Агата Кристи
Слоновете помнят (11)

Глава единадесета
Главен полицейски инспектор Гароуей и Поаро разменят мнения

Полицейският инспектор Гароуей погледна Поаро, който седеше на масата срещу него. Той премигна. От неговата страна Джордж постави уиски и сода, после продължи към Поаро и сложи на масата пред него чаша, пълна с тъмновиолетова течност.

— Какво е твоето питие? — поинтересува се полицейският инспектор Гароуей.

— Сироп от касис — осведоми го Поаро.

— Е, въпрос на вкус. Та Спенс ми беше разказал, че преди си пиел някаква отвара, наречена чай от билки, ако не се лъжа? Той пък какво представлява — особен вариант на френска настойка, или нещо друго?

— Не, — отвърна Поаро — помага за смъкване на температурата.

— Аха, нещо като наркотик, но не съвсем.

Той отпи от чашата си.

— Е, да пием за самоубийството.

— Сигурен ли си, че е било самоубийство? — попита Поаро.

— Какво друго може да е било? — учуди се полицейският инспектор, поклати глава и усмивката му стана още по-изразителна.

— Съжалявам, — каза Поаро — не те обезпокоих толкова много. Аз съм като животинчето или детето в една от приказките на г-н Киплинг. Страдам от незадоволено любопитство.

— Незадоволено любопитство? — повтори инспектор Гароуей. — Хубави приказки е написал Киплинг. Разбирал си е от работата. Разказваха ми, че този човек е бил в състояние да направи една кратка обиколка на разрушител и да научи много повече за него и от най-първокласния инженер в кралската флота.

— Тъй като — рече Поаро — аз не зная всичко разбираш ли, трябва да задавам въпроси. Боя се, че списъка, който ти изпратих, е твърде дълъг.

— Това, което ме заинтригува, — каза инспектор Гароуей — е начинът, по който прескачаш от един факт на друг. Психиатри, лекарски рапорти, питаш как са оставени парите, кой е имал пари, кой е получил пари. Интересуваш се кой е очаквал и не е получил пари, за подробности от дамското облекло, за перуки, името на този, който е направил перуките, за очарователните розови кутии, в които са пристигали.

— И ти си знаел всички тези неща? — учуди се Поаро. — Това ме изненадва, мога да те уверя.

— Е, беше едно объркано следствие и ние, разбира се, изготвихме подробни бележки по него. Нищо от това не ни влезе в работа, но запазихме папките и те са на разположение ако някой пожелае да ги използва.

Той побутна лист хартия през масата.

— Ето — фризьори. „Бон стрийт“, скъпа фирма. Името — Юджийн и Розентел. По-късно те се преместиха. Запазиха името на фирмата, само че започнаха бизнес на „Слоунстрийт“. Ето и адреса, но сега там е магазин за домашни животни. Двама от служителите се пенсионираха преди няколко години, но те бяха най-добрите, професионално обслужваха клиентите, и лейди Рейвънскрофт беше в списъка им. Розентел вече живее в Челтенхам. Все още е в този бизнес — но сега се нарича стилист. Така е модерно днес, прибави към фризьорския салон и козметичка. Шапката друга, човекът същия, както казвахме на младини.

— Аха, — промълви Поаро.

— Защо аха? — не скри своята изненада Гароуей.

— Безкрайно съм ти задължен — каза Еркюл Поаро. — Ти ми подсказа едно предложение. Как странно се раждат понякога идеите в главата на човек?

— Ти вече имаш твърде много идеи в главата си — каза полицейския инспектор. — Това е една от твоите беди. И тъй проверих, доколкото ми беше възможно, и семейната история. Там не открих нищо особено. Алистър Рейвънскрофт по произход е шотландец. Баща му е бил свещеник, има двама чичовци в армията — и двамата доста издигнати. Оженил се е за Маргарет Престън-Грей — момиче от добро семейство, представена в двореца и всичко останало както си му е редът. Няма сведения за семейни скандали. Ти беше съвсем прав, тя наистина е имала сестра близначка. Не зная как си попаднал на този любопитен факт — Доротея и Маргарет Престън-Грей — известни повече като Доли и Моли. Сестри Престън-Грей са живели в Хатърс Грийни в Съсекс и са идентични близначки. Историята им е като на всяка друга подобна двойка. В един и същи ден са им поникнали първите зъби. И двете са боледували от скарлатина в един и същи месец. Обличали са се в еднакви дрехи — влюбвали са се в мъже, които си приличат. Омъжили са се по едно и също време и двамата съпрузи са били в армията. Лекарят, който се е грижил за тях, когато са били малки, почина преди няколко години, така че нищо интересно не е възможно да научим от него. Говори се обаче за някаква неясна трагедия в по-ранните им години, която е сполетяла едната от тях.

