Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- ralique (2017 г.)
- Форматиране
- cattiva2511 (2021 г.)
Издание:
Автор: Бо Онест
Заглавие: Отблизо и лично
Издание: първо
Издател: Самиздат
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14621
История
- — Добавяне
Тогава:
— Ела сега да ти покажа нещо, това помещение не си го виждал!
Робинзон размести грубо скованите рафтове в ъгъла и с пъхтене откачи от стената тръстиковата рогозка.
Иво надникна над рамото му и видя в скалата тясно коридорче, но бе тъмно и краят му се губеше някъде.
Приятелят му взе газената лампа и тръгна напред, като размахваше паяжините по пътя си. Повървяха и след десетина метра се озоваха в нещо като килер, от тавана на който, обвити в мрежа висяха няколко сандъчета. Помещението бе толкова тясно, че дори жената каучук трудно би се побрала в него.
— Това е складът с боеприпасите, ако гръмне ще събори планината.
— А защо висят над земята?
— Заради влагата, при поройни дъждове почвата се мокри. А ето през този тунел, ако си под обсада можеш да се измъкнеш незабелязано, той води до една поляна толкова обрасла с бодливи тръни, че от години хората я избягват.
— Супер, ти ли го пробива?
— Не, когато се нанесох си съществуваше, само малко го разширих.
— Тук имаш достатъчно експлозиви да вдигнеш във въздуха и Терминатора.
— Кой е пък този?
— Има един филм, в който живите същества на Земята са на косъм от изтребление.
— За хората ли говориш?
— Да, избиваха ги поголовно.
— Аз тия неща съм ги преживял наяве! Някой път ще ви разкажа какви гадости съм срещал по широкия свят.
— Мислех, че сте действали само на територията на страната.
— А, не! Често ни командироваха в странство. Има ли гореща точка някъде, търси многонационалните специални части!
— А този авариен изход тук? Налагало ли ти се е да го ползваш?
— Никога, и по-добре, защото помниш какво съм ти разказвал за Вариант 2!
— Че ако стане напечено, ще задействаш капаните.
— Точно така, но досега не се е появявала чак такава заплаха. Иначе жалко за гората.
— Защо го казваш?
— Защото ще се подпали, затова. Тук-таме върху скритите кутии с експлозив съм прикрепил и по няколко килограма алуминиев прах, а той изгаря всичко. Чувал ли си за термобаричните бомби?
— Не ги ли използваха американците в Афганистан?
— Предимно там, но и на други места. Те са предназначени за затворени пространства като пещери например, защото изсмукват въздуха и създават вакуум. В Тора Бора така унищожаваха талибаните, по-късно по този начин се надяваха да убият и Бин Ладен. Експлозивът издухва алуминиевия прах на голямо пространство и го подпалва, получава се нещо като гигантска пещ. Огромна температура ти казвам! Става и с магнезий, но него го предпочитат само руснаците.
— Спомням си, че навремето и ние правехме бомбички като смесвахме оловен миниум и сребърен бронз на прах.
— Сребърният бронз е точно смлян алуминий, за него ти говорех. Микроскопични метални частици, но много леки. Запалят ли се, няма отърване, не се гасят с нищо. Хайде да се връщаме обратно, че тази нощ ме чака работа!