Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
ralique (2017 г.)
Форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Бо Онест

Заглавие: Отблизо и лично

Издание: първо

Издател: Самиздат

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14621

История

  1. — Добавяне

Тогава:

— Ела сега да ти покажа нещо, това помещение не си го виждал!

Робинзон размести грубо скованите рафтове в ъгъла и с пъхтене откачи от стената тръстиковата рогозка.

Иво надникна над рамото му и видя в скалата тясно коридорче, но бе тъмно и краят му се губеше някъде.

Приятелят му взе газената лампа и тръгна напред, като размахваше паяжините по пътя си. Повървяха и след десетина метра се озоваха в нещо като килер, от тавана на който, обвити в мрежа висяха няколко сандъчета. Помещението бе толкова тясно, че дори жената каучук трудно би се побрала в него.

— Това е складът с боеприпасите, ако гръмне ще събори планината.

— А защо висят над земята?

— Заради влагата, при поройни дъждове почвата се мокри. А ето през този тунел, ако си под обсада можеш да се измъкнеш незабелязано, той води до една поляна толкова обрасла с бодливи тръни, че от години хората я избягват.

— Супер, ти ли го пробива?

— Не, когато се нанесох си съществуваше, само малко го разширих.

— Тук имаш достатъчно експлозиви да вдигнеш във въздуха и Терминатора.

— Кой е пък този?

— Има един филм, в който живите същества на Земята са на косъм от изтребление.

— За хората ли говориш?

— Да, избиваха ги поголовно.

— Аз тия неща съм ги преживял наяве! Някой път ще ви разкажа какви гадости съм срещал по широкия свят.

— Мислех, че сте действали само на територията на страната.

— А, не! Често ни командироваха в странство. Има ли гореща точка някъде, търси многонационалните специални части!

— А този авариен изход тук? Налагало ли ти се е да го ползваш?

— Никога, и по-добре, защото помниш какво съм ти разказвал за Вариант 2!

— Че ако стане напечено, ще задействаш капаните.

— Точно така, но досега не се е появявала чак такава заплаха. Иначе жалко за гората.

— Защо го казваш?

— Защото ще се подпали, затова. Тук-таме върху скритите кутии с експлозив съм прикрепил и по няколко килограма алуминиев прах, а той изгаря всичко. Чувал ли си за термобаричните бомби?

— Не ги ли използваха американците в Афганистан?

— Предимно там, но и на други места. Те са предназначени за затворени пространства като пещери например, защото изсмукват въздуха и създават вакуум. В Тора Бора така унищожаваха талибаните, по-късно по този начин се надяваха да убият и Бин Ладен. Експлозивът издухва алуминиевия прах на голямо пространство и го подпалва, получава се нещо като гигантска пещ. Огромна температура ти казвам! Става и с магнезий, но него го предпочитат само руснаците.

— Спомням си, че навремето и ние правехме бомбички като смесвахме оловен миниум и сребърен бронз на прах.

— Сребърният бронз е точно смлян алуминий, за него ти говорех. Микроскопични метални частици, но много леки. Запалят ли се, няма отърване, не се гасят с нищо. Хайде да се връщаме обратно, че тази нощ ме чака работа!