— Лейди Рейвънскрофт?

— Не, другата, Доли — тя се е омъжила за капитан Джароу — и родила две деца; по-малкото, момченце на четири години, го е ударила някаква градинска играчка, ръчна количка, лопата или детска мотичка. Ударила го е по главата, то е паднало в изкуствено езерце или нещо такова и се е удавило. Най-вероятно по-голямата му сестричка, момиче на 9 години да го е бутнало. Играели са заедно и са се скарали, както правят децата обикновено. По всичко изглежда, че нещастието е било обяснено така, но е съществувала и друга версия. Някой подхвърлил, че го е направила майка им. Ядосала се е и безразсъдно го ударила. Друг пък споменал, че е била някаква жена, която живеела в съседна къща. Не мисля, че това представлява интерес за теб — не виждам връзката със самоубийството на семейство Райвънскрофт години след това.

— Да, — каза Поаро — изглежда, че няма. Добре е да знаеш малко предистория.

— Правилно — продължи Гароуей, — човек трябва да се порови и в миналото. Нямах намерение да се връщаме толкова назад. Още повече изровеното от мен събитие е станало няколко години преди самоубийството.

— Предприето ли е някакво съдопроизводство по онова време?

— Да. Успях да погледна делото, да надникна в описанието на случая във вестник, в различни други неща. Появили са се някакви съмнения. Нали разбираш. Майката го е преживяла тежко. Тя просто се е съсипала психически и е постъпила в болница. Казват, че след това не е успяла да се възстанови напълно и че не е била същия човек.

— А имали ли са основание да считат, че тя го е направила?

— Да, това е, над което лекарите са мислили. Не е съществувало пряко доказателство, нали разбираш. Тя самата е твърдяла, че е наблюдавала нещастието от един прозорец, че е видяла по-голямата си дъщеря, да удря момченцето и да го бута в езерото. Не считам, че са й повярвали навремето, говорела, е така объркано, като обезумяла.

— Предполагам, че е имало някакво доказателство, от по-друг характер?

— Да, тя е посещавала частни клиники и определено е била душевно болна. Прекарала е твърде дълго време в едно, две от тези заведения, където е била лекувана, сигурен съм в това, под грижите на специалист от лондонската болница „Сеинт Андрюз“. Накрая лекарите са се произнесли, че е излекувана. Изписали са я след около три години и са я върнали вкъщи, за да води нормален живот в семейна среда.

— Била ли е съвсем нормална тогава?

— Винаги е била прекалено нервна, уверен съм.

— Дали по време на самоубийството не е гостувала на семейство Рейвънскрофт?

— Наистина е била в Оувърклиф, но е починала около три седмици преди да се случи нещастието със семейство Рейвънскрофт. Отново всичко изглеждало като илюстрация на съвпаденията в съдбите на близнаците. Тя е била сомнамбул — изглежда е страдала от това доста отдавна. Един, два пъти е пострадала при нощните си разходки. Понякога е поемала твърде много успокоителни, и под въздействието им нощем на сън е бродела из цялата къща, а понякога и извън нея. Тръгнала е по една пътека по ръба на скалата, подхлъзнала се е и е паднала долу. Моментална смърт. Открили са я едва на другия ден. Сестра й, лейди Рейвънскрофт ужасно се е разстроила. Били са твърде привързани една към друга и госпожата е трябвало да бъде отведена в болница, тъй като е получила нервен шок.

— Възможно ли е този трагичен инцидент да е довел до самоубийството на семейство Рейвънскрофт след няколко седмици?

— Подобно предположение никога не е било изказвано.

— Странни неща се случват с тези близначки — както сам казваш. Лейди Рейвънскрофт трябва да се самоубила по причина на тази фатална връзка, която съществува между нея и нейната сестра близначка. След това и съпругът може да се е застрелял, защото вероятно и той се е почувствал виновен по някакъв начин.

Полицейският инспектор Гароуей каза:

— Ти имаш твърде много идеи, Поаро. Едва ли Алистър Рейвънскрофт е могъл да поддържа незаконна връзка със сестрата на своята съпруга без това да стане достояние на обществото. Не е имало нищо такова, ако си го въобразяваш.

Телефонът иззвъня. Поаро вдигна слушалката и се обади. Беше мисис Оливър.

— Мосю Поаро, бихте ли могли утре да дойдете на чаша чай или шери? Силия също е поканена, а по-късно ще пристигне и надутата госпожа. Това е, което искахте от мен, нали?

Поаро потвърди, че тя е направила необходимото.

— А сега трябва да бързам — каза мисис Оливър. — Ще се срещна с един СТАР БОЕН КОН, който ми бе осигурен от моя „слон № I“ Джулия Карстеърз. Мисля, че е сбъркала името — винаги го прави — но се надявам поне адресът да е запомнила правилно.