Илия Михайлов
Автобус за някъде (43)

Благодарности

Следващите редове са за всички, с чиято помощ „Автобус за някъде“ се появи на бял свят.

Изказвам специална благодарност на кмета на Община Пазарджик — г-н Тодор Попов, защото той повярва в мен, подкрепи ме и отново ми даде шанс!

Благодаря на г-жа Ива Забуртова и г-жа Диляна Матакиева от неговия екип в Община Пазарджик за безценното съдействие, добронамереността и човещината! За мен те са много важни!

Благодаря на г-н Георги Спасов, когото безкрайно обичам и уважавам и който ме вдъхновява и респектира! Познавам го отдавна и се прекланям пред него като пред човек и автор. Той за трети път успя майсторски да сглоби пъзела от различните по вид и съдържание елементи, които му дадох онзи слънчев студен ранен следобед пред театъра. И направи прекрасен макет на книгата. Обособи я смислово и я раздели на глави. Сподели с мен трудностите и емоциите — като опитен шерп, който за пореден път изкачва планината.

Благодаря Ви, г-н Спасов! За всичко!

Другият човек, който бе замесен в подготовката на „Автобус за някъде“, е моята колежка и приятел — г-жа Жана Цветанова (СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик). Както на „Побързай“ и „Когато вали“, тя стана коректор и на тази книга. Изглади стърчащите й ръбчета и преподреди някои тухлички в нея, които наивно стърчаха навън.

Жане, прости ми, защото сигурно съм ти досадил с безбройните си мейли и обаждания, с които те бомбардирах последните месеци както вкъщи, така и в много от онези малки и големи междучасия, в които ние даскалите трябва да вършим толкова много неща наведнъж!

Благодаря за добротата ти, за търпението ти, за времето ти, за професионализма и за старанието ти, които ми подари отново и за този проект! Обичам те!

Благодаря на моята духовна сестра Петя Точкова! Тя принадлежи към една особена и изчезваща раса хора, които носят в себе си нещо, дадено им свише — невидим ключ, с който отварят душите, сърцата и умовете на всички хора, а и своите собствени за другите. Щастлив съм, че познавам такъв човек. Щастлив съм, че мога да му бъда приятел. Всъщност, ако продължа в духа на метафората, Петя има не един, а цяла връзка от тези, невидимите, ключове.

Тя беше с мен във всеки един момент, за всичко, за всеки детайл около подготовката, издаването и презентацията на „Автобус за някъде“. Даваше ми с пълни шепи от своята неизчерпаема креативност, позитивизъм и обич. Насърчаваше ме. Съветваше ме. Повтаряше ми да не се предавам, както и „че трудностите съществуват, за да бъдат преодолявани“. Споделяше тревогите и малките радости около книгата. Благодарение на нея автобусът успя да потегли.

Петя, благодаря ти, че те има! Обичам те!

Изказвам специална благодарност на Зорница Янъкова и Галя Кошеджийска от „Беллопринт“ гр. Пазарджик, които стоят зад предпечатната подготовка и дизайна, както и на шефа на издателството инж. Войчех Пекаж, който направи огромен жест към мен и книгата!

Чудесна работа, приятели! Благодаря ви!

Благодаря на всички прекрасни млади художници — „бреговски таланти, достойни творци“, които приеха идеята ми и се включиха в този проект със своите красиви илюстрации: Тони Илиева (7. А клас), Мони Атанасова (9. А клас), Гери Пашова (9. А клас), Тери Танкова (9. А клас), Георги Такев (9. А клас), Стела Янкова (9. А клас), Ванчето Стойкова (9. А клас), Катето Котова (9. А клас) Илиян Костадинов (10. А клас) и Ванеса Тонова (11. А клас)!

Благодаря на моята колежка и боен другар, художничката Дияна Николова (СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик), чийто рисунки също влязоха в този проект! Тя е един невероятен творец и чудесен педагог, с когото много отдавна се разбираме без думи — само с поглед.

Благодаря специално на Катрин Малинова за невероятната корица! Кати, докато съществуват млади и талантливи хора като теб, България ще я има! Сигурен съм в това! Не спирай да твориш изкуството си и да ни радваш с него!

Огромна благодарност на Теодор Димитров (10. А клас), който по невероятно майсторски начин вдъхна живот на някои от текстовете в аудиокнигата.

Теди, благодаря ти за отговорното отношение, безрезервната ти готовност да ми помогнеш и рамото ти, на което се облягам! За мен е чест да бъда твой учител и партньор в клас.

Благодаря на жена ми, която обичам безкрайно на нашия си „гръцки остров“! Тя е моят пръв читател и добронамерен, но взискателен критик. Тя е любовта, нежността, търпението, толерантността, грижата, вниманието, безрезервната подкрепа, топлата усмивка, без които нямаше да успея!

Валечка! Обичам те!

Благодаря на майка ми, която се надяваше, страхуваше се и се радваше заедно с мен при написването и издаването и на тази книга! Както винаги, беше моя опора и учител по морал, благодарност и уважение. Спомняше си заедно с мен случките и хората, описани в книгата, и ме предупреждаваше да се обличам добре, защото навън е студено и може да настина, пътувайки в автобуса, тръгнал за кой ли път по трасето Пловдив — Пазарджик — Пловдив.

Благодаря на Стоян Георгиев — един страхотен млад човек с огромно сърце и добра душа! Той изработи аудиоформата на книгата и музикалните подложки към нея.

Мило момче, благодаря ти за професионализма, търпението и безкористната подкрепа! Ти си пример за доброта и деликатност, които днес срещаме все по-рядко в живота си.

Благодаря на брат ми и на неговата сива хонда, с която пренесохме книгите, когато вече бяха готови!

Благодаря на всички Вас, които ме насърчавахте и подкрепяхте на живо и през интернет!

С уважение и най-добри чувства — искрено ваш: