъждане на рисковете, затова попитах.

— Рисковете определено са големи, а и всички ще са срещу нас, и тарикатите, и властите. Първите си правят каквото поискат и нямат страх от никой. Вторите си затварят очите и дори са в съдружие с тях. Сърбат от един казан и явно има за всички. Крайно време е някой като нас да се изсере в чиниите им и да вгорчи менюто!

— С такъв цветущ речник не ми трябва голямо въображение!

— Груб съм, защото моментът е такъв! Трябва да знаете, че вземем ли веднъж решение, няма връщане назад. След това ще бъдем под ударите на закона. Защото няма да търсим само отговорите, ще налагаме и възмездие.

— И доколкото разбирам, на отрепките ще налагаме крайни мерки!

— Абсолютно, ще бъдем последна инстанция! Зная, че не сте привикнали чак на такива жестокости. Убийството си е убийство, откъдето и да го погледнеш. Дори бих казал, че убийството винаги е гадно нещо. Но за да изградим един по-добър свят е нужно да разрушим стария — статуквото!

— Не знам, няма ли да бъде прекалено? Навремето прочетох една мисъл на философа Албер Камю, свързана с насилствената смърт, която ми направи силно впечатление.

— Е някои са против насилието, но много други са ЗА. Този философ какви възгледи е изразил?

— Ще го цитирам по спомен. Той казва: „Смъртното наказание е най-предумишленото от всички убийства!“ И като се замисля май е прав.

— Повярвай ми, не е! Само смъртта може да заличи големите неправди! Като пример ще ви дам капитан Петко войвода, който е грабнал пушката на 17 години. Започнал е да убива на тази крехка възраст за отмъщение, заради смъртта на брат си. Сега някой упреква ли го за тези постъпки? Не, обявен е за герой, присъства във всички учебници по история! Ние, макар и анонимно ще вършим същото, само че вместо едновремешните изедници ще чистим обществото от криминалния контингент. Нека от анализатори на случващото се в тази държава се превърнем в участници в него! Да работим по проблемите в реално време!

— Само тях ли ще гоним?

— Нека засега дърпаме тази струна, а по-късно ще погнем и други нарушители на закона! Освен това ще се занимаваме единствено с едри риби, за които нямаме никакво съмнение какви са ги вършили. Хора предпазливи, подозрителни и понякога обградени с бодигардове. Затова искам да съм ясен, навлизаме в дълбоки води и е твърде вероятно да изгубим и живота си. Но пък ще знаем, че вършим нещо стойностно.

— За едно си напълно прав, то досега живот ли беше? Командо ли разбра нещо от него или пък аз, след всичко, което ме сполетя? То е ясно какво ще решим! Обаче не забравяйте, че моя приоритет са дилърите и мисля така да си остане!

— Разбира се, и те са в общия кюп. С тях започнахме, те поставиха началото на нашето начинание. На свързаните с наркотиците, които ще докопаме, животът им е приключил още като свърши този на твоята Деница. Ще те подкрепим, разбира се, както се казва — постоянството постига идеята!

Командо, който вече бе взел своето решение също се намеси:

— Доколкото знам, и Христос се е пожертвал за спасението на цялото човечество. Вярно, ние сме една прашинка в сравнение с Него, но ще вършим нещо подобно. А това някак ме успокоява.

— Виж какво, с това, което ще вършим ние в никакъв случай няма как да се наречем богоугодни, а и на всички не можем да угодим. За едни ще сме герои, но за други — просто убийци.

— Някъде бях прочел, че „няма стопроцентови герои.“

— Всъщност наистина ще сме герои, но ние не търсим това, нас общественото мнение не бива да ни интересува! За да има герои невинаги е нужна война и показност. Оставаме инкогнито, ще бъдем винаги в сянка! Не казвам, че непременно ще ни убият, обикновено Съдбата покровителства смелите! Дори е по-вероятно да оцелеем!

— Абе ще сме като алпинистите, които постоянно търсят нови и все по-трудни предизвикателства, животът ни винаги ще е на кантар.

— Е, някои залози си заслужават!

— Обаче ще ме слушате, старомоден съм и обичам правилата!

— Естествено, и без това ти си най-подготвения! Направо не знам какво да кажа, толкова съм изненадан!

— Няма и нужда, остави оръжието да говори! Но трябва да знаете, че много са пътищата, които водят към провала. Наоколо гъмжи от доносници, които само чакат да научат нещо, да изприпкат в полицията и да го изпеят. А аз не обичам провалите!

— Не ми се вярва информаторите да са чак толкова много.

— А аз ти гарантирам, че една трета от населението на тази страна ще те предаде на момента. Особено бившите затворници — те са най-големите слушалки. Мине ли човек през тази академия се превръща в отрепка. По принцип затворите не са място за нормални хора, те затова са изолирани и съществуват по техни си правила. Командо го изключвам от изказването си, той е една от приятните изненади.

— Ще съставим ли някакъв план за действие?

— Естествено, добре е да имаме някаква пътна карта.

— Тогава да започнем от най-важното!

— И така — правило номер 1, не се доверявайте на никого! От днес нататък думата предпазливост ще стане мантрата ви, какво вършим ще знаем само тримата и шестте ни ръце! Ще цените мълчанието, няма нужда от хвалби! По-добре да бъдем параноици, отколкото после да съжаляваме от гроба или от затвора!

— Ясно, шефе!

— Правило номер 2 — забравете доброто отношение към престъпниците, ако се налага да използваме сила, ще използваме сила и то неограничена. Ние не сме от Хелзинкския комитет или от някоя друга псевдоправозащитна организация, та да се съобразяваме с чувствата на бандитите.

— И тук няма да спорим!

— Освен това от утре ще ви скъсвам от тренировки, вече сте зрели мъже и знаете, че това е за ваше добро. И съвсем не се шегувам, ще ви гоня яко! Не искам да сте само фаворити, ще ви направя победители! Преминете ли отвъд умората ще сте в състояние да се справите с всичко. Всички сме наясно, че шансът обича подготвените. А ми се ще да ви подготвя почти като тюлените.

— За тия митични тюлени съм изчел десетки книги и все още познанията ми за тях са оскъдни. Какво ги прави толкова добри бойци?

— Само като ти кажа какъв е девизът им и нещата ще ти се изяснят. Базата им е в град Коронадо, Калифорния и от сигурни източници знам, че в столовата им на голям плакат пише — „Единственият по-лек ден, беше вчерашният“! Ето го разковничето за успехите им, яките тренировки.

— А защо им викат тюлени?

— Абревиатурата на техния род войски е SEAL — това е SEA, AIR и LAND, което ще рече море, въздух, земя. Съвсем случайно животинчето тюлен на английски също се пише SEAL и по тази причина на бойците са им лепнали това прозвище. Но това наименование напълно им пасва, защото те са членове на военноморските сили и изпълняват много мисии във и под водата. Ние с вас ще наблегнем най-вече на сухоземното обучение, защото се предполага, че бъдещите ви жертви ще са на земята.

— Жертви! Добре звучи!

— Да, ако сте добре подготвени, враговете ви най-често ще стават жертви. Щом планираме внимателно, победителите ще сме ние. И нека се разберем отсега — никакви безсмислени рискове! Много е важно, дори е наложително да се страхувате! Победите ли страха, тогава Смъртта рано или късно ще победи вас!

— Винаги съм си мислел, че храбростта е за предпочитане.

— Не, за предпочитане е премереният риск! В битка единственото по-лошо от страхливеца е героят. Усетите ли, че в плана ви има прекалено много ако, може би или вероятно, по-добре го зарежете! Казват, че най-добрият бой е онзи, който си успял да избегнеш. Никога не вярвайте в късмета, вярвайте в обстоятелствата, ако са във ваша полза — действайте!

— Добрият ловец винаги знае кога да натисне спусъка!

— Ще играете според мярката си, защото имате само един шанс да успеете и стотици, да се провалите. Не търсете лесния начин, разчитайте на вашия, този, който сте го обмислили! Но инициативата винаги я поемайте вие, не действайте впоследствие! Все пак ако картите са срещу вас, размесете тестето и опитайте пак!

— Добре го каза!

— Такъв съм си аз, оратор! Иначе от опит знам, че обикновено действителността променя и най-добрите планове, на финала вече всичко е наопаки.

* * *

Прекрасна реч, а и доводите бяха железни.

След това заиграха на едро!

Единственото правило, което спазваха, бе да не наранят някой невинен, за тях това бе закон. Подбираха жертвите си внимателно. Убеждаваха се, че някой е виновен и тръгваха след него. Липсваха ли за момента криминални, събираха информация за другите престъпници.

Работодатели, които бяха забравили, че трябва да плащат заплати, шефове на строителни фирми, ипотекирали новите жилища, а после ги продали на наивниците!

Постепенно установиха, че най-опасни са тарикатите с белите якички — адвокати, нотариуси, бизнесмени. Те крадяха на едро. При тях където и да се разровеха, миришеше. Особено ненавиждаха адвокатите, които за едната печалба вадеха от затвора и най-големите отрепки. Ако някой богат престъпник тръгнеше да си бърше задника, адвокатчето изприпкваше и му подаваше хартията. За това съсловие изразът „Voir dire“, който преподавателите им набиваха в главите в университетите, преставаше да съществува още при дипломирането.

Но и пеленачетата знаят, че дипломата по право си е лиценз за измами. Както веднъж сполучливо се изрази Иво, тия хора завършваха право, за да станат търговци. Те бяха стока, достъпна за всеки, който можеше да плати определения хонорар.

Първият адвокат, когото накараха да съжалява, че не си гледа правото, бе един варненски мошеник, измамил бившия работодател на Командо. Ще кажете, какво толкова, сега всеки мами по-малко. Може и така да е, но адвокат Маринов работеше на едро, току-що бе откраднал от наивен клиент фирмата му, плюс още стотина милиона лева. А дори не се бе изпотил, малко бумащина, подходящи дружки и толкова! Плюс три подписа и един печат!