Бо Онест
Отблизо и лично (22)

Тогава, в София:

Иво ги изчака да излязат и започна да се облича. Имаше още време до 10, но искаше да открие ключар и да извади резервни ключове за всички. Приготви се, излезе и заключи, вече нямаше търпение да се срещне с Недев и да разбере адреса на съдийката, която с едно свое несправедливо решение навремето ограби труда му поне за десет години. По пътя към „Орлов мост“ намери ключар, свърши си работата и няколко минути преди срещата успя да паркира до стадиона. Още отдалеч видя, че някакъв едър мъж чака пред входа и предположи, че е детективът. От главата до петите приличаше на пълен неудачник, а и дрехите не разсейваха това впечатление. Изглеждаха толкова вехти, че може би след година-две отново щяха да бъдат на мода. Шлиферът му, в стил Коломбо също като собственика си бе преминал най-добрите си години, дори бомбето бе леко разкъсано в единия си край. Но пък в очите му личеше интелигентност, каквато в тези среди се срещаше рядко.

— Добър ден, с г-н Недев ли разговарям?

— Да, аз съм. Добър ден и на вас! Моят партньор обича да казва, че ако един човек не отиде на среща навреме, после вече е закъснял. Аз също подкрепям това твърдение и се радвам, че сте точен! Ето обещаната информация, надявам се да ви свърши работа.

Детективът бръкна в джоба си, опасен жест, при който Иво инстинктивно се напрегна и мислено изчисли разстоянието до човека пред себе си. Но Недев извади само един жълтеникав плик.

— Не искам да ви се меся в начинанията, но каква работа може да имате с тази особа, дори в съда никой не се изказва ласкаво за нея?

— Защо, какви ги е забъркала?

— При нея истината не е на дневен ред. Освен всичко друго, преди години осъди двама невинни на доживотен затвор и едва наскоро фактите излязоха наяве. Добре, че полицаите заловиха истинския извършител на престъплението и той си призна, та наскоро ги освободиха. Не четете ли вестници, сега тия хора съдят България в Страсбург?

— И с право, но за съжаление не тя ще плати присъденото обезщетение, а всички ние! Тази информация не я знаех, аз я издирвам по други причини.

— Дано да не е за добро! Внимавайте, тя е чудовище дори за балканските стандарти! Ако имате време ще ви разкажа и за други нейни издънки.

— Благодаря ви за предупреждението, ще го имам предвид, но бързам. Ето, заповядайте уговорената сума! Доволен съм от вашата експедитивност и ако се наложи отново ще ви потърся.

Недев бегло погледна пачката и тя потъна в гънките на дрехите му, стараеше се да показва, че такива дребни цифри не го впечатляват. Всъщност той печелеше най-много по 2–3000 лева и то в добрите месеци, а те бяха рядкост.

— Тогава може пак да се чуем. До скоро!

— До скоро!

Виж ти докъде я бе докарала Малева, от дребни врътки при бракоразводните дела до присъди за неизвършени престъпления. И то какви присъди, тоя път тая съвсем се бе оляла. А имаше и още!

Човекът си замина и Иво нетърпеливо отвори плика. Отвътре изпадна цветна снимка, на която се виждаше как една състарена жена влиза във входа на луксозна кооперация. На гърба на фотографията със ситен почерк бе изписан адресът на сградата, а педантичният Недев дори бе начертал груба карта на района. Биваше си го копоят, за едно денонощие всичко бе разузнал и напълно заслужаваше тези 700 лева.